Решение № 273 от 20.5.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002101036/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. Т. Д., А. Т. Д., Д. Т. Д., Д. Т. Н., С. Т. К. и В. Й. С., чрез процесуалния им представител адвокат И. М., срещу решение №1152 от 07.11.2023г., постановено по в.гр.д.№1545/2023г. на Бургаския окръжен съд. Състав на Бургаския окръжен съд е отменил решение № 59/14.07.2023 год. по гр.д.№ 311/2022 год. по описа на Царевския районен съд, в обжалваната му част, с което е прието за установено между Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], А. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Н., ЕГН [ЕГН], С. Т. К., ЕГН [ЕГН] и Ж. А. Н., ЕГН [ЕГН], че Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], А. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Н., ЕГН [ЕГН], С. Т. К., ЕГН [ЕГН] са собственици на основание давностно владение, на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1199 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана с номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, съседи: ***, ***, ***, с административен адрес в [населено място], общ. Ц., обл. Бургас, като вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил исковете предявени от Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], А. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Д., ЕГН [ЕГН], Д. Т. Н., ЕГН [ЕГН], С. Т. К., ЕГН [ЕГН] срещу Ж. А. Н., ЕГН [ЕГН], за приемане на установено, че ищците са собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради давностно владение осъществено след 18.11.1973 год. и до момента, на описания недвижим имот. В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за собственост бъдат изцяло уважени. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответникът по касация Ж. Н. е депозирала отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност. С постановеното определение №303/24.01.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като е прието, че същото е вероятно недопустимо в частта, в която предявеният от ищците установителен иск за собственост е бил отхвърлен като неоснователен до размер на 2/3ид.ч. от спорния имот. Производството по делото е било образувано по искова молба на Д. Т. Д., А. Т. Д., Д. Т. Д., Д. Т. Н., С. Т. К. и В. Й. С. срещу Ж. А. Н. за приемане на установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по давност на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1199 кв.м., квартал ***, парцел ***, съседи: ***, ***, ***, с административен адрес в [населено място], общ. Ц., обл. Бургас, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда/спорът относно постройката е приключил с влязло в законна сила решение на първоинстанционния съд/. В исковата молба са били наведени твърдения, че общият на страните наследодател Т. Н. Г. е притежавал по продажба правото на собственост върху описания в исковата молба имот.Същият е починал през 1973г. и е оставил за наследници по закон три деца: А. Н., Д. Г. и М. Н., като ищците са наследници по закон на М. Т., поч. на 04.05.2005г., а ответницата е дъщеря на А. Н., поч. на 22.1.2021г.Твърди се още, че наследниците на Д. Г. са дарили на ищците притежаваната от тях 1/3ид.ч. от имота, както и че от смъртта на Т.Г. до подаване на исковата молба в съда процесният имот е владян единствено от дъщеря му М. Н. и нейния съпруг, а след смъртта им от техните наследници, които са го придобили по давност. Според константната практика на ВКС когато правният спор между две лица засяга идеална част от един имот, само тази част би могла да бъде предмет на установителен иск за собственост - бил той положителен или отрицателен, когато последният е допустим.За останалата част от имота, която не е спорна, липсва правен интерес от предявяване на иск и ако съдът все пак се произнесе по такъв иск, постановеното решение е недопустимо.Съгласно т.14 на ТР№1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение и той може да приложи правомощията си по чл.270, ал.3 от ГПК и без да е сезиран с оплакване за недопустимост във въззивната жалба. В процесния случай се установява, че между страните не е налице спор за собствеността върху целия имот, а само относно притежаваната от ответницата Ж. Н. 1/3ид.ч., за която ищците твърдят, че са я придобили по давност.Не е налице спор относно притежаваните от ищците права върху имота, които те са придобили по наследяване и дарение.От изложеното следва, че за ищците не е налице интерес да предявят установителен иск за собственост по отношение на целия имот.Поради това въззивното решение е процесуално недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по същество на предявения от ищците иск за приемане на установено в отношенията между страните, че те са собственици на 2/3 ид.ч. от имота.В тази част обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено, а производството в тази част прекратено. В полза на ответника по касация следва да се присъдят 2/3 от направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение