Решение № 6335 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14226/2011 г.

Решение № 6335 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14226/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ваня Петрова Пенева срещу Решение № 1176/1.09.2011 г. по адм. д. 659/2010 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № 020901205/23.12.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД- 10-57/25.02.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Касаторът излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА в касационната жалба и претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ваня Петрова Пенева против Ревизионен акт (РА) № 020901205/23.12.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-57/25.02.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при НАП, с който е установен размерът на задълженията по видове, приходи и лихви за просрочие към тях, изчислени към 2009 г. за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г., и 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и заключенията на изготвените експертизи както в хода на административното, така и на допусната в съдебното производство, от които е приел за установено, че са налице недекларирани доходи, които са определени по размер въз основа на събраните доказателства и на тази основа е установен размерът на дължимите данъци. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея се излагат отново фактическите и правни доводи на Ваня Петрова Пенева от жалбата против ревизионния акт, на които решаващият съд много обстойно и задълбочено е дал отговор. Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. Правилно Административен съд Бургас е обосновал извод, че законосъобразно данъчната ревизия е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, защото е установено по категоричен начин, че по отношение на жалбоподателката е установена разлика между декларираното от нея и установеното в хода на ревизията по отношение на доходите за наем на недвижимо имущество през процесния период. Констатирано е, че договорените наемни цени от жалбоподателката по отношение на отдадена под наем търговска площ от 72,35 кв. м в центъра на град Бургас не съответства на установените пазарни наеми. В хода на ревизионното производство от страна на органа по приходите е назначена експертиза, кредитирана и от съда, при която вещото лице е констатирало, че пазарната цена на имота, отдаден под наем от ревизираното лице значително превишава наемната цена, уговорена с договора за наем. Експертното заключение е подробно и обосновано, като при определяне пазарната цена на имота са взети предвид максимален брой фактори, обстоятелства и методи. Изводите, възприети от органа по приходите не са опровергани в хода на съдебното производство. Нещо повече, установения от органа по приходите размер на пазарния наем е по- нисък от определения в хода на съдебното производство, съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебна експертиза. Не са събрани доказателства в подкрепа твърденията на жалбоподателката за първоначалния лош вид в който е предоставено помещението. Не са представени и доказателства в подкрепа на твърдението за обвързването на размера на наема с евентуални подобрения на имота и пригодяването му за търговско предназначение. При определяне на размера на данъчната основа са обсъдени относимите към конкретния случай обстоятелства, при което също не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение. Всички останали доводи в касационната жалба относно начина на формиране на данъчната основа са насочени като оплаквания против ревизионния доклад и ревизионния акт, поради което са взети предвид при постановяване на обжалваното пред настоящия съдебен състав съдебно решение. При формиране на фактическите и правните си изводи административният не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост, поради което касационната инстанция не следва да възпроизвежда правилните констатации и мотиви от първоинстанционното съдебно решение. Въз основа на приетите по делото заключения на съдебните експертизи съдът е обосновал и изводите си относно стойността на реализираните приходи и характера на направените разходи, респективно доколко те се отразяват при формиране на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране и анализиране на доказателствата по делото. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора разноски на касатора не се дължат. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,