Решение № 7236 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2009 г.

Решение № 7236 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1709 от 09.02.2009 год., постановено по адм. д. № 11172/08 год. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Мохамед Хейтум Алхадж, без гражданство, против решение № 399/23.07.2008 год. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Мохамед Хейтум Алхадж, без гражданство. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 1709/09.02.2009 год. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 11172/08 год. Ответният по касационната жалба председател на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата Мохамед Хейтум Алхадж, без гражданство, против решение № 399/23.07.2008 год. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалвания административен акт и е приел, че същият е законосъобразен, издаден е от компетентен орган след преценка и изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изложени са мотиви, че законосъобразно административният орган е приел, че не е установено наличието на причини жалбоподателят да напусне Ливан, които да представляват предпоставка за предоставяне на статут на бежанец, както о липсват опасения за сигурността на живота му и правата му по посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Посочено е, че твърденията на жалбоподателя не съдържат обективна информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или риск от бъдещо преследване, както и спрямо него не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че жалбоподателят не е имал проблеми с официалната власт в Ливан, реално се е ползвал от закрилата на тази държава - получавал е помощи, имал е документи за самоличност и е работил като ел. техник или общ работник и само разрушаването на бежанския лагер го е мотивирало да напусне страната. Тричленният състав е приел, че по отношение на жалбоподателя не е налице преследване по смисъла на чл. 1D, ал. 2 по смисъла на Женевската конвенция от 1951 год., като не се касае за специална закрила или помощ, която е преустановена, а за поведение на самия чужденец, който при напускането на Ливан по свое решение сам се е лишил от тази закрила. Съдът е намерил, че липсва нарушение на чл. 75, ал. 5 от ЗУБ, тъй като тази разпоредба е отменена и при сега действащата редакция на ЗУБ при отказ за предоставяне на бежански или хуманитарен статут административният орган не се произнася задължително. По изложените мотиви е направен е краен извод за неоснователност на жалбата. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон и по специално на разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че след като е бил отказан статут, то е следвало да бъде разгледана бежанската история и бъде направен анализ на конкретния случай, липсата на което прави постановеното решение на административния орган немотивирано. Направени са и оплаквания относно допуснато нарушение на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция. Направените оплаквания са неоснователни. Въз основа на фактите по делото тричленният състав е направил обоснован извод за липса на условия за предоставяне на статут на бежанец или предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Първото направено оплакване във връзка с допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост се отнася до решението на председателя на ДАБ при МС, а предмет на касационно разглеждане е постановеното решение на тричленния състав. Изложеното обстоятелство е намерило отражение в мотивите на същия, като изводите му в тази насока с в съответствие с фактите по делото и закона. Те са изградени въз основа на представена по административната преписка справка на дирекция"Международно сътрудничество и евроинтеграция", което е нормативно определен способ за установяване на положението в страната на произход. При липса на реална опасност за живота, свободата и сигурността на жалбоподателя, както и при липса на опасност от преследване, изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, правилно е прието от съда, че за жалбоподателя Ливан е сигурна страна. Това намира подкрепа и в изявлението на касатора, че той е напуснал страната доброволно, както и че неговите най-близки роднини продължават да живеят там. Неоснователно е и второто направено оплакване на касатора за допуснато нарушение на материалния закон и по-специално на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците. Правилно тричленният състав е отбелязал, че лицето само се е лишила от закрилата, която е ползвало от Агенцията на ООН за подпомагане и рехабилитация на палестинските бежанци. В този смисъл е и нарочната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ статут на бежанец не се предоставя на чужденец, който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на организацията на обединените нации за бежанците, и тази закрила или помощ не е преустановена и положението му не е установено съгласно съответна резолюция на Организацията на обединените нации. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,