Решение № 4818 от 18.5.2022 г. на ВАС, I о.
ВАСПърво отделение18.05.2022 г.докладчик Полина Якимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 947/27.09.2021 г. на Административен съд София-област, постановено по адм. дело 294/2021 г..
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Фар петролиум ЕООД, [ЕИК], гр. Елин Пелин, [улица], сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛОЗАН ПАНОВ/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 947/27.09.2021 г. на Административен съд София-област, постановено по адм. дело 294/2021 г., с което, по жалбата на Фар петролиум ЕООД, [ЕИК], гр. Елин Пелин, [улица], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 10996/27.01.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Велико Търново в дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция, намираща се в [населено място], [улица] забрана на достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Тяхното осъществяване се аргументира с несъгласие с извода на АС София-област за неустановеност по безспорен начин на вмененото на дружеството нарушение. Поддържа се, че протоколите за извършени проверки от 13.01.2021 г. и от 22.01.2021 г. подробно изясняват фактическата обстановка по случая и се ползват с материална доказателствена сила. При непроведено оспорване по чл. 193 и сл. ГПК те обвързват съда относно факта на действително осъществяване на посочените в тях обстоятелства. Касаторът акцентира върху липсата на изискване в ЗДДС и относимата Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ нарушенията да са извършени като последица от виновно поведение на задължения субект. По тези съображения претендира отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Фар петролиум ЕООД, чрез адв. Йосифова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка 10996/27.01.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Велико Търново в дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция, намираща се в [населено място], [улица], стопанисван от Фар петролиум ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Според фактическите установявания на АС София-област при преглед на представени от проверявания субект документи е констатирано, че на 08.01.2021 г. в бензиностанцията е доставено гориво пропан бутан 2344 кг. при относително тегло 0,545, което се равнява на 4300 л. гориво. По нивомер то е отчетено на 08.01.2021 г., но АДД 0 05774453 не е въведен на датата на получаване на горивото. Вместо това доставката е въведена и изпратена към НАП на 15.01.2021 г. констатация, потвърдена при проверката в ИС на ведомството. Изложеното е квалифицирано от административния орган като нарушение по чл. 59а от Наредба Н-18/13.12.2006 г. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт, като е приел, че нарушението, за което е приложена ПАМ, не е установено по несъмнен начин. В качеството си на лице, което извършва доставка на течни горива, дружеството е подало данни в НАП за получено гориво не на датата 08.01.2021 г., а на 15.01.2021 г. При установяване на това обстоятелство са предприети действия, като според представителя на поддържащата фирма забавянето се дължи на комуникационна грешка. Безспорно е налице въвеждане на доставката и автоматично изпращане към НАП. От страна на административния орган, в чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаването на оспорения акт, не са ангажирани доказателства, установяващи причината, поради което не е осъществена дистанционната връзка с НАП, реализирана дни по-късно, както и дали тази причина е свързана със създадената организация в търговския обект, на пропуски в дейността на приходната администрация или на независещ от човешкия фактор технически проблем. При недоказано по безспорен начин нарушение приложената ограничителна мярка не съответства на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. Решението е правилно. Считано от 12.12.2020 г. (или преди датата на проверката и издаването на ЗНПАМ) разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС е със следното съдържание "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. (изм. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) не: а) (изм. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите". Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая се тези на: алинея 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. От друга страна нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н 18/2006 г. определя, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива; за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни се съдържат в т. IIIб на приложение 1 към чл. 8, ал. 1 от наредбата. Съгласно т. 2, б. "а" от т. IIIб на цитираното приложение дистанционната връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ данъчен терминал, в който се записват данните от дневния финансов отчет с нулиране, като при ЕСФП едновременно с това се записват и данните от НИС и броячите на колонките/разходомерите/измервателните системи, като същите се отпечатват като служебен бон /чл. 39, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ/. В т. IIIб, т. 3 от Приложение 1 на наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка - а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката. Нормата на чл. 59а, ал. 1, изр. второ и трето определя, че "... подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им,... ". В разглеждания случай не е спорно, че дружеството има монтирана в търговския обект бензиностанция ЕСФП, включваща в състава си и нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба, като извън констатираното постъпване в информационната система на НАП на 15.01.2021 г. на данните по смисъла на т. IIIб от Приложение 1, т. 3 б. в) а именно данни по документ за доставено количество гориво по АДД 0 05774453, отчетено по нивомер на 08.01.2021 г., не са констатирани други нарушения, респ. неспазване изискванията на Наредба Н-18/2006 г. това е видно от подробното съдържание на Протоколи за извършена проверка в обект сер. АА бланков 0070655/ 13.01.2021 г. и 0070659/22.01.2021 г.. Както правилно е акцентирал и първоинстанционният съд, по делото липсват доказателства, данни/твърдения, че закъснялото подаване на данните по документа за доставката да е станало в резултат на недобросъвестно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни действия с цел укриване на доставката. Независимо от изложеното, предвид и настъпилата законодателна промяна в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, т. "г. " от ЗДДС се касае не до "неподаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в ИС на НАП", а до закъсняло изпълнение на задължението за подаване на данните по документа за доставка от 08.01.2021 г. Обратно на твърденията в касационната жалба, не е обоснована констатацията, че късното подаване на тези данни е лишило НАП от възможност да определи наличното количество гориво в резервоарите към ЕСФП, а от там да бъде определен коректно размерът на данъчните задължения. В тази насока правилно е съобразен фактът, че дори и да се приеме, наличието на нарушение на правилото на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, то и последиците от него са отстранени на датата на проверката, т. е. преди момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 27.01.2021 г. Запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. Споделят се от настоящата инстанция и съображенията на административният съд, че в разглеждания случай налагането на ограничителната мярка за срок от 14 дни не е мотивирано от административния орган с конкретните обстоятелства и не съответства на тежестта на нарушението, поради което е и несъразмерно в нарушение на принципа, залегнал в чл. 6 от АПК. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд София-област е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, заявени в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спорна и своевременно заявена претенция за това на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция, които се констатираха в размер на 1100 лева /уговорен и изплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно договори за правна защита и съдействие от 10.11.2021 г. и от 10.05.2022 г. /, които по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат репарирани от Националната агенция за приходите. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,