Решение № 3261 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12684/2008 г.

ВАСII отделение11.03.2009 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

Оставя в сила решение № 16/1.02.2007 г. по адм. дело № 466/2004 г. на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3261 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12684/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Арахангел Стоянов, Маргарита Стоянова, Костадин Костадинов и Милена Янкова срещу решение № 16/1.02.2007 г, по адм. дело № 466 /2004 г. на Софийски окръжен съд. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, окръжният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № АО-00-76/22.03.2004 г. на кмета на Община Сливница за попълване на кадастралния план с имот пл. № 1845 и обособяване на нови имоти пл. №№ 745 и 746 по акт за допълване на КП от 13.01.2004 г, неразделна част от заповедта. Прието е, че приложимия правен ред е този по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) във връзка с чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) и § 6, ал. 6 от ПР на ЗУТ, с оглед момента на сезиране на административния орган с искането за нанасяне в кадастъра. Обсъдени са в подробни мотиви приложените по административната преписка документи и приетите по делото доказателства, както и валидността на обжалваната заповед. Установено е нарушение на процедурата по ал. 1 на чл. 86 ППЗТСУ (отм.) досежно непредявяване и неподписване на акта за непълноти и грешки в кадастъра от собствениците на право на строеж в УПИ VII, кв. 46 по плана на гр. Сливница, в който изцяло попада новонанесения имот на засегнатия имот пл. № 1845 и на това основание е отменена като незаконосъобразна процесната заповед. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено по делото, че процедурата по нанасяне на имота е започнала по молба на съсобствениците на новонанесения имот (настоящи касатори), собствеността върху който е възстановена по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. със заповед на кмета № 210/6.08.2003 г, като производството е висящо към отмяната на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗУТ с бр. 36 от 2004 г., поради което приложимият правен режим е този по чл. 86 ППЗТСУ (отм.) и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.). Безспорно е обстоятелството, че новонанесения имот с процесната заповед не е с материализирани на място граници. Следователно не са налице условията по ал. 2 на чл. 86 ППЗТСУ (отм.), поради което законосъобразно е изследвано от съда спазването на регламентираната в чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) задължителна процедура, като в съответствие с изяснената фактическа обстановка е прието, че акта за непълноти и грешки в кадастъра не е подписан от заинтересованите лица-носители на право на строеж в УПИ VII, кв. 46, в който попада новонанасяния имот, което е съществено нарушение и води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Процедурата по чл. 86 ППЗТСУ (отм.) се изключва само при наличие на влязло в сила решение и то постановено по общия исков ред по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), в което производство участвуват и заинтересованите собственици и спрямо тях е установена непълнотата или грешката в кадастралната основа, с установени кадастрални граници. Предвид това се явява неоснователно възражението по касационната жалба, че с отказа за нанасяне в кадастъра (отмяна на заповед № АО-00-76/22.03.2004 г. на кмета на Община Сливница) се отричат реализираните им права по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др, тъй като в производството по този закон не участват заинтересовани страни. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1