Решение № 842 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12632/2014 г.

Решение № 842 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12632/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на "Сентрал парк Бургас" ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 7815 от 9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 4434/2014 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 166 от 5.02.2014 по адм. дело № 2411/2012 г. на Административен съд - Бургас. Искателят счита, че е налице основанието на чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, с мотива, че в частта относно допустимостта на жалбата същите са основани на акт за държавна собственост № 2750/7.11.1997 г., който впоследствие е отменен с влязла в сила заповед № РД-17-2/31.05.2013 г. на областен управител - Бургас в релевантната графа 15. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РДНСК - Югоизточен район, гр. Бургас не взима становище. Ответникът - "Бутед" АД, чрез адв. Георгиева като процесуален представител изразява становище за недопустимост на искането за отмяна, а по същество - за неговата неоснователност. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Искателят "Сентрал парк Бургас" ЕООД е бил заинтересована страна в производството пред Административен съд - Бургас, който с решение № 166/5.02.2014 г. по адм. д. № 2411/2012 г. по жалба на "Бутед" АД е отменил заповед № ДК-02-ЮИР-198/25.07.2012 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район. С тази заповед на "Сентрал парк Бургас " ЕООД на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да премахне незаконен строеж "едноетажна масивна сграда" с идентификатор 07079.604.195.70 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас (под № 70 по помощна схема на РО НСК Бургас, РДНСК ЮИР), находяща се в имот с идентификатор 07079.604.195, представляващ ПИ № 129, кв. 53 (бивш кв. 16), гр. Бургас. По касационна жалба от "Сентрал парк Бургас" ЕООД и по касационна жалба от началника на РДНСК - Югоизточен район, Върховният административен съд, второ отделение с решение № 7815 от 9.06.2014 г. по адм. дело № 4434/2014 г. е оставил в сила обжалваното решение на Административен съд - Бургас. Касационните жалби са приети за допустими и са разгледани от тричленния състав на ВАС по същество. При този изход на спора искането за отмяна е подадено от страна по делото, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно. Макар искателят да е адресат на заповедта за премахване на установения незаконен строеж и същата да е отменена по предявеното от "Бутед" АД оспорване, то не може да се приеме доводът на процесуалния представител на последния - ответник в настоящото производство, че искането за отмяна е недопустимо, като подадено от страна по делото, за която съдебният акт е благоприятен. Установено е, че двете дружества претендират материални права на собственост върху сградата, чието премахване е разпоредено с оспорената пред съда заповед, както и че е налице спор за собственост по отношение на същата, предмет на висящо гражданско дело № 544/2012 г. на ОС - Бургас. Правният интерес на "Сентрал парк Бургас" ЕООД от премахване на незаконния строеж е обусловен от обстоятелството, че с влязлото в сила решение, предмет на настоящото производство, е отменен издаденият по негово искане и с претендираното от него съдържание индивидуален административен акт, в каквато насока е и поддържаната от дружеството теза в редовното инстанционно производство. В случая следва да се имат предвид и декларираните от искателя инвестиционни намерения, чиято реализация е ограничена предвид задължението по чл. 161 ЗУТ и забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ. "Сентрал парк Бургас" ЕООД е участвал като заинтересована страна по делото, като оспореният акт е бил благоприятстващ за него и е отменен от съда. С оглед изложеното влязлото в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за премахване на незаконния строеж по оспорване на "Бутед" АД, се явява неблагоприятно за искателя. Разгледано по същество, искането е основателно. Предмет на искането за отмяна е влязлото в сила решение № 7815 от 9.06.2014 г. по адм. дело № 4434/2014 г. на Върховен административен съд и оставеното с него в сила решение № 166 от 5.02.2014 по адм. дело № 2411/2012 г. на Административен съд - Бургас. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК предвижда като основание за отмяна, актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая се поддържа наличието на третата хипотеза. Искателят представя в подкрепа на искането си Акт за частна държавна собственост № 2150/7.11.1997 г. - терен и сгради по опис, приложение към акта, № 6 - "склад" с идентификатор по действащата КК 07079.604.195.70. Позовава се на заповед № РД -17-2/31.05.2012 г., с която областният управител на област Бургас е внесъл промяна в акта за частна държавна собственост в частта по графа 15, като вписването "имотът е включен в капитала на търговско дружество" се отменя, а вместо него е разпоредено да се чете: "Сградите по акта са изградени със средства на държавата". Заповед № РД -17-2/31.05.2012 г. на областния управител е оспорена от "Бутед" АД пред Административен съд - Бургас. С определение № 2250/4.11.2013 г. по адм. дело № 1660/2013 г. жалбата в тази част е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението е оставено в сила с определение № 623/17.01.2014 г. по адм. дело № 16179/2013 г. на Върховния административен съд с мотиви, че актовете по вписването и отписването (актуване и деактуване) на имоти от актовите книги за държавна собственост не представляват индивидуални административни актове и не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. С последваща заповед № РД-11-246/12.06.2013 г. областният управител е отписал от актовите книги за държавна собственост в полза на "Сентрал парк Бургас" ЕООД сградите по описа към този акт от 7.11.1997 г., вкл. и сградата, предмет на отменената заповед за премахването й. Тези заповеди областният управител на област Бургас е отменил със заповед № РД-09-79/2.08.2013 г. Последната е оспорена в производството по адм. дело № 2110/2013 г. на Административен съд - Бургас. Същото е приключило с решение № 251/21.02.2014 г., с което заповедта на областния управител от 2.08.2013 г. е отменена. Решението е оставено в сила с решение № 9016/27.06.2014 г. по адм. дело № 5166/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В искането за отмяна се поддържа, че съдът е приел за допустима жалбата на "Бутед" АД срещу заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като дружеството се легитимира като собственик на процесния строеж, построен в ПИ с идентификатор 07079.604.195, идентичен с имота, описан в АДС № 4299/24.04.1974 г. и АДС № 2750/07.11.1997 г., в резултат на правоприемство от "Бутед" ЕООД, в чийто капитал е включен имота на основание втория акт за държавна собственост съгласно отбелязването в графа 15. Преценката на съда не е съобразена с извършената корекция в АДС № 2750/7.11.1997 г. в графа 15 от същия, която отмяна е настъпила с влизане в сила на решението по адм. дело № 2110/2013 г. на Административен съд - Бургас на 27.06.2014 г. (когато е оставено в сила с решение на Върховния административен съд по адм. дело № 5166/2014 г.), т.е. след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. За да приеме допустимост на жалбата, Административен съд - Бургас е изложил съображения за наличието на правен интерес от "Бутед" АД да оспори заповедта, с която е разпоредено премахване на незаконния строеж, въпреки че не е неин адресат, тъй като доказва наличието на вещни права по отношение на сградата, притежаването на които се засягат от оспорения акт. Обосновал е идентичност на строежа със сграда под № 15 от генералния план, изработен въз основа на одобрената със заповед № 6517/19.12.1955 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройство регулация на складова база, както и генерален план за застрояване на складова база от 12.11.1965 г., като в него процесната сграда също е отразена. Посочил е, че тя е включена в описа към АДС 4299/24.04.1974 г., под № 6 и 9, а именно склад - един етаж. Приел е, че този строеж е идентичен със сградата с идентификатор 08079-604-195.70 по кадастралната карта и със сгради - обекти под № 4 и 16 върху скицата, неразделна част от решение № 952/5.03.2010 г. по гр. дело № 1802/2008 г. на ВКС. Имотът е включен в капитала на "Бутед" АД съгласно АДС № 2150/1997 г., където са описани два склада, близки до площ до процесния, като съдът се е позовал на направеното в акта вписване в графа 15. По съществото на спора е обосновал извод, че този строеж е незаконен, но търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, като изграден при действието на отменения Закон за планово изграждане на населените места, в терен, отреден за складова база и е изпълнен съобразно предназначеното, нанесен е в генералния план от 1965 г. за застрояване на складова база като "склад-дребна железария". По тези съображения Административен съд - Бургас е отменил оспорената пред него заповед за премахване на незаконен строеж. Доводите на първоинстанционния съд относно допустимостта на оспорването са споделени от касационната инстанция, която в постановеното решение № 7815 от 9.06.2014 г. по адм. дело № 4434/2014 г. е приела, че по делото има достатъчно доказателства, които сочат на вещни права на "Бутед" АД върху процесния строеж, който е вписан по АДС № 2150/1997 г., като включен в капитала на това дружество и съгласно решение № 952/5.03.2010 г. по гр. дело № 1802/2008 г. на ВКС са отречени собственическите права на РКС "Черноморие" върху процесния строеж. Касационният състав е приел, че при конкуренция на материални права за собственост между два правни субекти в съдебноадминистративното производство и при липса на решен със сила на пресъдено нещо спор по общия исков ред, заповедта за премахване на незаконния строеж рефлектира в правната сфера на "Бутед" АД, като застрашава правата на дружеството. С касационното решение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. При тези данни следва да се приеме, че влязлото в сила решение на ВАС и оставеното с него в сила решение на Административен съд - Бургас са основани на посочения акт за държавна собственост, който впоследствие е отменен в частта, касаеща вписването правата на собственост на "Бутед" АД. Правните последици на корекцията в акта за държавна собственост съгласно заповеди № РД-17-2/31.05.2012 г. и № РД-11-246/12.06.2013 г. на областния управител на област Бургас настъпват след отмяната с влязло в сила на 27.06.2014 г. съдебно решение на последващата заповед № РД-09-79/2.08.2013 г. Няма законово изискване съдебните решения, предмет на отмяната, да са основани единствено на отменения впоследствие акт. За да се приеме наличието на основанието за отмяна по чл. 239, т. 3, предл. 3 АПК, е достатъчно въз основа на този акт на държавно учреждение да са формирани изводите на съда. В настоящия случай е установено, че изводът както на първоинстанционния съд, така и на тричленния състав на ВАС относно допустимостта на оспорването е обоснован с АДС № 2150/1997 г. и направеното вписване в отменената впоследствие графа 15. В тази хипотеза следва да се приеме, че решението на Върховния административен съд и оставеното с него в сила решение на Административен съд - Бургас се основават на акт на държавно учреждение, който след влизането им в сила е бил отменен в посочената част. По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира, че в случая е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Влязлото в сила решение на ВАС и оставеното с него в сила решение на първоинстанционния съд следва да се отменят, а делото - да се върне на Административен съд - Бургас за ново разглеждане от друг състав, за да бъде преценено това обстоятелство, а именно отмяната на вписването в графа 15 на Акт за частна държавна собственост № 2150/1997 г., настъпила по силата на заповеди № РД-17-2/31.05.2012 г. и № РД-11-246/12.06.2013 г. на областния управител на област Бургас, като производството започне от преценката на допустимостта на оспорването. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,