Решение № 58 от 29.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2157/2013 г.

Решение № 58 от 29.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2157/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Павлина Панова Производство пред ВКС е образувано по молба на осъдения П. И. К. с искане за възобновяване на производството по ВНОХД № 34/2013 г. по описа на Пернишки окръжен съд. В искането се излагат съображения за наличие на основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила се аргументират с твърдения за нарушаване на правилата за разпознаване, съвпадение в приетите факти по осъществяване на деянието в съдебните актове с тези по обвинителния акт и показанията на пострадалия, нарушено право на защита с оглед отказа на въззивния съд да назначи съдебномедицинска експертиза на пострадалия и съпругата му, както и с отказа да допусне до разпит участвалите в разпознаването лица, приети факти в противоречие с показанията на пострадалия относно резултата от извършеното от него разпознаване, както и с провеждането на въззивно производство, в което защитните доводи на осъдения и защитата му не са получили отговор. Прави се искане за възобновяване на производството по делото и прилагане на разпоредбата на чл. 425, ал. 1 от НПК. С първоинстанционната присъда № 95 от 04.12.2012 г., постановена от Брезнишки районен съд по НОХД № 136/2012 г. П. К. е бил признат за виновен за извършено на 21.06.2012 г. в [населено място], общ. Б. престъпление по чл. чл. 209, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С въззивно решение № 40, постановено на 21.06.2013 г. от Пернишки окръжен съд по ВНОХД № 34/2013 г., първоинстанционната присъда е била потвърдена. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа искането по изложените в него доводи, като акцентира върху нарушенията, допуснати при извършеното разпознаване, и конкретизира искането, което се прави - отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият в своя защита поддържа това искане, като в последната си дума заявява, че няма участие в деянието, за което е признат за виновен. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като счита, че не са налице условията в закона за възобновяване на производството. Сочи, че деянието е извършено с цинизъм от осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на актовете и съдопроизводствените действия на предходните инстанции, намери следното: Искането за възобновяване на осъдения К. е процесуалнодопустимо, тъй като е подадено в предвидения в чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Не се констатира на досъдебното производство да е било допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на действия по разследването "разпознаване на лице". Протоколите, удостоверяващи извършването им /л. л. 26 и л. 36 от ДП/, не сочат да са допуснати нарушения на нормите на чл. 169 - чл. 171 от НПК. Преди провеждането на двете разпознавания - по снимки и присъствено, са били проведени подробни разпити на пострадалия Г. /л. 15 и л. 16 от ДП/ съобразно изискванията на чл. 170 от НПК. Свидетелят ясно и точно е заявил по какви белези би разпознал извършителя на престъплението и впоследствие при самото разпознаване е конкретизирал всеки от тях. Не отговаря на действителността твърдението на защитата, че осъденият е бил представен за разпознаване с коренно различни от него по външност лица, с което е нарушен чл. 171, ал. 2 от НПК. Приложеният фотоалбум /л. 28 и сл. от ДП/ ясно удостоверява липсата на основания за такова твърдение. Представените четири снимки на други лица сочат на "сходство" във външните белези, по които пострадалият е заявил, че е възприел от извършителя и по които би го разпознал. По този начин изискването на посочената норма за "сходство" на външните белези, а не за идентичност, което е обективно непостижимо, е напълно съобразена от органа по разследването. Не се установява да е допуснато каквото и да е нарушение с факта, че след извършено разпознаване по снимки, е било извършено и разпознаване на живо с участието на осъдения. Правилата на раздел VII на Глава четиринадесета не ограничават броя на разпознаванията като процесуално-следствени действия, нито уреждат невъзможност за извършване на разпознаване на живо след вече проведено разпознаване по снимки. В случая второто разпознаване се е наложило след откриването на извършителя, който е издирен след разпознаването му по снимки. И двете разпознавания са били извършени в рамките на разследването при спазване на всички процесуални изисквания за провеждането им, поради което не се констатира да е допуснато същественото процесуално нарушение, посочено в искането. Не се констатира да е налице противоречие в показанията на пострадалия Г. относно резултатите от проведените разпознавания. В показанията си /л. 31 гръб от първоинстанционното дело/ ясно е заявил, че е разпитван и е извършил разпознавания на лицето в Б. и в П., а в София не е разпознал лицето. Тези му изявления напълно кореспондират с протоколите за разпознаване, приложени на л. 26 и л. 36 от досъдебното производство относно местата на извършените действия по разследването. Касационната инстанция не намери за основателен и друг довод на защитата, съдържащ се в искането, касаещ установените факти по авторството на престъплението в лицето на осъдения К. Твърди се, че приетите фактически положения са в противоречие с показанията на пострадалия и съпругата му относно резултата от разпознаванията. Извън посоченото вече относно разпознаването, следва да се има предвид обстоятелството, че не се констатира в разпитите на св. Г. и св. С. А. да е имало каквото и да е колебание относно автора на измамата. И двамата са били непоколебимо еднопосочни в изявленията си пред съда по време на проведените разпити /л. 31 и л. 32 от първоинст. дело/, че именно подсъдимият е лицето, което е поддържало заблуждението у пострадалия, възбудено вече по телефона, и е получило сумата от 12000 лева. Не би могло да се твърди наличие на процесуално нарушение с оглед обстоятелството, че приетите от прокурора и от съдебните инстанции фактически положения са идентични. При положение, че те почиват на показанията на пострадалия Г., който единствен е възприел фактите по възбуждане и поддържане на заблудата и който е контактувал с извършителя, е обясним този подход както на прокурора, така и на съдилищата. Вероятно с искането се цели да се разколебае доказателствената стойност на показанията на св. Г., което обаче не е сторено. Необосноваността на съдебните актове не е касационно основание, поради което не би могла да бъде и основание за възобновяване на производството по делото. Единствено при процесуален порок при събирането на съответното доказателство и неговата оценка защитата би могла да претендира наличие на съществено процесуално нарушение, което в случая не е направено, но такова не се и констатира от касационния съд. Не е допуснато нарушение на чл. 14 и чл. 107 от НПК, поради което и този довод следва да бъде оставен без уважение. Преразпитът на разпитани вече свидетели, допускането на нови свидетели и назначаването на експертиза са в компетентността на въззивния съд съгласно чл. 327 от НПК. По тези искания съдът се е произнесъл с определение за насрочване на делото, както и в съдебно заседание на 27.03.2013 г. Провеждането на въззивно съдебно следствие, както и неговият обхват, са изцяло в преценката на решаващия съд, който не е длъжен да уважи всички доказателствени искания. Преразпитът на вече разпитан свидетел /в случая на пострадалия/ не е бил задължителен, а е предвиден само в случаи на необходимост. Такава не е констатирана от въззивната инстанция, поради което тя не може да бъде упрекната за отказа й да извърши преразпит на св. Г. Допускането на нови свидетели съобразно чл. 327, ал. 4 от НПК се извършва когато техните показания биха имали значение за правилното решаване на делото. В случая искането за допускане до разпит на участниците в разпознаванията не е било уважено и тази преценка на въззивния съд не следва да бъде подложена на съмнение, доколкото вътрешното убеждение на съда за липсата на необходимост от техния разпит е надлежно мотивирана в решението и обоснована с доказателствената стойност на неопорочените от процесуална гледна точка протоколи, удостоверяващи реда, начина и резултата от проведените разпознавания. Наред с това е уважено искането на защитата за разпит на св. Д. М. - дъщеря на осъдения, с което напълно са гарантирани неговите права. Не е допуснато съществено процесуално нарушение с отказа на въззивния съд да назначи съдебномедицинска експертиза на пострадалия и съпругата му относно установяване на обстоятелството дали те имат нарушен слух. В случая тази експертиза не е била от категорията на задължителните. Съгласно чл. 144, ал. 2, т. 5 от НПК тя би била такава, ако е съществувало съмнение относно способността на тези свидетели с оглед физическото им състояние правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото, и да дават достоверни показания за тях. След като съдът не е констатирал каквото и да е обстоятелство, което да го усъмни в твърдението на подсъдимия и на защитата, че свидетелите Г. и А. не чуват, той не е бил и длъжен да допусне исканата от защитника експертиза. Простото твърдение на обстоятелство от страна по делото не означава, че е налице задължение на съда да го изяснява посредством специални знания на експерти. В случая очевидно за решаващия съд не е възникнало съмнение относно обстоятелството дали тези свидетели имат увреждане на слуха. Съдът е мотивирал определението си за отказ, с което не е нарушил правото на защита на подсъдимия, нито е нарушил принципа на чл. 13 от НПК. Събраната от първостепенния съд доказателствена съвкупност е била подложена на анализ и от въззивния съд, който е отговорил аргументирано на доводите от въззивната жалба, касаещи оценката на доказателствените източници. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста. В този смисъл е неоснователен и друг довод, изложен в искането за възобновяване, касаещ несъобразяването на въззивния съд с доводите на защитата. Въззивният съд е дал в решението си отговор на всички аргументи, съдържащи се във въззивната жалба, както по отношение на доказателствения анализ, така и по отношение на авторството с оглед новосъбраните доказателства, съдържащи се в обясненията на подс. К. и в показанията на св. М.. Проверката на съдебния акт на окръжния съд сочи, че подходът на съдебния състав не е бил изобщо формален, както се твърди в искането за възобновяване, а изключително задълбочен и обоснован със закона. По този начин въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК. Предвид изложените съображения касационната инстанция не констатира основания за възобновяване на производството по делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. С оглед изложеното, на осн. чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение