Решение № 175 от 6.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1689/2016 г.

Решение № 175 от 6.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1689/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на А. А. А. за отмяна на влязло в сила решение № 1718 от 9.10.2012 г. по гр. д. № 1820/2012 г. на Окръжен съд Варна, шесто г. о., с което е обявен за окончателен сключеният на 21.12.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, със страни А. А. А. и С. Г. Е. Като основание за отмяна се твърди, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото и да се защити, тъй като не е бил призован, нито надлежно уведомен нито за исковата молба, нито за насроченото съдебно заседание, нито за постановеното решение. Молителят се позовава на влязло в сила решение № 5012/30.10.2014 г. по гр. дело № 580/2014 г. на Районен съд Варна, с което твърди, че е прието за установено на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, че приложени по гр. дело № 1820/2012 г. документи, удостоверяващи извършени процесуални действия, са неистински. Твърди, че е осъществено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, евентуално (в съдебно заседание) по т. 5 ГПК. Насрещната страна С. Г. Е. не е подал отговор на молбата за отмяна, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по искането за отмяна. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение по чл. 307, ал. 1 ГПК. С решене № 1718 от 9.10.2012 г. е уважен иск на С. Г. Е. срещу А. А. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД: обявен е за окончателен сключен между двамата на 21.12.2009 г. предварителен договор, с който А. А. продава на С. Е. апартамент в [населено място] и А. А. е осъден да заплати на С. Е. разноски по делото. Съдът е постановил решението си на основание чл. 237, ал. 2 ГПК - основал го е на признанието на иска от ответната страна. Приел е, че ответникът е депозирал писмен отговор, че не оспорва иска и го признава и по искане на ищеца и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе съобразно признанието на иска. Представеното от молителя съдебно решение № 5012/30.10.2014 г. по гр. дело № 580/2014 г. на Районен съд Варна е потвърдено с решение № 613/31.03.2015 г. по гр. д. № 242/2015 г. на Варненския окръжен съд, което е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1089/7.10.2015 г. по гр. д. № 4054/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о. С влязлото в сила решение е прието за установено в отношенията между А. А. и С. Е., че съобщение по чл. 131 ГПК на л. 16 от делото, с което на ответника А. А. е изпратен препис от исковата молба, призовка на л. 26 до А. А. за първото съдебно заседание по делото и съобщение на л. 31 до А. А. за решението по делото, са неистински документи. В мотивите си въззивният съд е приел, че правната квалификация на иска е чл. 124, ал. 4 ГПК, а не чл. 124, ал. 5 ГПК, тъй като няма наведени от ищеца твърдения за наличие на престъпно обстоятелство - в случая документно престъпление, което да обоснове документно престъпление, което да обоснове правна квалификация на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, твърденията са за неавтентичност на процесните документи относно авторството на положените подписи за "получател" и предполага установяване дали процесният документ обективно съставлява или не изявление на лицето, посочено като негов автор. По същество въззивният съд е приел, че удостовереното от длъжностното лице по призоваването лично връчване на съдебните книжа не отговаря на фактическото положение. Документите са неистински - от една страна са неавтентични, тъй като подписите не са положени от лицето, сочено за техен автор, а от друга са неверни, доколкото е удостоверено, че са връчени лично на адресата (А. А.). Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда, че източник на неправилността на решението, чиято отмяна се иска, е извършено престъпление по НК (така мотивите към т. 3 от ТР № 5/18.10.2012 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГТК на ВКС), което да е установено по съответния надлежен ред - с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, като решението, чиято отмяна се иска, е основано на неистинския документ. Настоящият състав намира, че не е осъществено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като с представеното съдебно решение не е установено извършване на престъпление по надлежния ред. Също така, видно от мотивите на решението, чиято отмяна се иска, то не е основано на неавтентичните документи (те не са доказателства за релевантни за спора юридически или доказателствени факти), а на признанието на иска от ответника (чл. 237, ал. 2 ГПК), което се съдържа в отговор на исковата молба, чиято неистинност не е установена с влязло в сила решение. Настоящият състав намира обаче, че е осъществено основанието за отмяна, предвидено в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С влязлото в сила решение е установено, че на ответника по делото А. А. не е връчен препис от исковата молба (съгласно предвиденото в чл. 131 ГПК) и той не е бил призован за съдебното заседание (съгласно предвиденото в чл. 142 ГПК), в което делото е разгледано и обявено за решаване без негово участие и без той да е бил представляван. Не е доказано и връчването на съобщенията и призовката на пълномощник на ищеца, на негов адресат и представител, нито на друго лице, което да е изразило съгласие да го приеме, нито връчване по някой от другите, предвидени в ГПК способи. Установеното обосновава извода, че вследствие на нарушаване на процесуални правила ответникът А. А. е бил лишен от възможност да участва в делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Поради което и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК съдебното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна, което да започне от процесуалното действие изпращане на препис от исковата молба, заедно с приложенията на ответника (чл. 131 ГПК). Молителят е представил списък и доказателства за разноски, които иска да бъдат присъдени от инстанциите по същество в случай на отмяна на решението, по тях настоящата инстанция не следва да се произнася. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът