Решение № 267 от 14.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 861/2012 г.

Решение № 267 от 14.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 861/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Т. К. против въззивна присъда № 61/01.03.2012 г. на Софийски градски съд, НО, ХII въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5692/2011 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 14.07.2011 г. по НОХД № 10232/2009 г., с която Софийски районен съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 09.11.2007 г., в гр. С., м. "Ч. к." противозаконно присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон м. "Самсунг" на стойност 141 лв., собственост на Д. К., която владеел, като обсебването представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и кумулативно лишаване от права чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК за срок от 5 години. В касационната жалба на подсъдимия и неговия служебен защитник, поддържана в с. з. пред ВКС, се излага оплакване за незаконосъобразно осъждане и се претендира отмяна на постановената въззивна присъда. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за незаконосъобразно осъждане, застъпено както в лично изготвената жалба от подсъдимия, така и от служебния му защитник (останала недопълнена, въпреки заявката за това), не съдържа никаква конкретика, по която да е възможно да се представи касационен отговор. Такава не се излага и в с. з. пред ВКС. От друга страна, проверявайки мотивите на въззивната инстанция, ВКС не констатира никакви нарушения от процесуален характер при анализа и оценката на доказателствата, които да поставят под съмнение крайния извод за извършено от подсъдимия съставомерно деяние по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. За да приеме, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление, като при условията на опасен рецидив е присвоил предаден му от св. К. (ползван от внучката й - св. П.) мобилен телефон на стойност 141 лв., който той впоследствие оставил в заложна къща, въззивният съд е извършил преоценка на доказателствената съвкупност, отразил е кратко, но ясно поради какви причини се доверява на заявеното от св. П., чиито показания първата инстанция неоправдано е игнорирала, както и в каква степен те се съчетават с останалите доказателствени източници по делото. Аргументирал е подробно защо не възприема версията на подсъдимия, че залагането е станало със съгласието на св. К. и П., което е намерил за опровергано както от техните показания, така и от данните за начина на неговото откриване и връщане. Съответно, въззивната инстанция добросъвестно е изпълнила служебните си задължения и правилно е приложила материалния закон. В жалбите липсва оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което и ВКС няма задължение да се произнася по този въпрос. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение