Решение № 14750 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2009 г.

Решение № 14750 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 121, ал. 1 от Закона за държавния служител. Образувано е по касационна жалба на Тодор Иванов Новоселски от гр. Берковица, ул. "Хризантема" № 4 против Решение № 5 от 04.02.2009 година по адм. д. 6334/2008 година по описа на Административен съд - София-град, I-во отделение, 15-ти състав. С твърдения за незаконосъобразност и необоснованост, представляващи касационни основания по т. 3 на чл. 209 от АПК е предявено искане за отмяна на решението, както и на Заповед № 1563 от 8.11.2008 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". С жалбата се поддържа довода за възстановяване на жалбоподателя на заеманата длъжност по силата на съдебното решение, без да е необходимо издаването на нарочен индивидуален административен акт. При установено от експертизата по делото увеличение на средната работна заплата с 1.39 пъти, т. е. в размер на 480 лв., претендирания от жалбоподателя размер не надвишава размера, определен с ПМС 175/24.07.2007 година и прилагането на принципа за справедливост налага определяне на заплатата му към момента на влизане в сила на съдебното решение. Ответната страна Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата предвид постановяване на обжалваното решение при спазване на приложимия материален закон. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - София-град отхвърля жалбата на Тодор Иванов Новоселски против Заповед № 1563 от 08.11.2008 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която оспорващият е възстановен на длъжност началник на РОДАИ в Териториална дирекция гр. Монтана към ИА "АА" и му е определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 450 лв. Първоинстанционният съд обосновава извода си за законосъобразност на оспорената заповед в частта й, с която жалбоподателя е възстановен на заеманата длъжност, с доказаното наличие на кумулативно предвидените предпоставки - съдебно решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и явяването на служителя в двуседмичен срок от влизането му в сила, като правопораждащ фактически състав съгласно указанията, дадени в Определение № 8797 от 16.07.2008 година на Върховния административен съд. Приетото с обжалваното решение съобразява уредения в закона сложен фактически състав на института на възстановяването, включващ отмяна на акта, с който на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение и явяване на държавния служител в съответната администрация за изпълнение на длъжността в 14-дневен срок от постановяване на административния акт или съдебното решение за отмяната. Осъществяването на посочените два факта задължават органа по назначението да издаде административен акт, с който да възстанови служебното правоотношение или да откаже възстановяването. Издаването на заповедта, съдържаща реквизитите по чл. 11 от Закона за държавния служител е задължително условие за съществуването на валидно служебно правоотношение както при първоначално назначение, така и при възстановяване на служебно правоотношение, тъй като урежда неговите съществени елементи. Административният съд извършва преценка за законосъобразността на заповедта в частта й, с която е определена индивидуалната месечна работна заплата за жалбоподателя, като съпоставя констатациите по заключението на допуснатата съдебно - икономическа експертиза с разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗДСл., регламентиращи формирането на брутната работна заплата на държавния служител във връзка с правилата на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 105 от 21.05.2002 година и специалната норма на чл. 7, ал. 5 от ПМС № 175 от 24.07.2007 година за заплатите в бюджетните организации и дейности (отм.). Тълкуването на приложимите разпоредби според съда налага извод за предоставена на органа по назначението оперативна самостоятелност при определяне на индивидуална основна месечна заплата на възстановения служител в рамките на минималните и максимални размери по ал. 1 на чл. 67 ЗДСл., при отчитане нивото на длъжността и оценката на индивидуалното изпълнение от последното атестиране. Установения от експертизата минимален размер на възнаграждение преди уволнението е 393 лв. и максимален размер - 784 лв. Приложението на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ПМС 175/2007 (отм.) налага определяне на възнаграждение не по-малко от получаваното преди уволнението - 428 лв. и не по-високо от средния размер, установен от вещото лице - 544 лв. Определеното със заповедта възнаграждение в размер на 450 лв. според съда е изцяло в дискреционната преценка на органа по назначението, поради което е законосъобразно постановено. Установеното от експертизата увеличение на брутните възнаграждения на служителите е прието като неотносимо към спора. Касационният състав споделя съображенията и изводите изложени в обжалваното решение за определеното индивидуално основно месечно възнаграждение на жалбоподателя при възстановяването му на заеманата длъжност. Формирането на основните възнаграждения на държавните служители в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" при специфичните условия на Наредбата за атестиране на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 105 от 21.05.2002 година в границите на регламентираните минимален и максимален размер води до индивидуално определяне на размера на възнаграждението за всеки отделен служител, несъпоставимо с възнаграждението на другите служители, дори при същата длъжност. Органът по назначението е ограничен при вземане на решение за възнаграждението от установената законова рамка на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗДСл., Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (ПМС № 105/21.05.2002 година) и ал. 5 на чл. 7 от ПМС № 175/24.07.2007 година за заплатите в бюджетните организации и дейности (отм.), но в нейните предели е свободен да действа по целесъобразност. С оглед изложеното предоставената оперативна самостоятелност изключва приложението на усреднени показатели, поради което не могат да бъдат възприети доводите в касационната жалба за обвързващата сила на установеното увеличение на средната заплата в агенцията за периода 27.07.2004 година до 08.11.2007 година. Още повече, съобразно заключението на експертизата, увеличение на заплащането е извършвано само за отделни длъжности, при условията на Наредбата по ПМС 105/2002 година, което не позволява с точност да бъде определен процента на увеличение, респ. намаление на основните възнаграждения в Агенцията като цяло. Съобразяването на органа по назначението със съдържащите се в щатното разписание стойности при точното прилагане на действащите към датата на издаване на заповедта правни норми определя и законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд при преценката на оспорения акт. Предвид изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение намира неоснователна касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс