Решение № 4697 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2012 г.

Решение № 4697 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Георги Тосков Ванчев срещу решение № 2341 от 02.05.2012 г. по адм. д. № 9848/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Областният управител на област София, в писмен отговор и писмена защита от процесуалния му представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено, като неоснователно, оспорването от Георги Тосков Ванчев на заповед № ДИ - 03 - 025 от 07.10.2011 г. на Областния управител на област София, с която, по преписка с вх. № 94ГГ/100 от 16.10.2007 г. и в изпълнение на решение от 29.06.2009 г. по адм. д. № 6066/2007 г. на Административен съд София - град, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДС, чл. 44, ал. 3 от ЗДС във връзка с чл. 84, чл. 85, ал. 1 и чл. 90 от ППЗДС /изм. ДВ бр. 61 от 09.08.2011 г./, е наредено да му се продаде земя - частна държавна собственост, представляваща 1/2 идеална част от УПИ ХII - 288 в кв. 196 по плана на гр. София, м. "Лозенец - II ч." за сумата 238 700 лева без ДДС. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Спорът по делото се концентрира върху въпроса коя редакция на чл. 90 от ППЗДС е приложима в настоящия казус - действащата към момента на подаване на заявлението на 16.10.2007 г. или тази след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 61 от 09.08.2011 г., влязла в сила на 13.08.2011 г. В тази връзка съдът е приел, че административният орган е длъжен да се съобрази с действащия към момента на издаване на заповедта по чл. 85, ал. 1 от ППЗДС ред за определяне на цената - по пазарен принцип. Нормата на чл. 90 от ППЗДС е материална, а материалните административноправни норми поначало нямат обратно действие. За да им се придаде такова е необходимо изрично разпореждане в нормативен акт за неприключилите производства, в случая тези по продажба на имоти - частна държавна собственост, висящи към момента на влизането в сила на изменението на закона. В настоящия случай такова законодателно разпорежда няма, поради което се прилага новата /изменена/ правна уредба, предвиждаща определяне на цената по пазарен механизъм, но не по - ниска от данъчната оценка на имота. Именно тази нормативна база е съобразена при издаване на процесната заповед, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, обосновано и законосъобразно е прието, че административният акт се явява съответен на материалния закон. В този смисъл е и съдебната практика - по адм. д. № 2475/2012 г., по адм. д. № 6428/2012 г., по адм. д № 9251/2012 година на ВАС. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена в противоречие на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 6066/2007 г. на Административен съд София - град. С това решение е отменен мълчаливия отказ на Областния управител и преписката му е върната за издаване на заповед по чл. 85, ал. 1 от ППЗДС, което задължение той е изпълнил с процесната заповед. Като е отхвърлил оспорването по изложените по - горе съображения, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение