Решение № 6060 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, чрез процесуалния му представител юрк. Георгиева, срещу решение № 41785 от 13.12.2025 г., постановено по адм. дело № 7561/2025 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, в частта, с която е отменено решение № 12576 от 03.12.2024 г. на председателя на ДАБ относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на А. А. А., гражданин на Сирия, и делото му е изпратено като преписка за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно в оспорваната част, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут предвид, че като непридружен непълнолетен, търсещият закрила е представител на уязвима група, а също и предвид принципа на най-добрия интерес на детето. Поддържа се, че най-добрият интерес на детето не е въведен като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, нито е определен като отделно условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. В този смисъл се счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал интереса на детето като самостоятелно основание за предоставяне на закрила. Изброяват се критериите за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ и се обосновава становище, че съдът не установява нито един от тях. Цитира се чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО и се черпят аргументи от решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-465/07. Представят се справки относно Сирия. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ досежно отхвърляне молбата на А. А. А., непридружен непълнолетен от Сирия, за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът – А. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния представител адв. Златкова, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да се произнесе с оспореното съдебно решение, постановено по реда на чл. 226 от АПК, съставът на АССГ, е възпроизвел фактическите установявания на административния орган и приел същите за безспорни. От проведеното на 31.10.2024 г. интервю, съдът е приел за установено, че кандидатстващият за закрила е напуснал Сирия нелегално, като е заминал за Турция. Там е останал 7 дни, след което е влязъл нелегално в България с помощта на трафикант. Баща му е в Австрия, където е получил статут за 1 година, а в Сирия е останало семейството му. Не е служил в сирийската армия, не е членувал в политически партии и във военни организации. Според изявленията му, не е бил задържан и арестуван от официалните власти в страната си на произход и не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Подава молба за закрила в България, защото смята, че скоро може да го мобилизират в армията в Сирия и защото иска тук да се събере със семейството си. Интервюто е проведено в присъствието на представителя на чуждия гражданин - адв. Златкова и в присъствието на преводач. В хода на административното производство е изискан и получен социален доклад изх.№ ДП/Д-С-КС/1824-001 от 14.11.2024 г. от Агенцията за социално подпомагане (АСП), относно непълнолетния А. А. А.. В хода на административното производство е ползвана и информацията от две справки относно ситуацията в Сирия: справка вх.№ ЦУ-1841/23.08.2024 г. и вх.№ ЦУ-1850/27.08.2024 г. Освен горните обстоятелства, първоинстанционният съд описал и взел предвид и представените в хода на съдебното производство доказателства. Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, и при спазване на административно производствените правила, което обосновал с подробни съображения за законосъобразното провеждане на административното производство в цялост, на интервюто с жалбоподателя в частност, както и на спазване на изискването по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Съдът приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е материално законосъобразно във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като събраните в хода на производството доказателства не обосновават наличие на основанията за приложение на посочената разпоредба, респективно сочат на липсата на предпоставки за предоставяне на бежански статут. Като се позовал на данните от проведеното интервю и на събраните доказателства, съдът отхвърлил изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход като обосноваващи основателни опасения от преследване и правно значими за търсения вид закрила по този член и приел, че жалбоподателят е „мигрант“ по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Относно хуманитарния статут, съдът намерил за необходимо да съобрази задължителното тълкуване на чл.15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 /Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie /на разширен състав на Съда на Европейските Общности, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15 б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, в което е посочено, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. В тази част на спора, съдът взел предвид, че жалбоподателят е непридружен непълнолетен и следователно е представител на уязвима група, а в случая административният орган не е взел предвид висшия интерес на детето, доколкото е изложил доводи, че завръщането му в родината ще позволи да поддържа връзка с роднините си. Приел, че тази позиция на административния орган не държи сметка за насилието над цивилни, както и за факта, че детето е било свидетел на случващи се около него военни действия. В тази връзка се позовал на първоначално отправеното до административния орган предложение за предоставяне на хуманитарен статут на кандидатстващия за закрила и на представения в хода на съдебното производство социален доклад от АСП с изх. № ПР/Д-С-КС/793-001 от 02.10.2025 г., според който в интерес на детето е да се отглежда в сигурна и спокойна среда, да получи статут в България и да остане в страната. Посочил още, че принципът за осигуряване на най-добрия интерес на детето е установен с Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение за осигуряване на закрила и за защитата на правата детето, като в българското законодателство понятието е дефинирано в § 1, т.5 вр. т.11 от ДР на ЗЗДет. Допълнил, че в този смисъл е и разпоредбата на чл.6а ЗУБ, съгласно която, при прилагането на закона, първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Като намерил този принцип за нарушен, съдът приел, че изводът на административния орган за липса на основание за предоставяне на хуманитарен статут "по други причини от хуманитарен характер", свързани с висшия интерес на непълнолетното дете – непридружен кандидат за закрила, е незаконосъобразен поради неправилно приложение на закона – противоречие с чл.24 от Хартата на основните права в Европейския съюз, § 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕО, чл.20, § 5 и чл.23 от Директива 2011/95/ЕО, § 33 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС и от чл.6а ЗУБ. По тези съображения първоинстанционният съд се произнесъл с оспореното решение, с което отменил решението на председателя на ДАБ при МС в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут и на основание чл.173, ал. 2 от АПК вр. чл. 91 от ЗУБ му изпратил преписката за ново разглеждане на молбата, след актуализирана оценка на общата ситуация в Сирия във връзка с личната история на непълнолетния чужд гражданин, при съобразяване с дадените указания във връзка с прилагане на чл.6а ЗУБ вр. § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. Решението е неправилно в обжалваната част. Видно от данните от проведеното с чужденеца интервю, той е мотивирал молбата си за закрила с несигурната обстановка в Сирия, която държава е напуснал нелегално почти непосредствено преди кандидатстването за закрила в България. По делото липсват данни по отношение на него да са налице обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗУБ. С оглед на това, настоящата инстанция счита, че за молителя не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той бил принуден да напусне родината си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Тежки посегателства като изтезание или наказание също не се установяват. Спрямо личността му не са предприемани действия, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от официалните власти в родината му, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Следователно за чужденеца не съществува реален и бъдещ риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, както правилно е констатирано от административния орган в неговото решение. От представените от органа справки за обстановката в Сирия, включително тези пред първоинстанционния съд (от 25.10.2025 г. и от 29.10.2025 г.) и пред настоящата инстанция (от 17.12.2025 г., от 15.04.2026 г., от 29.04.2026 г. и от 07.05.2026 г.), е видно, че състоянието на сигурността в страната продължава да се подобрява. Същевременно от събраните по делото доказателства не разкриват наличие на други причини от хуманитарен характер, поради което изискванията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на лицето на хуманитарен статут също не са изпълнени. Не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), според който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В случая не са установени фактически обстоятелства, които да водя до заключение, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия, съществува голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Настоящата инстанция счита, че при издаване на решението на председателя на ДАБ е извършен цялостен анализ на всички фактори, относими към преценката за висшия интерес на делото по чл. 6а ЗУБ. Правилно е отбелязано, че като непридружен непълнолетен чужденецът попада в категорията на уязвими лица по чл. 30а ЗУБ, поради което при преценката на най- добрия интерес на детето са взети предвид всички обстоятелства, посочени в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Подробно са обсъдени физическите, психическите и емоционалните потребности на детето и неговите желания, отчетени са възрастта, пола, обстоятелствата, изложени в бежанската история на лицето, направен е анализ на способността да се полагат грижи за него и са взети предвид последиците, които ще настъпят, ако се установи извън родината си в чужда етническа, езикова и културна среда, без семейство и близки. На тази база е направен правилният извод, че в най-добър интерес на детето ще бъде то да се завърне в Сирия, където се намира семейството му. В тази връзка решението на председателя на ДАБ в частта, предмет на настоящото производство, е законосъобразно и постановено при правилната преценка на липса на предпоставките по чл. 9 ЗУТ. Като е приел противното, съдът е постановил съдебното решение в обжалваната част, в нарушение на материалния закон. Ето защо, в тази част първоинстанционното решение следва да се отмени и се реши делото по същество, като се отхвърли жалбата на чужденеца против административното решение в частта, с която му е отказан хуманитарен статут. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,