Решение № 8720 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14402/2019 г.

Решение № 8720 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14402/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Л. Железарова, в качеството й на процесуален представител на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" срещу решение № 55 от 04.11.2019 г. по адм. дело № 526 по описа за 2019 г. на Административен съд - Русе. С него по оспорване от С. Мирчева е прогласена нищожността на негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3435 от 12.07.2019 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на съдебни разноски, като касационният жалбоподател прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответната страна по касационната жалба - С. Мирчева оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК от процесуалния си представител адв. Я. Тончева. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/3435 от 12.07.2019 г., издадено от зам. директора на ДФ "Земеделие". В мотивите на съдебното решение, което сега се обжалва, изрично е посочено, че жалбоподателката С. Мирчева със заявление от 09.05.2016 г. за подпомагане УИН 18.13.0516/73189 е заявила за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично пчеларство", 2 пчелина с общо 122 пчелни семейства, като същите са посочени с код по мярката БПП6 - биологично пчеларство в преход. С уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3435 от 12.11.2018 г. на зам. директора на ДФ "Земеделие" е отказано финансово подпомагане по мярка 11, като то е обжалвано по съдебен ред и с решение № 25 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 98 по описа за 2019 г. на АС-Русе то е отменено. С това решение, което е влязло в сила, уведомителното писмо е отменено като незаконосъобразно постановено в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, и делото е върнато като административна преписка за ново произнасяне от административния орган. Дадени са задължителни указания за административния орган относно установяване на относими факти и обстоятелства, както прилагане на материалния закон с оглед на тях. В мотивите си съдът изрично е посочил, че не са изложени фактическите основания за постановяване на отказ, а доколкото има такива, то те са в противоречие с посочените правни основания. Констатираното надвишение от административния орган на минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12 месеца, не спада към базовите изисквания при биологично земеделие, които са нормативно определени. Изследвал е характера на периодите на преход към биологично земеделие, уредени в Регламент № 889/2008 г., а именно като минимални периоди. Посочил е, че по краткия период на преход, предвиден в чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в приложимата редакция към момента на подаване на заявлението, е във вреда на земеделския стопанин, понеже продукцията не може да бъде реализирана като биологична, поради което противоречи на целта на Регламента, докато определянето на по-дълъг период не е в нарушение на правилата му и не е основание за отказ за оторизация. В изпълнение на съдебното решение № 25 от 13.05.2019 г. е постановено оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-180-6500/3435 от 12.07.2019 г. на зам. директорът на ДФ "Земеделие", предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 526 по описа за 2019 г. на Административен съд - Русе. В него е постановено решение № 55 от 04.11.2019 г., което се обжалва в настоящото касационно производство. В мотивите на сега обжалваното решение съдът е изложил подробни съображения относно неточното изпълнение на дадените със съдебното решение № 25 от 13.05.2019 г. указания по повод на оспорването на първия административен акт от 12.11.2018 г. От една страна те са насочени към липсата на установяване на нови факти и обстоятелства, като е направен и извод за неспазени базови изисквания по мярка 11 "Биологично земеделие". От друга страна според съда в отделна таблица е посочено спазването на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г., ведно с нормативно определените базови изисквания, за които няма данни и твърдения, да не са изпълнени. При сравняване на мотивите в обжалваното Уведомително писмо и предходното е установил преповтаряне съдържанието на административния акт от 12.11.2018 г. и наличието на леко изменение, като е добавена таблица. При новото произнасяне надвишаването на минималните периоди на преход веднъж е обвързано с т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията", втори абзац от Методиката – в разясненията под таблицата на стр. 2 от Уведомителното писмо, а след това с Раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за направление по мярка 11 от ПРСРС 2014 – 2020 г. " (в поясненията към колона 7 на таблицата на стр. 3 от Уведомителното писмо). Също така от съдържанието на оспорения акт съдът е констатирал, че отново административният орган не е посочил конкретно основание за отказ от Наредба № 4 от 2015 г. Според него посочването на чл. 11, ал. 4 от същата не представлява надлежно основание за отказ, понеже тази норма за кампания 2016 г. не обхваща периодите на преход към биологичното пчеларство по чл. 38, параграф 3 от Регламент № 889 от 2008 г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка административният съд е достигнал до извод за най-тежкия порок, водещ до материална незаконосъобразност на обжалваното Уведомително писмо, по аргумент на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради което го е обявил за нищожно и е върнал делото като административна преписка на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне, при съобразяване на дадените от съда задължителни указания с решение № 25 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 98 по описа за 2019 г. на Административен съд – Русе. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК изрично е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. При систематичното тълкуване на правната норма в контекста на ал. 1 от чл. 177 от АПК, следва да се приеме, че се имат предвид правните ефекти на съдебното решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК, е свързана с неизпъление на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. По делото безспорно се установява, че административният орган - зам. директорът на ДФ "Земеделие" не е изпълнил своето задължение, произтичащо от влязлото в сила съдебно решение № 25 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 98 по описа за 2019 г. на Административен съд – Русе и конкретно не е установил никакви нови или допълнителни обстоятелства, и не е подвел вече установите такива под друго правно основание. Издаденият в негово изпълнение административен акт е със същото съдържание като отменения и не поражда целените правни последици от постановяването му. Макар и да е с леко изменена форма, чрез добавяне на допълнителна таблица, двата акта са еднакви по своето съдържание. Повторното административно производство по заявлението за подпомагане на С. Мирчева не е проведено с оглед на дадените от съда указания. Издаденото ново Уведомително писмо се явява с оглед изложените съображения порочно до най-високата степен на незаконосъобразност, а именно нищожност. Касационната инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, споделя изцяло мотивите на обжалвания съдебен акт. Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни и необосновани, поради което съдебното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи такива за адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на направеното възражение за прекомерност на същото. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение