Решение № 12906 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14086/2009 г.

Решение № 12906 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14086/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Елена Ангелова Ангелова от гр. Пловдив, чрез пълномощника й адв. Златка Зайцева-Маринска против решение № 1099 от 3.08.2009 г., постановено по адм. дело № 426/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХIII състав, с което е отхвърлена жалбата й против отказ на кмета на община Пловдив, обективиран в заповед № 090А-294 от 12.02.2009 г. да отмени отчуждаването на имот пл. № 1519 от кв. 67-73 нови по плана на ж. к. "Христо Ботев - север" гр. Пловдив. Със същото решение, в тази част с характер на определение, е оставена без разглеждане жалбата на Стефан Киряков Ангелов против същата заповед на кмета на община Пловдив, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, тъй като не са обсъдени всички доказателства, което съставлява и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като съдът уважи искането за отмяна на отчуждаването. Ответникът - кметът на община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Параскова, в писмено възражение по реда на чл. 163 от АПК оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Стефан Киряков Ангелов в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е приел, че е налице реализиране на мероприятието, за което е отчужден имотът, като връщане на части от него е недопустимо, с оглед разпоредбата на чл. 31 от ЗОС. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред първоинстанционния съд, настоящата жалбоподателка е оспорила обективирания в цитираната заповед на кмета на община Пловдив отказ да бъде отменено отчуждаването на имот пл. № 1519, кв. от кв. 67-73 нови по плана на ж. к. "Христо Ботев - север" гр. Пловдив. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че процесният имот е отчужден със заповед № 1422 от 14.09.1976 г. на председателя на ИК на ГНС гр. Пловдив от жалбоподателката и нейната майка, които са били съсобственици, като и двете са получили обезщетение - един двустаен и един тристаен апартамент. С молба от 30.10.2008 г. жалбоподателката е поискала от кмета на общината да отмени отчуждаването, на лично основание и като наследница на починалата си майка, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС, тъй като не е засегнат от отчуждителното мероприятие и не се ползва по предназначение. Във връзка със спора относно липсата на реализация на отчуждителното мероприятие, съдът е назначил техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е установил, че имотът е отчужден при действието на ЗРП от 1969 г. Съгласно предвижданията на плана по-голямата част от имота е попадала в УПИ-I с отреждане за детска градина и в улица. С последващо изменение на регулацията УПИ-I е разделен на няколко нови УПИ - УПИ-I с отреждане за жилищно строителство, УПИ-VII с отреждане за детска градина и улица. От посочените мероприятия са реализирани улицата и жилищното строителство. Изграденият по отчуждителната заповед блок № 238 не засяга пряко имота, но е реализирано комплексното застрояване в кв. 9 по плана. Вещото лице е посочило, че части от имота са използвани за задоволяване на градоустройствени нужди. В обяснението си в с. з. е заявил, че мероприятията по отчуждаването са реализирани. При тези данни съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, макар и не по изложените в същия мотиви. Не са налице основанията на чл. 31 от ЗОС за отмяна на отчуждаването, тъй като части от имота са заети от реализирано съгласно регулационните предвиждания строителство - улица и комплексно жилищно строителство. Освен това жалбоподателката не е установила възможност да върне полученото в обезщетение. Липсва такова съгласие и от другия съсобственик - конституираният като заинтересована страна неин съпруг, с когото са в общо бездялово притежание на правото на собственост върху получения в обезщетение имот. Ето защо е отхвърлил жалбата против оспорения отказ. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото отменително основание - необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. В решението са обсъдени всички релевантни за спора доказателства, като фактическата обстановка е правилно установена. Безспорно е, че отчуждителното мероприятие е реализирано. Части от имота попадат в терен с отреждане за жилищно строителство (кв. 9), което е комплексно по своя характер мероприятие, при което е без значение обстоятелството, че конкретния блок № 238 не е засегнал пряко имота. Комплексът е изграден, ведно със съпътстващата инфраструктура, междублоково пространство, улици. Последните засягат имота, като отчуждаването за улица е било отчуждително мероприятие още по плана от 1969 г. по силата на който е извършено отчуждаването. Имотът е засегнат, макар и частично, от осъществено мероприятие, при което не е налице изискуемата в кумулация предпоставка на чл. 31, ал. 1 от ЗОС - мероприятието да не е започнало и имотът да не се ползва по предназначение. Посоченото прави невъзможно отмяната на отчуждителната заповед, тъй като не е допустима частична отмяна, с оглед невъзможността за частично връщане на полученото в обезщетение, за което в настоящото производство се декларира съгласие. Липсват основания за отмяна на отчуждаването. Съдът правилно е приложил материалния закон. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,