Решение № 4568 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2017 г.

Решение № 4568 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Касационно производство по реда на по чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "В. Ш. К." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В. срещу решение № 2325 от 18.11.2016 г., постановено по адм. д. № 277/2016 г. по описа на Административен съд - В., 16-и състав, в частта му, с която жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03000315001605-091-001 от 18.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 578 от 8.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП, е отхвърлена. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и на ревизионния акт, в посочените части. О. Д. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника главен юрисконсулт К., моли решението в оспорената му част да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорената част на решението, Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на "В. Ш. К." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В. срещу ревизионен акт № Р-03000315001605-091-001 от 18.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 578 от 8.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са установени задължения за ДОО по КСО за данъчен период м. 01-м. 12.2011 г. в размер на главница до 81 000.85 лв. включително и размер на лихвата до 45 965.36 лв. включително и за данъчен период м. 12.2013 г. в размер на главницата от 5.96 лв. и размер на лихвата от 1.00 лв.; задължения за ДЗПО-УПФ за данъчен период м. 01-м. 12.2011 г. в размер на главницата до 21 905.30 лв. включително и размер на лихвата до 12 429.22 лв. включително и за данъчен период м. 10-м. 12.2013 г. в размер на главница от 168.97 лв. и размер на лихвата от 29.73 лв.; задължения за ЗОВ по ЗЗО за данъчен период 2011 г. в размер на главницата до 35 181.59 лв. включително и размер на лихвата до 14 887.23 лв. включително и за данъчен период м. 12.2013 г. в размер на главницата от 2.59 лв. и размер на лихвата 0.43 лв. Оплакванията се свеждат до неправилно приложение на нормата на чл. 6а, ал. 1 КСО за 2011 г. По делото не е била спорна фактическа обстановка, от която се установява, че ревизираното лице е изпращало наети работници за извършване на корабостроителни и заваръчни дейности при бордови и секционен монтаж в корабостроителници "М." в гр. П. и в "З." гр. Х., Германия за срок по-дълъг от 30 календарни дни, т. е. по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ. При осигуряването на тези работници е приложимо българското осигурително законодателство, което е видно и от удостоверение А1, издадено на основание чл. 15 от Регламент 987/2009 по прилагане на Регламент 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета. По силата на § 10 от Директива 96/71/ЕО се допуска възможност за прилагане на задължителните разпоредби на законодателството на друга държава-членка. Съгласно на чл. 6а, ал. 1 КСО, в редакцията приложима към момента на възникването и развитието на спорните осигурителни правоотношения, ред. ДВ бр. 19/2010 г. в сила от 14.09.2010 г., осигурителните вноски на така командированите работници се дължат върху получени и начислени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималните ставки за заплащане на труда в приемащата държава (Германия) и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 КСО. Спорът между страните се свеждал до това има ли определени минимални ставки за заплащане на труда на работниците в Германия и приложима ли е възможността при липса на такива ставки размерът на вноските да се определи върху минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО, така както е редакцията на чл. 6а КСО в сила от 01.01.2012 г. По втория въпрос административния съд е отговорил отрицателно. Изводите на съда са законосъобразни, тъй като основен принцип в данъчното и осигурително законодателство е забраната за обратно действие на материалноправна императивна разпоредба, каквато се явява обсъжданата и действието на тези норми към момента на развитие на осигурителните правоотношения и възникване на задължението за заплащане на задължителни осигурителни вноски, което в случая е преди 01.10.2012 г. Не е предвидена законодателна възможност за прилагане на по-благоприятен закон при липса на изрична законодателна уредба в този смисъл. Решаващият състав на Административен съд - В. е посочил в мотивите и константната практика на ВАС по спорния въпрос. По спора за наличието или липсата на минимални ставки за заплащане на труда в приемащата държава, касационният съд намира за обосновани развитите в тази връзка от първоинстанционния съд мотиви. Относно липсата на минимални ставки за заплащане на труда в Германия до 2015 г. е писмо изх. № 188 431 от 1.06.2015 г. на ИА "ГИТ". Но на стр. 170 до 180 от първоинстанционното дело се съдържа неоспорен официален отговор на Федерална данъчна дирекция - Запад - гр. К., въз основа на който се установява, че няма установена минимална ставка за заплащане на дейност, каквато са упражнявали командированите работници, но най-ниската възможна часова ставка в Германия е за "Перални услуги за фирми" и за периода 1.04.2010 г. до 31.03.2011 г. е 6.50 евро, от 1.04.2011 г. до 31.03.2012 г. е 6.75 евро, като същите са установени с Колективен трудов договор за минималното трудово възнаграждение от 18.05.2009 г. След като в нормата на чл. 6а, ал. 1 КСО, в редакцията ДВ бр. 19/2010 г. в сила от 14.09.2010 г., е записано, че осигурителните вноски на командированите работници се дължат върху получени и начислени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималните ставки за заплащане на труда в приемащата държава, то тези минимални ставки правилно са били съобразени от първоинстанционния съд. В случая не са приложени по-високите ставки за работници в строително-монтажната дейност. По отношение на процесните вноски правилно са били приложени нормите на чл. 6а, чл. 6, чл. 7, чл. 127, чл. 157, § 1, ал. 1, т. 10, 24, 27 от ДР на КСО, чл. 121 КТ и чл. 40 ЗЗО, като изчисленията са извършени от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза. По тези съображения се приема, че решението в оспорената му част, не страда от визирания в касационната жалба порок-нарушение на материалния закон. Същото е валидно и допустимо. Ето защо следва да бъде оставено в сила. Що се касае до претендираните от ответника разноски се съобразява, че пред първоинстанционния съд в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП са били присъдени разноски в размер на 4610.54 лв. На основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационно обжалване без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, а именно 3457 лв. Касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,