Решение № 7227 от 29.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от С. Тодорова, чрез процесуален представител, и от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 2027/14.11.2022 г. по адм.дело 879/2022 г. на Административен съд - Пловдив, с което e отменен акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх. 01 - 6500/2372#2 от 15.02.2022 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и му е изпратена преписката за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила при спазване на указанията по прилагане на закона, посочени в съдебния акт. Касационният жалбоподател - С. Тодорова, с адрес за призоваване в гр. София, чрез процесуален представител, обжалва решението в частта, с която е изпратена преписката за ново произнасяне на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ като неправилна - незаконосъобразна, иска отмяната й. Тодорова в писмено становище по касационната жалба на другата страна, чрез процесуалния си представител, иска оставяне на решението в сила в частта, в която е отменен оспорения административен акт. В писмено становище по хода на делото и списък на разноски към него претендира присъждане на разноски за производството пред ВАС. Касационният жалбоподател - заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуален представител обжалва решението като неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, иска в касационната жалба и писмено становище отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу акта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за недопустимост на касационната жалба на Тодорова и неоснователност на касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Касационната жалба на заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е процесуално допустима, като подадена в срок (видно от датата на разписката от куриера на л.20) и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, АС е взел предвид, че с обжалвания акт е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019. Адресат на акта е С. Тодорова, като производството по прекратяване на многогодишния ангажимент е открито поради неизпълнение на изискването на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. относно изискванията за представяне на сертификати за биологична продукция до 30 октомври на петата година от ангажимента. Посочено е, че бенефициентът е възразил срещу откритото производство по издаване на акт за прекратяване на биологичен ангажимент, но ДФЗ - РА не приема възраженията и доказателствата за основателни и на основание чл.15, ал.3,т.3 от Наредба 04/24.02.2015 г. и в съответствие с чл.63, т.1 във връзка с чл.77, т.4 буква "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика ДФЗ - РА е отказал финансова помощ и е прекратил поетия ангажимент. АС е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в писмена форма, но не е изложил мотиви както относно възраженията на Тодорова, така и относно представените от нея доказателства, нито са посочени фактическите основания за издаване на акта. Липсата на фактически основания не е допустимо да се допълва чрез събрани доказателства и доказателствени средства. След обсъждане на събраните в съдебното производство доказателства, съдът е посочил, че липсва и конкретно правно основание спрямо фактическата установеност предвид липсата на разграничение дали спорните площи са били отначало декларирани като угар, или първоначално са били засети с определена култура и впоследствие са декларирани като угар. АС е посочил, че предвид посочването в акта, че ДФЗ - РА отказва финансова помощ и прекратява производството по ангажимента, преписката следва да бъде върната за ново произнасяне. Нееоснователни са оплакванията на касатора, че е неправилна преценката на АС за липса на фактически и правни основания за постановяване на акта. Основателни са доводите на АС, че в акта липсва препращане към фактическите основания по писмото за откриване на производството по издаване на акта. Отделно от това липсва каквото и да е било обсъждане на представените сертификати от жалбоподателката, дори не е споменато, че същата е представила сертификати и защо въпреки тях се прилага посоченото правно основание. Бланкетното изречение, че не се възприемат възраженията и доказателствата на адресата на акта сочи и на неизпълнение на задълженията на административния орган по чл.35 и 36 АПК да събере и обсъди доказателствата и възраженията на страната. Не е допустимо за пръв път в касационната жалба да се формулират твърдения за съдържанието на сертификатите, които дори не са споменат като представени в административния акт. Законосъобразни са доводите на АС, че законосъобразността на административния акт се преценява съобразно фактически и правни основания, посочени в него и в съдебното производство се доказва съществуването им, като няма възможност за пръв път същите да бъдат формулирани пред съда. Касационната жалба на С. Тодорова е подадена в срок, и от страна в първоинстанционното производство, която е изложила твърдения, че връщането на преписката за ново произнасяне по санкционен акт, какъвто е актът за прекратяване на ангажимент, е неблагоприятно за нея. Предвид така формулираните твърдения за наличие на правен интерес, жалбата следва да бъде разгледана по същество. Както е посочено по - горе АС е върнал преписката за ново произнасяне предвид посочването в акта, че ДФЗ - РА отказва финансова помощ и прекратява производството по ангажимента. Действително така, както е формулира мотива на съда за връщане на преписката, същото е недостатъчно прецизно, но е правилно като краен резултат. Основанието за връщането на преписката за ново произнасяне е поради отказа за финансово подпомагане за кампания 2019 г. и защото административният орган дължи произнасяне по заявлението за подпомагане за кампания 2019 г., подадено от Тодорова, които указания следва да считат за задължителни за административния орган при връщането на преписката за разглеждане на заявлението за подпомагане. Поради изложеното решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото по касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ не се дължат претендираните разноски, а на Тодорова не се дължат направените от нея в качеството й на касационен жалбоподател - държавна такса за касационната инстанция и част от заплатеното адвокатско възнаграждение - 300 лева . Доколкото на същата се дължат разноски в качеството й на ответник по касационната жалба на другата страна, на същата следва да се присъди по - голямата част от заплатеното адвокатско възнаграждение - 1000 лева от общо заплатени 1300 лева, която сума не се явява прекомерна предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение