Решение № 8475 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1977/2015 г.

Решение № 8475 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1977/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 13406 от 10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2044 от 2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение. Първата касационна жалба е от "Ай Ен Джи Пенсионноосигурително дружество" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор Анастас Атанасов Петров. С нея се оспорва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1716 от 18.12.2013 г. по преписка № КЗК-20/2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в частта, с която КЗК не е установила нарушение на чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). С жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В писмено становище и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД оспорва жалбата. Счита същата за частично недопустима, а в останалата й част - за неоснователна. Втората касационна жалба е от "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор София Каменова Христова, подадена чрез адв. Емилиян Димов. С жалбата се оспорва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1716 от 18.12.2013 г. по преписка № КЗК-20/2012 г. на КЗК в частта по т. 1, 3 и 4 и дружеството е осъдено да заплати на КЗК разноски в размер на 250 лева. Твърдят се съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалноправните разпоредби и необоснованост. В писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител "Ай Ен Джи Пенсионноосигурително дружество" ЕАД поддържа становище за неоснователност на касационната жалба поради липса на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), оспорва и двете жалби като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Според него съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, намира касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими, а разгледани по същество - за неоснователни. С обжалваното решение Върховният административен съд - четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД против решение № 1716/18.12.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-20/2012 г., в частта по т. 1, 3 и 4 от решението, отхвърлил е жалбата на "Ай Ен Джи пенсионноосигурително дружество" ЕАД против решение № 1716 от 18.12.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-20/2012 г. в частта, с която КЗК не е установила нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, и е осъдил и двете дружества да заплатят на КЗК по 250 лв. разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата на "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД ("ПОД Алианц България") е неоснователна. Обжалвано е било решение № 1716 от 18.12.2013 г. на КЗК, с което е установено извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от "ПОД Алианц България" и на същото е наложена имуществена санкция в размер на 0,5% от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2012 г., равняваща се на 104 240 лв., установено е, че не е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от "ПОД Алианц България", възложено е на "ПОД Алианц България" да заплати на "Ай Ен Джи Пенсионноосигурително дружество", гр. София, направените в административното производство разноски в размер на 1381 лв. и е оставено без разглеждане искането на "ПОД Алианц България" за възлагане на разноски в административното производство. Според съда оспореното решение било издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, визирана в чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗК. Процесният акт бил произнесен при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и 2 от ЗЗК, както и в изискуемата от закона писмена форма, подробно мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи, и съдържало всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 от ЗЗК. Правилен бил изводът на КЗК за наличие на конкурентни отношения между "ПОД Алианц България" и "Ай Ен Джи Пенсионноосигурително дружество". Правилно бил определен и процесният период от 1.10.2009 г. до 31.12.2011 г., откогато според молителя датирали първите случаи на неприсъствени заверки и фалшиви заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от "Ай Ен Джи УПФ" и "Ай Ен Джи ППФ" в съответните фондове на "ПОД Алианц България". Правилно КЗК била преценила и че "ПОД Алианц България" чрез своите посредници е приело първи екземпляр на заявленията без нотариално заверен подпис на осигурения и впоследствие подписите са били заверени от кмета на с. Страхилица без присъствието на лицата, които са ги положили. Чрез тези действия и с така създадената организация "ПОД Алианц България" било действало недобросъвестно и в противоречие с нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 3/2003 г. и предвидения ред за извършване на нотариалните действия, визиран в ГПК. С оглед на това законосъобразно било заключението на КЗК, че чрез посредниците си дружеството се е възползвало от извършени в нарушение на закона нотариални действия, които са породили правни последици, изразяващи се в прехвърляне на осигурените лица към участие във фондовете на "ПОД Алианц България" и откъсване на клиенти от искателя по преписката. Чрез своите осигурителни посредници "ПОД Алианц България" било организирало облекчена процедура в нарушение на нормативните изисквания за прехвърляне на средства между фондовете чрез извършване на неприсъствени заверки на заявления на осигурени лица за промяна на участието и прехвърляне на средства, което било и в противоречие на добросъвестната търговска практика. Чрез това свое пазарно поведение "ПОД Алианц България" по нелоялен начин било постигнало целения резултат - привличане на вече натрупани средства към "ЗУПФ ПОД Алианц", като в резултат от тези нелоялни действия безспорно били налице прекратени договори на посочените лица с конкурентното дружество "Ай Ен Джи ПОД", поради което съдът е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Съдът е преценил и че правилно бил определен и размерът на имуществената санкция в съответствие с нормата на чл. 100, ал. 4 от ЗЗК. Комисията за защита на конкуренцията законосъобразно била дефинирала установеното нарушение като не особено тежко. По жалбата на "Ай Ен Джи пенсионноосигурително дружество" ЕАД против обжалваното решение на КЗК в частта, с която не е установено нарушение по чл. 36, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК, решаващият съдебен състав е счел същата за неоснователна. В случая се касаело за твърдения за наказателна отговорност, която според чл. 35 от НК е лична, с оглед на което не можело да се ангажира отговорността на "ПОД Алианц България" за фалшифициране на подписи. В случаите, когато нарушението подлежи на наказателно преследване, ЗЗК бил неприложим, защото предвидената в НК наказателна отговорност за съответното деяние поглъщала административнонаказателната, която се носи по реда на ЗЗК. По твърденията на "Ай Ен Джи ПОД" за извършени неприсъствени заверки от кмета на гр. Тръстеник и заместник-кмета на община Гулянци КЗК правилно била преценила, че те са заверявали неприсъствено заявления за промяна на участието и прехвърляне на средства от един фонд в друг, но не била налице пряка връзка между констатираното от компетентните държавни органи престъпление, извършено от длъжностните лица, и предоставянето на заявленията на кмета от страна на осигурителните посредници. От събраните в производството доказателства и от установените факти не се извеждал обоснован извод за съпричастност на осигурителните посредници или служителите на "ПОД Алианц България" във връзка с посочените заверки, понеже било установено, че длъжностните лица са извършвали неприсъствени заверки на заявления без участието или съдействието на служители на "ПОД Алианц България". Относно извършени неприсъствени заверки от кметовете на с. Брест, с. Извор, с. Гостиля и с. Санадиново, от нотариус Александър Цветков в гр. Брезник и помощник-нотариус Моника Цанкова в гр. Севлиево комисията правилно била съобразила, че също не са налице безспорни данни за съпричастност на "ПОД Алианц България" и на неговите осигурителни посредници при извършването на тези неприсъствени заверки. При това положение КЗК законосъобразно била счела, че твърденията за неприсъствени заверки на заявления за промяна на участието и прехвърляне на средства от фондовете на "Ай Ен Джи ПОД" в тези на "ПОД Алианц България" от кметовете на с. Брест, с. Извор, с. Гостиля и с. Санадиново, от нотариус Александър Цветков и от помощник-нотариус Моника Цанкова не можели да обосноват прилагането нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Тричленният състав е приел, че не са налице правни основания за прилагане на нормата чл. 29 от ЗЗК, тъй като регламентирането на специални състави не изключвало самостоятелното приложение на чл. 29 от ЗЗК, а само го ограничавало върху случаите, когато нарушението не можело да се квалифицира по чл. 30-37 от ЗЗК. Прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция заедно със специалните състави по глава седма било допустимо, само ако са релевирани в искането до КЗК твърдения за такова действие или бездействие, което е различно от описаните в специалните състави, но би могло да съставлява нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. Решението е правилно. По силата на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК се забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел за доказано, че "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД е организирало облекчена процедура в нарушение на нормативните изисквания за прехвърляне на средства между фондовете чрез извършване на неприсъствени заверки от кмета на с. Страхилица на заявленията на отделни лица за промяна на участието и прехвърлянето на средства, довело до прекратени договори на тези лица с конкурентното дружество "Ай Ен Джи пенсионноосигурително дружество" АД, като тези действия на дружеството са в противоречие с добросъвестната търговска практика. Както КЗК, така и съдът са приели, че в случая от значение за ангажиране на отговорността на "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД е доказаното съдействие на осигурителните посредници, които са действали от името и за сметка на дружеството, като са посещавали потенциалните клиенти в домовете им, разяснявали са им предимствата на прехвърлянето на партидите им към "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД, подпомагали са ги при попълването на заявленията, а в някои случаи и на осигурителните договори, като лицата само са подписвали формулярите, а именно осигурителните посредници са ги вземали и предавали на ръка на кмета на с. Страхилица, който от своя страна е извършвал неприсъствени заверки на подписите. Следователно "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД чрез извършени в нарушение на закона нотариални действия от трето лице е осъществило на практика прехвърляне на средства на осигурени лица от фондовете на конкурентното дружество "Ай Ен Джи пенсионноосигурително дружество" АД към своите фондове, като по този начин е осъществило нелоялна конкурентна практика. Връзката между извършените незаконни действия по заверката на подписите и осъщественото прехвърляне на средства е именно в съдействието на посредниците, за да е налице нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Тук е мястото да се отбележи, че се касае за два самостоятелни вида отговорност. Едната е наказателната отговорност на длъжностните лица, която, видно от данните по делото, е реализирана, другата е административнонаказателната отговорност на дружеството за осъществяването на нелоялна конкуренция. В тази връзка не може да се ангажира отговорността на "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК в случая, в който са извършени неприсъствени заверки от кмета на гр. Тръстеник и заместник-кмета на община Гулянци, както и от кметовете на с. Брест, с. Извор, с. Гостиля, с. Санадиново, от нотариус Александър Цветков в гр. Брезник и помощник-нотариус Моника Цанкова в гр. Севлиево и отново има прехвърляне на средства от фондовете на дружество "Ай Ен Джи пенсионноосигурително дружество" АД към фондовете на "ПОД Алианц България", тъй като не може да се обоснове пряка връзка и зависимост между тези действия, по причина че няма доказано участие на осигурителните посредници и оттам на дружеството. Тоест от една страна са налице и прехвърляне на средства, и неприсъствени заверки, но не може да се обоснове връзката между тях, за да се приеме, че дружеството е действало неправомерно в нарушение на конкурентното законодателство. В този случай е ангажирана наказателната отговорност на длъжностните лица за извършените от тях престъпления, но тази отговорност не може да погълне отговорността по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, тъй като неприсъствената заверка на подписа може да опосреди нарушение по ЗЗК, но не и да представлява такова на собствено основание. Правилно съдът е приел и че решението на КЗК е законосъобразно и в частта относно липсата на правни основания за прилагане на нормата на чл. 29 от ЗЗК по отношение на "Пенсионноосигурително дружество Алианц България" АД. Общата разпоредба на чл. 29 от ЗЗК се прилага в случаите, когато се осъществява нарушение, което не е регламентирано в някой от последващите специални състави по чл. 30 - 37 от с. з. В случая за реализиране на отговорността на дружеството има изричен текст - този на чл. 36, ал. 1, поради което е неприложима общата разпоредба на чл. 29, която, както беше вече отбелязано, обхваща случаите на нелоялни търговски практики, които не са изрично уредени в специалните законови текстове. По изложените съображения решението на тричленния състав на Върховния административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,