Решение № 3783 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2917/2015 г.

Решение № 3783 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2917/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гюрсел Шериф Кърнак против решение № 257 от 15.01.2015 г. по адм. дело № 5050/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Кърнак против заповед № РД-734/7.06.2010 г. и заповед № ЧР-147/10.06.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, оспорени по реда на чл. 73 от Закона за защита от дискриминация със съображения за неравенство в третирането. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който оспорените заповеди да бъдат отменени поради установено неравенство в третирането. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Заключението на административния съд за отсъствие на основания за отмяна на оспорените административни актове поради осъществена дискриминация и неравенство в третирането, е направено в съответствие с нормативната уредба и се споделя от настоящата инстанция. Както пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2, така и непряката по чл. 4, ал. 3 от ЗЗД представляват поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение на основа на някой от признатите по чл. 4, ал. 1 в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗД) или - чрез привидно неутрална норма (чл. 4, ал. 3 от закона). Във всеки от случаите неблагоприятното третиране на лицето следва да е на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или в случая да се основава на етническия произход. В разглеждания казус правилно е прието, че посочените по-горе предпоставки не са изпълнени и с оспорените административни актове спрямо жалбоподателя Гюрсел Кърнак не е осъществена пряка или непряка дискриминация и съответно - неравенство в третирането. Установено, че длъжността "главен инспектор" в отдел "Рибарство и контрол" - гр. Добрич в дирекция "Рибарство и морски въпроси" на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, заемана от жалбоподателя, е премахната с утвърденото със заповед № РД-734/7.06.2010 г. ново длъжностно разписание на агенцията. Последното е прието с оглед структурни промени, извършени с Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, в сила от 5.06.2010 г., с който е предприето и намаляване на общата численост на агенцията (от 340 на 299 щатни бройки). На основание новото длъжностно разписание със заповед № ЧР-147/10.06.2010 г. служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. При тези данни правилно е преценено, че с цитираните заповеди дискриминация спрямо жалбоподателя не е допусната. Първата заповед е съобразена с изискванията на устройствения правилник на агенцията, който постановява намаление на щатните бройки, а и двете заповеди са израз на правомощието на органа по назначаването, който в съответствие с разпоредбите на устройствения правилник следва да организира работата на агенцията и да предвиди длъжности, които да позволят ефективно изпълнение на дейността в отделните структурни звена на агенцията, съобразно териториалната им специфика. Както първата, така и втората заповеди са издадени с цел оптимизиране на работата чрез създаване на условия дейността на агенцията да се изпълнява ефективно и качествено от по - малко на брой служители. Следователно и двете заповеди са насочени към осъществяване на целите на съкращението, а липсата на доказателства при издаването им да е взет предвид етнически произход на служителите, налагат заключението, че спрямо жалбоподателя не е осъществена дискриминация. В подкрепа на направения извод е и обстоятелството, че длъжността "главен инспектор" с сектор "Рибарство и контрол" - Пазарджик със заповедта, с която е утвърдено длъжностното разписание от 7.06.2010 г. също е премахната, независимо че е заемана от служител от български етнически произход, а бройките за същата длъжност в секторите в градовете: Кърджали, Плевен, Смолян са намалени с по една, без да се отчита етническия произход на служителите. От друга страна бройките за длъжността в сектори "Рибарство и контрол" в гр. Разград и в гр. Кърджали са запазени, независимо, че служителите, които ги заемат, ако се преценява по имената, не са с български етнически произход. Съображенията, че дискриминацията е непряка и поставянето на жалбоподателя в неравностойно положение, е непреднамерена последица от административните актове, не могат да бъдат споделени. Липсват всякакви доказателства етническият произход на служителите да е отчетен като фактор при утвърждаването на длъжностното разписание или при издаване на заповедта за съкращение. Както вече се посочи тези актове са в изпълнение на нормативни предписания, израз са на законови правомощия на органа по назначаването и са насочени към постигане на призната от закона цел - оптимизиране и ефективно изпълнение на работата в агенцията. Освен това с постановяване на първата заповед се съкращават длъжности и щатни бройки за отделни длъжности в различни звена на администрацията, т.е. персоналният състав на лицата, които ги заемат обективно е без значение и не би могъл да бъде взет предвид. Всичко изложено мотивира възприетия и от състава на първоинстанционния съд извод, че жалбоподателят не е дискриминиран или третиран по различен начин в сравнение с други служители в агенцията по признак "произход". Ето защо като отхвърля жалбата по тези съображения, съдът постановява акт, който кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Изводът на административния съд, че с постановяване на оспорените заповеди принципът на равно третиране не е нарушен се обосновава от събраните доказателства. Представените в хода на съдебния процес щатни и поименни длъжностни разписания мотивират съдебния състав да приеме, че от страна на административния орган не е допуснато неравенство в третирането на Гюрсел Кърнак и дискриминация по признак "произход" спрямо жалбоподателя не е осъществена. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът извършва цялостна преценка на събраните в производството пред административния орган доказателства, като се съобразява с доводите и твърденията на страните и подробно аргументира изводите си за липса на неравенство в третирането и за извършена спрямо Кърнак дискриминация. Тежестта на доказване в процеса е съобразена с нормата на чл. 170 от АПК и е разпределена в съответствие с разпоредбата на ал. 2 от същия текст, при отчитане изискванията на чл. 9 от ЗЗД. Обстоятелството, че съгласно последния законов текст административният орган следва да представи доказателства, че принципът на неравно третиране не е нарушен, не освобождава жалбоподателя от задължението да представи факти, въз основа на които да се направи предложение за извършена дискриминация и съответно да ангажира доказателства в тяхна подкрепа. Именно в този смисъл е нормата на чл. 9 от ЗЗД. В случая такива факти от страна на жалбоподателя не са представени. Налице са единствено твърдения, които се опровергават от събраните по делото доказателства. Ето защо възраженията на касационният жалбоподател за неправилно разпределена доказателствена тежест също са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд, приема, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо и при издаването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата 300.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,