Решение № 1304 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8027/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Йелдъз, гражданин на Република Турция, чрез процесуалния представител адвокат Бекяров срещу решение 4611 от 10.07.2023г., постановено по административно дело 4306 по описа за 2023 година на Административен съд София град, с което е била отхвърлена жалбата на лицето срещу писмен отказ за влизане в страната 0125923017290 / с допълнителен регистрационен номер 497/ от 17.03.2020г., издаден от контролиращ служител на Главна дирекция Гранична полиция при ГКПП Капитан Андреево. Твърди се неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Няма развити подробни доводи в касационната жалба. Иска се отмяна на постановеното решение и да се постанови решение по същество, с което се отмени постановения отказ. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано писмено становище. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при изпълнени минимални изисквания за оплаквания срещу първоинстанционното решение. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил писмен отказ за влизане в страната 0125923017290 / с допълнителен регистрационен номер 497/ от 17.03.2020г., издаден от контролиращ служител на Главна дирекция Гранична полиция при ГКПП Капитан Андреево на лицето С. Йелдъз, гражданин на Република Турция. Първоинстанционният съд подробно е разгледал оплакванията в жалбата, представената административна преписка и данните по делото и е приел от фактическа страна, че обжалваният акт е издаден при определената законова компетентност и, че лицето е включено в списъка на лицата по чл.21а от Закона за чужденците в Република България с ограничен достъп до страната ни поради заплаха за националната сигурност. От правна страна е прието, че правилно са приложени разпоредбите на закона, предвид фактическите установявания. Решението е правилно. Настоящата инстанция се произнася само при условието на чл.218 от Административнопроцесуалния кодекс и при забраната на чл.220 от АПК. Няма допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон. Правилно е приетото, че като основание за издаването на обжалвания от лицето писмен отказ е посочена вписана забрана в националния списък по чл.21а от закона за чужденците в Република България. От данните при извършената проверка се установява, че е налице вписване в националния списък за нежеланите в страната чужденци поради наличие на данни за заплаха за националната сигурност писмо от Държавна агенция Национална сигурност. При изрично представяне на такива данни от Държавната агенция за национална сигурност на Република България, правилна е преценката за съответствие на издадения отказ с националното законодателство. Решението следва да бъде оставено в сила с приложение на разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс с препращане към мотивите на първоинстанционния акт. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение