Решение № 4818 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2010 г.

Решение № 4818 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Орхидея" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. "Пейо Яворов" № 1, срещу решение № 73 от 09.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. С обжалваното решение министърът отнел разрешително № 01610076 от 18.04.2008 г. на жалбоподателя за водовземане от минерална вода. Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 56, т. 8, 10 и 12 от Закона за водите, и в несъответствие с неговата цел - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Твърди, че не е нарушил нито един от параметрите, визирани в разрешителното - целта за ползване на минералната вода, мястото на ползване, разрешения дебит, годишния воден обем. Счита, че охлаждането на водата не е нарушение на разрешителното, тъй като температурата й от 85 градуса С не позволява директното й ползване. А ползването й за отопление не нарушава разрешителното, тъй като целта за ползване на водата е именно отдих в хотела. Понятието "отдих" не е дефинирано в Закона за водите, но добилото гражданственост понятие включва място, в което можеш да ползваш минералната вода чрез душ, вана, басейн, парна баня и други, или чрез отопление. Моли съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по жалбата - министърът на околната среда и водите, счита същата за неоснователна. Оспорваното решение е законосъобразно. Жалбоподателят няма издадено разрешение за питейно-битови цели, нито за лечение и профилактика. В подаденото заявление за издаване на разрешение жалбоподателят е посочил като цел на ползване - спорт и отдих в обособен сектор с точно определен брой и вид съоръжения. Ползването за хигиенни и битови нужди е в нарушение на даденото разрешително, поради което законосъобразно е отменено. Моли съда да остави в сила оспорваното решение. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. По делото няма доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателят притежава разрешително за водовземане от минерална вода № 01610076 от 18.04.2008 г. Целта на използване на минералната вода, посочена в разрешителното, е отдих. Подземният воден обект е находище "Велинград - Каменица" - № 16 от приложение 2 към чл. 14, т. 2 на Закона за водите. Водовземното съоръжение е сондаж № 4 "Власа". Разрешеният дебит е 0, 5 литра на секунда, а разрешеният годишен воден обем - 15 768 кубически метра. Обект на водоснабдяване е семеен хотел, собственост на жалбоподателя. Точка 2 от условията, при които е разрешено водовземането, изисква ползване на минералната вода при спазване на определената цел. А т. 2 от раздела "отнемане на разрешително" визира правомощието на органа да отнема разрешителното при неспазване или нарушаване на целите на водовземането. Разрешението е издадено по подадено заявление вх. № ПВ-2749 от 17.12.2007 г. В него като цел на ползването е посочен спорт и отдих, а като място на ползването - хотел "Орхидея", гр. Велинград, ул. "Съединение" № 23. Към заявлението е приложен проект за водовземане на подземни води, съгласно чл. 145, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. В таблица № 3 на проекта е дадено проектното водоползване на минерална вода за нуждите на хотелски комплекс "Орхидея" ЕООД - обособен сектор за спорт и отдих. В проекта са посочени следните елементи, ползващи минералната вода - зона тангенторна, 3 броя, вана обикновена 250 литра, 4 броя, джакузи двуместно 450 литра, 3 броя. Посочено е необходимото количество дебит, брой процедури за един час на едно процедурно място, работното време, броя на процедурите, дневното и годишно потребление. По повод извършена на 20.01.2010 г. проверка на жалбоподателя от компетентните органи е констатирано, че минералната вода се ползва в душовете и ваните в хотелската част и за отопление на хотела. Визираните в проекта към разрешението тангентори, вани и джакузи не са монтирани. Констатациите са отразени в писмо на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив, входящ на Министерството на околната среда и водите № 05-08-889 от 10.02.2010 г. Въз основа на констатациите в писмото и на основание чл. 79, ал. 3, т. 2 Закона за водите министърът на околната среда и водите издал оспореното решение, с което отнел разрешителното. Съдът, при така установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита жалбата на "Орхидея" ЕООД за неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3, т. 2 от Закона за водите, редакция към процесния период, министърът на околната среда и водите може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане при осъществяване на водовземане извън целите, посочени в разрешителното. По делото е безспорно, че оспореното решение е издадено от компетентния орган. Спорен е въпросът налице ли са материалноправните предпоставки за отнемането. Основният аргумент на жалбоподателя е, че определената в разрешението цел - "отдих" не е нарушена, тъй като водата и чрез душовете и ваните и чрез отоплението служи именно за отдиха на посетителите на хотела. Законът за водите не дава определение на понятието "отдих". Такова определение няма и в действащото законодателство. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, смисълът на понятието следва да бъде установен в съответствие с общоприетия смисъл на думата, целта на Закона за водите и основните начала на правото. Няма спор, че общоприетият смисъл на думата отдих е почивка. Безспорно е също, че целта на съществуването на един семеен хотел е да предоставя именно почивка на своите гости. Почивката се предоставя както в съществуващи спортни и възстановителни съоръжения, така и в самите хотелски стаи. По смисъла на § 1, т. 12 и 13 от Закона за туризма нощувката и храненето са основни туристически услуги, а спортно-анимационните, балнеолечебните и други медицински услуги са допълнителни туристически услуги. Следователно притежавайки семеен хотел жалбоподателят безспорно извършва хотелиерска дейност, която по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за туризма означава предоставяне на основни и допълнителни туристически услуги, чрез които осъществява отдиха на посетителите. Законът за водите обаче, съобразно визираната в чл. 2 цел, определя специални цели на водоползване. Чл. 50, ал. 4 от закона определя тези цели: питейно-битови, лечение и профилактика, земеделски и други цели, включително промишлени, отдих и хидроенергетика. Следователно подходът на закона е да установи различен разрешителен режим не с оглед на обекта, в който ще се ползва водата, а с оглед на целта, за която се ползва. И това е логично тъй като качеството на водата за различните цели е различно. Водата за питейно-битови нужди трябва да отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Наредба № 9). По смисъла на § 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 9 питейно-битови цели са пиене, приготвяне на храна и други битови цели. Това определение и изискванията към водата за питейно-битови цели кореспондира със забраната, визирана в чл. 18, т. 1 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4). Съгласно тази разпоредба не се разрешава свързването на водопроводи за питейна вода с водопроводи за условно чиста вода или с водопроводи за захранване с вода от неконтролирани от оператора водоизточници. В случая, жалбоподателят е направил именно това - свързал е водопровода за питейно-битови нужди в хотела с получаваната вода от минералния източник. По този начин по водопровода за питейна вода, който е и водопровод, захранващ баните в хотелската част, тече вода от неконтролиран от оператора водоизточник. Жалбоподателят не твърди и не ангажира доказателства, че съществува самостоятелен водопровод за минералната вода до баните в хотелската част. Отделен е въпросът за качеството на водата, която тече по питейния водопровод и която, с оглед на твърденията на ответника и общоизвестните факти за съдържанието на минералната вода от водоизточник сондаж № 4 "Власа", находище Велинград-Каменица, е с няколко кратно по-високо от допустимото флуорно съдържание. Именно поради изложените по-горе специфични изисквания и ограничения съобразно целите, за които се разрешава водовземането от минерална вода, законодателят изисква при подаване на заявление за издаване на разрешение представянето на различни по вид планове. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 изисква представянето на проект за водовземане, а само за водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване се изисква и проект на санитарно-охранителна зона, разработен по реда на наредбата за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води по чл. 135, т. 6 от Закона за водите. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е изготвил и представил само проект за водовземане. В него, в таблица 3, изрично е посочил елементите и техния брой, работните часове и броя на процедурите, които ще осъществяват водоползването на минералната вода. Същите са ограничени до лимитативно изброен набор от тангентор, вани и джакузи, обособени в сектор за спорт и отдих. Като е използвал минералната вода за цели, различни от посочените в плана, въз основа на който му е издадено разрешението, жалбоподателят е допуснал ползване извън разрешените цели. Твърдението му, че с ползването на водата за душовете и ваните в хотелските стаи и за отоплението на хотела не е нарушил целта на ползване на минералната вода, с оглед на изложеното досежно законовите изисквания и ограничения е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 56, т. 8, 10 и 12 от Закона за водите, тъй като цитираните норми касаят приоритета при удовлетворяване на заявленията, с оглед целта на ползване, и обхвата на разрешението. Те са неотносими към законосъобразността на оспорения акт, тъй като органът не твърди нарушение на мястото на използване, потребление и заустване, нито на параметрите на разрешеното ползване, нито на срока на действие на разрешителното, а на целта, с която е разрешено ползването. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел са неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правил, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за водите, поради което оспорването на "Орхидея" ЕООД като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Страните по делото не са поискали присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.