Решение № 14483 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2010 г.

Решение № 14483 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Халид Саид Исмаил, чрез пълномощника му - адв. Русев, и от Зийнеб Якубов Исмаилова, двамата от с. Станянци, община-Върбица, област-Шумен, против Решение № 41/25.06.2010 г. по адм. дело № 22/2010 г. на Административен съд-Шумен, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, на основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ /нова/, приет с § 73 от ЗИДЗДС / Д. в. бр. 87/05.11.2010 г., в сила от 09.11.2010 г./ и евентуално за неоснователността й, при положение че бъде разгледана по същество. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че за случая новата разпоредба на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ е неприложима, поради това, че оспорения административен акт е издаден на основание чл. 265 от ППЗТСУ (отм.), а не е по ЗУТ, поради което касационният контрол спрямо обжалваното решение е допустим. Освен това касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което обуславя разглеждането й по същество. При извършената проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, настоящият състав, установи: Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е отхвърлил жалбата на касаторите за нищожност на оспорения Оценителен протокол № 1/01.03.1996 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) при община-Върбица, като е приел, че изискванията на чл. 265, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) относно състава на комисията, извършваща оценка на придаваемата част от имота на касаторите, към имота на ответника Мехмедамин Фейзулов, не са императивни, а указателни, поради което нарушаването им не води до нищожност, поради липса на компетентност. Изводът е неправилен и е постановен при неизяснена фактическа обстановка, относно главните факти, касаещи спора. Съдът е направил фактически установявания, като за част от тях по делото липсват каквито и да са данни. Така, съдът се е позовал на обжалване от касатора Халид Исмаилов на процесния оценителен протокол № 1/01.03.1996 г. пред община-Върбица, с молба от 20.03.1996 г., както и за наличието на искане вх. № РД 94-Х/2/ от 24.04.1996 г. до Областния управител на гр. Варна за промяна на РП от 1960 г. Посочил е, че по молбата е налице отказ на община-Върбица, който бил обжалван пред Шуменския окръжен съд, за което било образувано адм. дело № 338/1996 г. Визира се и за наличието на друго адм. дело № 175/2009 г. на Административен съд-Шумен, образувано по жалба на касатора Халид Исмаил срещу отказ на кмета на община-Върбица да одобри изменение на ПУП-ПР, на основание § 8 от ПР на ЗУТ. По делото обаче липсват доказателства за наличието на такива дела, респ. за постановени съдебни актове по тях. Наличието на такива доказателства е необходимо, особено за образуваното адм. дело № 338/1996 г. на ОС-Шумен, с оглед установяването за наличие на обжалване на процесния оценителен протокол пред съда. Този факт има съществено значение за настоящия спор, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от АПК, респ. установената съдебна практика, че не може да се претендира нищожност, когато е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлено оспорването срещу същия акт, като унищожаем. Като не е събрал относими към спора доказателства, съдът е допуснал нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК, което е съществено. Това нарушение е довело до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане, съдът ще следва да отстрани допуснатите процесуални нарушения, като събере доказателства за посочените по-горе факти, и съобразно това извърши нова преценка за допустимостта и основателността на жалбата. Следва да съобрази и това, че изискванията на закона за състава на комисията, по чл. 265 от ППЗТСУ, не са указателни, а са императивни. С оглед този изход на делото, поисканите от касатора разноски за двете инстанции ще бъдат присъдени при окончателното решаване на спора, съобразно крайния му резултат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение