Решение № 1304 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3987/2007 г.

Решение № 1304 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3987/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Р. М. Р. от с. Я., общ. М., чрез процесуалния му представител адв. Н, против въззивното решение № 11 от 1 март 2007 г., постановено по в.гр.д. № 961 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2006 г., с което е оставено в сила решение № 166 "д" от 25 октомври 2006 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. К. за 2005 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторът изтъква, че неправилно е ценен нотариалният акт от 1977 г., който представлява официален свидетелстващ документ и който не е бил оспорен от ответницата; в нарушение на опитните правила е била обсъдена представената от ответницата декларация без достоверна дата и явно отнасяща се за друг имот в друго населено място; неправилно е прието, че липсва съвместен принос на двамата съпрузи за придобиване на дворното място в нарушение на чл. 19, ал. 3 от С. кодекс. Ответницата не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че представената декларация е подписана от касатора и връзката й с договора за покупко- продажба е ясна, а и нямало твърдения за наличие на друга сделка между ответницата и брат й; в нотариалният акт няма изявления за заплащане на цена, поради което е неоснователно възражението на въззивника, че има официален документ, който не е оспорен; декларацията възпроизвежда неизгодни за въззивни данни и е подписана от него; презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК е оборена. Предявен е иск за делба на имот, придобит като семейна имуществена общност, като безспорно между страните е, че изградената по време на брака жилищна сграда е придобита при условията на съвместен принос на страните. Спори се относно собствеността на дворното място, върху което е изградено жилището. Бракът между страните е прекратен през 2000 г. Атакуваното решение е правилно. Не се спори, че на 8 февруари 1977 г. с нотариален акт № 50 ответницата по спора П. И. М. закупила от брат си М. М. дворно място от 850 кв.м в с. Я., парцел **** в кв. 7 по плана на селото за сумата от 3400 лева. Уговорка за заплащане на цена в нотариалния акт не е посочена. В първото по делото заседание ответницата представила декларация, според която тя и съпругът й заявяват, че съставеният нотариален акт за покупко-продажба на дворно място от 850 кв.м парцел **** в кв. 7 по плана на М. бани, е всъщност получен като дарение от ответницата и не са дали пари, за да може ищецът да стане собственик като на имот придобит възмездно по време на брака, а при откриване наследството на родителите на ответницата, сумата на дарения имот да се има предвид. Декларацията е датирана с датата на нотариалния акт. Не може да се възприеме твърдението на касатора, че съдът неправилно е ценил нотариалния акт от 1977 г., който представлява официален свидетелстващ документ и не е бил оспорен от ответницата. Процесуалният представител на ответницата още в първото по делото заседание заявил, че страните са съсобственици само на сградата и представил декларацията, като оспорил иска по размер. Това изявление представлява по естеството си именно оспорване на нотариалния акт и е дало същевременно възможност на съда да събира доказателства по спорния въпрос. Невярно е, че в нарушение на опитните правила е била обсъдена представената от ответницата декларация без достоверна дата и явно отнасяща се за друг имот в друго населено място. Според неоспореното заключение на съдебно-почерковата експертиза, подписът под декларацията е изпълнен от касатора. Регулационното означение на имота, предмет на декларацията, е това на имота по нотариалния акт. А наличието или липса на достоверна дата на представен частен документ, носещ подписите и на двете спорещи страни, не води до отмяна или промяна на изявленията, сторени в него. Най-после, съвместния принос при придобиване на собственост по време на брака представлява оборима презумпция. С представената декларация ответницата опровергава законово създаденото предположение, което пък премества тежестта за доказване по смисъла на чл. 127 от ГПК (отм.) за това, че касаторът действително е внасял средства в семейството за закупуването на процесния парцел, върху него. След като касаторът не е представил подобни доказателства, а се е позовал само и единствено на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от С. кодекс, то той следва да понесе последиците от небрежното си процесуално поведение. Ответницата не претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не са представени, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение