Решение № 341 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 992/2010 г.

Решение № 341 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 992/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 355 от 14.04.2011 г. по гр. д. № 992 по описа за 2010 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 2.01.2008 г. по гр. д. № 3582 от 2005 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Второ "г" отделение с което е оставено в сила решение от 30.06.2005 г. по гр. д. № 21162 от 2003 г. на Софийски районен съд, 39 състав и е отхвърлен отрицателният установителен иск за собственост на терен с площ от 16 800 кв. м., находящ се в парцел II, кв. 187а, местност "Ю. п.-II част", [улица], [населено място], съставляващ им. пл. 8 по неодобрен кадастрален план № 474. Касационни жалби са подадени от следните страни в процеса: М. в. р. - ищец, [фирма] и [фирма] ответник и трето лице помагач с оплаквания за процесуална неправилност на решението, което е произнесено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въпроса по които е допуснато обжалване е допустимо ли е по действащият процесуален ред да се постанови решение по спора след проведено открито заседание, без да е разяснено делото от фактическа страна, без да е даден ход за устни състезания и без да е обявено, че следва постановяване на решение. Инвокираните пороци навеждат на нарушение по чл. 149, ал. 1, 2 и 3 ГПК. Ответника С. о. е взела становище, но не оспорва касационните жалби. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационните жалби са допустими защото са подадени от надлежни страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях в законният едномесечен срок и разгледани по същество са основателни. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Министерство на вътрешните работи е предявил в субективно пасивно съединение два отрицателни установителни иска срещу С. о. и срещу [фирма] за терен с площ от 16 800 кв. м., находящ се в парцел II, кв. 187а, местност "Ю. п.-II част", [улица], [населено място], съставляващ им. пл. 8 по неодобрен кадастрален план № 474. С решение от 30.06.2005 г. по гр. д. № 21162 от 2003 г. на Софийски районен съд, 39 състав иска е бил отхвърлен по отношение на С. о. и уважен по отношение на търговското дружество. Образувано е въззивно производство, в което е привлечено трето лице помагач [фирма]. Делото е внесено в открито съдебно заседание и са проведени три заседания по събиране на доказателствата: 16.07.2006 г.; 14.03.2007 г. и 23.11.2007 г., в които са представени и приети писмени доказателства и е изслушано заключението на съдебно икономическа експертиза. В последното открито съдебно заседание делото отново е било отложено за събиране на доказателства и насрочено за 18.06.2008 г. На 2.01.2008 г. по спора е постановено съдебно решение, с което се потвърждава решението на Софийския районен съд. Оригинала на решението не съществува в папката на делото, образувано пред Софийски градски съд. С определение от 5.02.2010 г. е било възстановено цитираното решение на основание чл. 108, ал. 5 от ПАРОАВАС и срещу него са подадени касационни жалби. Тези констатации налагат извод за неправилност на решението като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на правото на защита на всички страни в процеса. Това процесуално нарушение е толкова съществено, че поради него въобще не е формирано становище по същината на спора. В мотивната част на решението не са обсъдени твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства. Същественото процесуално нарушение не може да бъде отстранено в настоящата инстанция тъй като следва да се извършат допълнителни процесуални действия - събиране на доказателства и устни състезания по съществото на спора. Съгласно чл. 149, ал. 1 ГПК, след събиране на доказателствата по делото, съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, дава ход на устните състезания - израз на правото на защита на страната. Чрез въведените в устните състезания доводи и възражения, страните излагат своите тези относно фактите по делото и тяхната правна квалификация, на които следва да бъде отговорено в решението и които формират становището на съда по въведеното с исковата молба спорно право. Съдът пристъпва към постановяване на решението едва след като се е запознал с тезата на всяка от страните относно правилния изход на спора. Постановеното решение е в отклонение от трайната съдебна практика по приложението на чл. 149, ал. 1, 2 и 3 ГПК, която е възпроизведена и в решения по чл. 290 ГПК, в. т. ч. и Решение № 476 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 720/2009. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.