Решение № 14744 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12542/2018 г.

Решение № 14744 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12542/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за финансов надзор против решение № 10651 от 22.08.2018 г., постановено по адм. д. № 6563/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – ЗК "Уника Живот" АД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд отменя решение № 425-ЖЗ/23.04.2018 г. на Комисията за финансов надзор, с което е отказано да се утвърдят "Грант Торнтон" ООД и "РСМ БГ" ЕООД, като одитори по чл. 101, ал. 1 КЗ за извършване на съвместна проверка и заверка на годишните справки за 2017 г. по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), както и на образците с годишни количествени данни за 2017 г. по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10.10.2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност на ЗК "Уника Живот" АД, преписката е върната на комисията за ново произнасяне и последната е осъдена да заплати на жалбаподателя направените по делото разноски. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, срещу подлежащ на обжалване административен акт и от лице с правен интерес от оспорването. Фактът, че към датата на постановяване на съдебното решение ЗК "Уника Живот" АД представя в КФН заверени от одиторите годишен финансов отчет за дейността за 2017 г., отчет и справки по Платежоспособност ІІ, както и отчети по Наредба № 53, не обосновава нито недопустимост на обжалваното съдебно решение, нито отпадане на правния интерес на дружеството от оспорване, тъй като застрахователят е длъжен да представи в определените срокове заверените годишен финансов отчет за дейността за 2017 г., отчет и справки по Платежоспособност ІІ, както и отчети по Наредба № 53 – чл. 126, ал. 1 КЗ. Изпълнението на това законово задължение не обосновава отпаднал правен интерес от оспорване на административния акт, с който е отказано утвърждаване на посочените одитори. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че по повод започналото административно производство КФН изисква информация от ЗК "Уника Живот" АД относно причините да бъдат избрани различни одиторски дружества за извършване на проверка и заверка на годишните справки по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от наредба № 53, както и на образците с годишни количествени данни по чл. 304, § 1, б. "г" от Делегиран Регламент (ЕС) 2015/35, от утвърдените вече одитори; да представи необходимите документи за одиторите, които иска да бъдат утвърдени съобразно т. VІІ от Критериите за съгласуване на избора на одиторските дружества, които извършват одит на застраховател, презастраховател, застрахователен холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, пенсионноосигурително дружество и на управляваните от него пенсионни фондове със седалище Република България, приети с Решение по протокол № 27 от 7.04.2017 г. (Критериите). Дружеството отстранява нередовностите като излага подробни съображения за мотивите за направеното искане за утвърждаване на двете одиторски дружества за извършване на съвместен одит на Справките по Платежоспособност II, прилага доказателства, както и декларации и други документи в изпълнение на Критериите. За да постанови отказ за утвърждаване на посочените одитори КФН приема, че липсва отказ от страна на утвърдените одиторски дружества да извършат съвместна проверка и заверка на годишните справки и данни за 2017 г., не се установяват факти и обстоятелства, които да сочат на невъзможност на "Прайсуотърхаускупърс Одит" ООД и "Мазарс" ООД да извършат съвместния одит на ЗК "Уника Живот" АД. Посочено е, че заявителят не представя и данни, че утвърдените одиторски дружества са престанали да отговарят на изискванията съгласно Критериите, поради което КФН приема, че липсва основание за преразглеждане на вече издаденото решение на КФН, с което са утвърдени "Прайсуотърхаускупърс Одит" ООД и "Мазарс" ООД като одитори по чл. 101, ал. 1 КЗ. При така установено изводът на тричленният състав на Върховния административен съд за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. В нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК административният орган не обсъжда обясненията на дружеството и приема, че е налице искане за преразглеждане на вече издаденото решение на КФН, с което са утвърдени одитори. Такова искане от застрахователя не е направено, а е заявено утвърждаването на одитори, които да проверят и заверят конкретно Справките по Платежоспособност II. Следователно от една страна КФН се произнася по искане, което не е направено, а от друга не излага каквито и да било съображения относно фактите, обстоятелства и приложените доказателства от ЗК "Уника Живот" АД, с които последното обосновава направеното искане и прилага исканите от административния орган доказателства. Ето защо изводът на съда, че оспорения административен акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, е законосъобразен и обоснован. Посоченото нарушение е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на решението на КФН, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на тричленният състав на Върховния административен съд за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Правилно съдът се позовава на нормата на чл. 101а, ал. 2 КЗ, съобразно която Критериите за съгласуване на избора на одитори по ал. 1 се приемат от комисията, съгласувано с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, поради което поставеното в закона условие, което следва да бъде изпълнено, за да бъде съгласуван от КФН избора на застрахователната компания за одитори по чл. 101, ал. 1 от КЗ, е спазване на изискванията на Критериите. В случая не е извършена преценка за съответствието им с Критериите, а отказът е мотивиран с липса на данни, че утвърдените вече дружества не могат да изпълнят ангажимента си към ЗК "Уника Живот" АД. Правилно съдът приема, че не е налице законово изискване за невъзможност на утвърдените вече одитори да изготвят годишни справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1 КЗ, за да бъдат утвърдени други одитори, които съответстват на Критериите, както и че няма разпоредба в КЗ, която да предвижда, че щом са утвърдени одитори, които да изготвят годишния доклад, то не може да бъдат утвърдени други одитори, които да проверят и заверят годишните справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1 КЗ. Следователно изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Твърдението, че разноските са присъдени без да са поискани в проведеното съдебно заседание, е неоснователно. Разноските са претендирани от жалбоподателя още с жалбата срещу оспорения административен акт, поради което искането е направено своевременно. В този смисъл е и т. 11 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата съдебна констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,