Решение № 911 от 25.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11804/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Мохаммед, гражданин на Ирак, подадена чрез процесуален представител срещу решение 6809 от 09.11.2023 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. 10332/2023г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора срещу заповед 5401 ПАМ-195 /05.10.2023г. на началника на Гранично полицейско управление Видин. Касаторът чрез процесуалния си представител твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора първоинстанционният съд не е съобразил, че заповедта за връщане до страната на произход не е влязла в сила, а предварителното и изпълнение е отменено, че чужденецът разполага с валидни документи за самоличност и че не е налице опасност от укриване. Иска се отмяна на решението и на издадената заповед. Претендират се разноски. Ответникът началник на Гранично полицейско управление Видин чрез представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена при съобразяване на процесуалните предпоставки за нейната допустимост. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорената пред АССГ заповед 5401 ПАМ-195 /05.10.2023г. на началника на Гранично полицейско управление Видин, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ и Заповед 4066з-1494/26.07.2023г. на директора на РДГП Русе, Х. Мохаммед е принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция Миграция МВР. Като фактически мотиви са посочени съществуващи пречки за изпълнение на заповед рег. 5401 ПАМ 194-05.10.2023г. за връщане по чл. 41, т.1 ЗЧРБ и е препратено към мотивите, изложени в предложение рег. 5401р-19179 от 05.10.2023г. на началник 01 ГОДП при ГПУ Видин. Съдът е установил от фактическа страна, че чужденецът е задържан на 04.10.2023г. на ГКПП Видин Дунав мост при опит да заобиколи граничния контрол и опитвайки се да прескочи оградното съоръжение пред зоната на граничен контрол. При задържането не е дал обяснения и не е заявил, че желае предоставяне на международна закрила. Поради това съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е от фактическа и правна страна и съответства на материалния и процесуалния закон и неговата цел. Според съда, обстоятелството, че чужденецът се е опитал да заобиколи граничния контрол, означава че е налице опасност от укриване, поради което са изпълнени предпоставките на чл.44, ал.6. ЗЧРБ. Решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 44, ал.6 от Закона за чужденците в Република България, принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци има за цел организиране на връщането или експулсирането, поради което то се прилага при наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от закона и при наличие на едно от двете обстоятелства - възпрепятстване изпълнението на заповедта или опасност от укриване. Дори и при наличие на тези предпоставки, административният орган не действа при обвързана компетентност, а извършва преценка дали е необходимо издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване. Наред с това, в съответствие със съображение 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни / Директива за връщането/, решенията съгласно нея, включително решенията за задържане, следва да се вземат индивидуално, в съответствие с общите принципи на правото на Съюза и въз основа на обективни критерии (Решение от 5 юни 2014 г. на Съда на ЕС, Махди, С146/14, т. 55 и 70). Съответно при издаване на заповед за задържане административният орган дължи подробни фактически и правни мотиви. В оспорената заповед като фактическо основание за посочени пречки за изпълнение на заповедта за връщане до страната на произход, издадена на основание чл.39а, ал.1, т.2, чл.41, т.1 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, но нито в заповедта, нито в предложението за налагане на принудителни административни мерки не е посочено в какво се състоят тези пречки. Опасност от укриване не е посочена като мотив за издаване на заповедта, поради което неправилно съдът е обсъждал това обстоятелство, още повече, че лицето е с установена самоличност и притежава валиден паспорт, както изрично е посочено в заповедта. Изводите на административния орган за предпоставките за издаване на заповедта по чл.44, ал.6 ЗЧРБ не могат да са бланкетни, а трябва да почиват на конкретни факти. При посоченото фактическо основание, административният орган е следвало да се мотивира в какво се състоят пречките за изпълнение на заповедта за връщане до страната на произход. Такива мотиви липсват, а посоченото обстоятелство не е било обсъдено от съда. Освен това основание за прилагане на мярката по чл.44, ал.6 ЗЧРБ могат да бъдат не всички пречки за изпълнение на заповедта, а само такива, които изхождат от самия чужденец. Както е посочено в съображения 13, 16 и 24 от Директивата за връщането, всяко разпоредено на основание на тази директива задържане е строго регламентирано от разпоредбите на глава IV от нея, така че да се гарантира спазването на принципа на пропорционалност на предприеманите мерки и преследваните цели, от една страна, и спазването на основните права на съответните граждани на трети страни, от друга. Така от чл.15, §1, първа алинея от посочената директива се установява, че задържане може да се прилага само след като е било проверено дали други по-леки принудителни мерки няма да са достатъчни /Решение на Съда на Европейския съюз от 14.05.2020г. по съединени дела С-924/19 и С-925/19, FMS и др., т.274/. В случая такава проверка не е извършена, въпреки че лицето разполага с документ за самоличност. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че заповедта за връщане, във връзка с която е разпоредено принудителното изпълнение, не е влязла в сила, а нейното предварително изпълнение е отменено. Следователно не е налице подлежаща на изпълнение заповед за връщане, която да оправдава прилагането на оспореното настаняване в СДВНЧ. Съдът е игнорирал и представената в хода на съдебното производство молба за международна закрила, депозирана от чужденеца на 13.10.2023г. до Председателя на Държавната агенция по бежанците. Няма данни тази молба да е последваща, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 46, ал.12 ЗЧРБ. От друга страна, заповедта за връщане, дори да влезе в сила, не може да бъде изпълнена, докато трае производството по предоставяне на международна закрила, съгласно чл. 67, ал.1 ЗУБ, което поставя под въпрос спазване на максималните срокове за задържане, съгласно Директивата за връщане. По изложените съображения решението на АССГ, като неправилно, и заповед 5401 ПАМ-195 /05.10.2023г. на началника на Гранично полицейско управление Видин, като незаконосъобразна, следва да бъдат отменени. На основание чл. 46а, ал.5 ЗЧРБ чужденецът следва да бъде незабавно освободен от СДВНЧ към дирекция Миграция на МВР. Касаторът не е поискал присъждане на разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,