Решение № 42 от 14.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 73/2016 г.

Решение № 42 от 14.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 73/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Г. Х. срещу решение на Варненски апелативен съд № 204 от 14.12.2015 г., по ВНОХД № 197/15, с което е изменена присъда на Варненски окръжен съд № 15 от 12.02.14 г., по НОХД № 693/13, като наложеното наказание е намалено на пет месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, подсъдимият е оправдан относно формата на изпълнителното деяние "придобиване", началния период на държане на боеприпасите и за разликата в броя им от 88 до 98, приложен е чл. 23 НК, при условията на който е определено едно най-тежко общо наказание: пет месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 1 000 лв. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че през периода от неустановена дата през втората половина на месец април 2010 г до 16.12.2010 г в [населено място], е придобил и до 16.12.2010 г е държал боеприпаси: 98 броя патрони, различен калибър, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. Присъдата е влязла в сила относно произнасянето по обвинението по чл. 282 НК, по което подсъдимият е оправдан, и по чл. 338, ал. 1 НК, по което е осъден на глоба от 1 000 лв. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: че оправдаването за "придобиване" на боеприпасите е в противоречие с осъждането за държането им, че липсват признаците от обективната и субективна страна на деянието, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се прави искане за отмяна на осъждането по чл. 339 НК и оправдаване на жалбоподателя по това обвинение. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят моли да бъде оправдан. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС № 450 от 19.06.2015 г., по н. д. № 1512/14, е отменено решение на Варненски апелативен съд № 112 от 22.07.2014 г., по ВНОХД № 99/14, относно произнасянето по обвинението по чл. 339 НК и приложението на чл. 23 НК. Съставът на ВКС е констатирал, че в посочената част е допуснато съществено процесуално нарушение, за отстраняването на което е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, в хода на което на което е постановен въззивният акт, предмет на настоящата касационна проверка, са изпълнени указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение. ВКС намира, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е оправдал подсъдимия за "придобиване", тъй като е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени надлежно фактически обстоятелства, на които да почива посоченото обвинение. В тази хипотеза не може да се счита, че е допуснато противоречие, тъй като е възможно наказателната отговорност да се реализира само за определена форма на изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1 НК /в случая, за "държане"/. Правилно е постановеното оправдаване и относно началния момент на "държане" на инкриминираните боеприпаси, като е съобразено, че липсват категорични доказателства откога е започнало осъществяване на продълженото деяние, а е установено докога е продължило. Въззивният съд е прецизирал и броя на боеприпасите, предмет на престъплението, като е взел предвид, че са иззети 88 броя, с оглед на което правилно е оправдал дееца до пълния размер на обвинението от 98 броя. ВКС намира, че липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд е обсъдил възраженията срещу обективната и субективна съставомерност на деянието и правилно е посочил, че извършеното съставлява престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Направено е обстойно разграничение между хипотезата на държане на оръжие и боеприпаси, за които е налице надлежно разрешение, което е правомерно, и държането, за което такова разрешение не е дадено и сочи на престъпление. Вярно е отговорено и на възражението, касаещо държане за "служебни цели", която хипотеза, не е налице. В тази насока е отбелязано, че касае за специален ред, включващ поставяне и съхранение / на оръжието и боеприпасите / в т. нар. "заключени пирамиди", изваждането им само за служебно ползване и връщане обратно след изпълнение на поставената задача. Видно е, че този ред изключва възможността държането да се осъществи при домашни условия. Надлежно са обсъдени и възраженията, касаещи субективната страна на деянието. Правилно е посочено, че при изначална липса на разрешение / факт, известен на дееца /, изявлението за последващо отпадане от съзнанието / жалбоподателят е заявил, че е "забравил" за боеприпасите / по естеството си не отменя възникналия умисъл. Обсъдено е и възражението, че е възможно боеприпасите да са държани от съпругата на подсъдимия, която разполага със статут на "военнослужещ". Правилно е отбелязано, че такива доказателства не са събрани / съпругата на жалбоподателя не е правила изявление, че е държала иззетите от дома им боеприпаси /, а напротив, установено е, че подсъдимият е извършител на престъплението / отделен е въпросът, че никой от съпрузите не е разполагал с надлежно разрешение по смисъла на чл. 339, ал. 1 НК/. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че материалният закон е приложен правилно, поради което не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за оправдаването му, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е смекчил наказанието на жалбоподателя до пет месеца "лишаване от свобода", който размер гравитира с абсолютния минимум на санкцията по чл. 339, ал. 1 НК. Това наказание се явява съобразено е с превеса на смекчаващите обстоятелства и с целите по чл. 36 НК, тоест, е справедливо съобразно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,