Решение № 14797 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2017 г.

Решение № 14797 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник на група "МПСВАНД" в сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР Кюстендил срещу Решение № 110 от 30.06.2017 г. постановено по административно дело № 163/2017 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е обявена нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1139-000171 от 10.04.2017 г., издадена от началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Кюстендил, сектор Пътна полиция /ПП/ Кюстендил, с която на И. С., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - "прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца, чрез изземване на два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и на свидетелство за регистрация на МПС с № [номер]. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Кюстендил, който се явява ръководител на служба за контрол по ЗДвП и е компетентен орган в съответствие с чл. 172, ал. 2 ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Ответникът по касационната жалба – И. С. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че: оспореният административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт № 828973/10.04.2017 г. за установяване на административно нарушение, респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, за това, че на 10.04.2017 г., около 09, 55 часа, на [улица] в посока от [улица] към [улица] в [населено място], жалбоподателят управлява МПС - лек автомобил "Фолксваген Голф" с per. [рег. номер на МПС], без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът и със СУМПС с изтекъл срок на валидност – до 06.03.2017 г. Към административната преписка са приложени цитирания АУАН № 828973/10.04.2017 г., както и справка за нарушенията на правилата за движение по пътищата на оспорващия. Въз основа на обстоятелствата отразени в съдържанието на АУАН № 828973/10.04.2017 г., началник група към ОД на МВР - Кюстендил издава оспорената заповед № 17-1139-000171/10.04.2017 г., с която приема, че жалбоподателят управлява МПС без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, доколкото СУМПС е с изтекъл на 06.03.2017 г. срок на валидност, в нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, поради което му е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца, на осн. чл. 171, т. 2а ЗДвП вр. с чл. 22 ЗАНН. Мярката е наложена чрез изземване на 2 броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и на свидетелството за регистрация на МПС с № [номер]. В съдебното производство, освен посочените писмени доказателства, е представена Заповед № 277 з-91/23.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Кюстендил, с която са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП длъжностни лица от структурните звена на ОД на МВР-Кюстендил, вкл. началници на групи в сектор "Пътна полиция". Тази заповед е издадена на основание т. 2 от заповед с peг. № 8121 з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на така установените факти и след анализ на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган с оглед представената заповед № 277 з-91/23.01.2015 г. Посочената норма определя, че ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Изложено е, че в случая органът, издал оспорената ЗППАМ – началник група към ОДМВР – Кюстендил, сектор ПП Кюстендил е некомпетентен по материя, тъй като се явява длъжностно лице, което не е изрично оправомощено от ръководителя на службата по контрол. Установено е, че в представената по делото заповед № 277 з-91/23.01.2015 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил липсва оправомощаване за издаване на мотивирани заповеди при хипотезата от нормата на чл. 171 ЗДвП, която е приложена в случая /чл. 171, т. 2а ЗДвП/. При тези обстоятелства е направен извод, че началник група към ОДМВР – Кюстендил, сектор ПП Кюстендил няма право да издава ИАА с този предмет и ЗППАМ № 17-1139-000171/12.04.2017 г. се явява нищожна, тъй като некомпетентността по материя е порок, който влече след себе си винаги нищожност на акта. За пълнота са изложени и мотиви и за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като неправилно административният орган е приравнил управлението на МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без свидетелство за управление, т. е. без правоспособност. С оглед така установеното, първоинстанционният съд е обявил нищожността на обжалваната заповед. Решението е правилно. За да бъде законосъобразна заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е необходимо най-напред тя да е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителя на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По делото органът е представил Заповед № 277 з-91 от 23.01.2015 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, Кюстендил, с която е оправомощил началниците на групи в сектор "Пътна полиция" да прилагат принудителни административни мерки. Видно от мотивите на тази заповед, тя е издадена на основание Заповед № 8121 з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Тази заповед не е приложена по делото, но е ноторно, че с нея министърът на вътрешните работи определя областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, Кюстендил, с приложената Заповед № 277 з-91 оправомощава длъжностни лица от областната дирекция, в т. ч. началниците на групи в сектор "Пътна полиция", да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Следователно, издалият оспорената заповед орган е оправомощен да издава заповеди, с които да прилага принудителни административни мерки, но Заповед № 277 з-91 оправомощава началниците на групи в сектор "Пътна полиция" за издаването на заповеди за прилагане на точно определени принудителни мерки – тези по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 ЗДвП. Процесната принудителна мярка е по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Следователно, за прилагането на тази принудителна административна мярка не е налице надлежно оправомощаване на органа, издал оспорения акт. Вярно е, че Заповед № 277 з-91 е издадена две години преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и обективно не би могла да включва тази принудителна мярка в оправомощаването. Но избраният от органа – директора на областната дирекция, начин на изрично посочване на принудителните мерки, които могат да бъдат прилагани от началника на сектор "Пътна полиция" изисква изрично оправомощаване и за мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Без изрично в нарочен писмен акт да е посочена и мярката по т. 2а на чл. 171 ЗДвП началниците на групи в сектор "Пътна полиция" нямат правомощието да издават заповед, с които да прилагат принудителната мярка по този ред. Фактът, че в закона е предвидена възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата, както и фактът, че оправомощаване е извършено за част от предвидените в чл. 171 ЗДвП принудителни мерки, не може да обоснове извода на съда за наличието на надлежно делегирана власт на издалия оспорената заповед орган. Компетентност по делегиране чрез аналогия не може да се създава. За компетентността по делегация е необходимо винаги да има първо, законова възможност за делегиране, и второ, нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната компетентност. В случая, второто изискване не е налице – няма изричен писмен акт, който да делегира на началника на група в сектор "Пътна полиция" правомощието да издава заповеди, с които да прилага принудителната административна мярка по т. 2а на чл. 171 ЗДвП. Това прави оспорената заповед издадена от некомпетентен орган, както правилно е приел първоинстанционният съд. За пълнота по отношение на мотивите изложени от първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед следва да бъде отбелязано следното: настоящият съдебен състав не споделя изводите на състава на АС Кюстендил, че неправилно административният орган е приравнил управлението на МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без свидетелство за управление, т. е. без правоспособност. СУМПС с изтекъл срок на валидност не представлява документ, удостоверяващ правоспособност. Правата на водача не се подновяват автоматично, а последният следва да покрие и обезпечи минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните контролни органи, за да му бъде подменено СУМПС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение