Решение № 12749 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4730/2014 г.

Решение № 12749 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4730/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция /ОД/ "Земеделие" Стара Загора, против решение № 23 от 19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 509/2013 г. на Административен съд Стара Загора. С него е отменена заповед № РД-07-063/14.03.2013 г. на директора на ОД "Земеделие" Стара Загора, в частта, в която Росица Любенова Кирова не е допусната до участие в проведения национален търг за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове в област Стара Загора, относно имот № 833.132.341, находящ се в землището на с. Шейново, община Казанлък. Със същото решение преписката е изпратена на директора на ОД "Земеделие" Стара Загора за продължаване на тръжната процедура за този имот, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Росица Любенова Кирова срещу заповедта на директора на ОД "Земеделие" Стара Загора. Ответникът Росица Любенова Кирова, чрез пълномощника си адв. Иво Атанасов, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Стара Загора е образувано по жалба от Росица Любенова Кирова против заповед № РД-07-063/14.03.2013 г. на директора на ОД "Земеделие" Стара Загора, в частта, в която тя не е допусната до участие в проведения национален търг за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове в област Стара Загора, относно имот № 833.132.341, находящ се в землището на с. Шейново, община Казанлък. С обжалваното решение АС Стара Загора е отменил процесната заповед, в оспорената й част, като е изпратил преписката на директора на ОД "Земеделие" Стара Загора за продължаване на тръжната процедура за този имот, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. Във връзка с допустимостта на жалбата съдът е приел, че действително в заповедта липсва диспозитив, който да касае предложенията на недопуснатите до класиране кандидати. Същата обаче е издадена въз основа на протокола от 1.10.2012 г. на тръжната комисия, одобрен от заместник-министъра на земеделието и храните, който не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. На такъв контрол подлежи единствено крайният акт, с който е приключила тръжната процедура, а именно оспорената заповед № РД-07-063/14.03.2013 г. на директора на ОДЗ Стара Загора, поради което съдът е приел, че тази заповед имплицитно съдържа и волеизявление за недопускане до участие на кандидатите, подали заявления за имотите с трайно предназначение "пасища", "пасища с храсти", "пасища, мери" в обхвата на екологична мрежа "Натура 2000". Разглеждайки спора по същество, съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът обаче е счел, че заповедта, в оспорената й част, противоречи на материалния закон. Посочил е, че хипотезите за недопускане до участие на кандидатите са изчерпателно изброени в чл. 21 от Наредба № 16/2000 г., но по отношение на жалбоподателката не е била налице никоя от тях. В случая липсва законово основание за недопускане до участие на жалбоподателката, както и липсва законово ограничение процесният имот да бъде обект на разпоредителна сделка. Според съда даденото от министъра на земеделието и храните указание за изключване на имота след започване на административната процедура по продажбата му, дадено с писмо изх. № 9166-106/20.09.2012 г., не намира правна опора в закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед съдържа и волеизявление за недопускане до участие на жалбоподателката. В същата като основание за нейното издаване административният орган изрично се е позовал на протокол от 1.10.2012 г. на назначената помощна комисия за организиране и провеждане на търга. В протокола е посочено, че комисията не допуска Росица Любенова Кирова до участие в търга. Протоколът, включително относно декласирането на касационния ответник, е одобрен изрично от компетентния административен орган по чл. 24, ал. 5 от Наредба № 16/19.07.2000 г. за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове. Това е министърът на земеделието и храните, като в случая одобрението е извършено по заместване от зам. -министъра. Одобрението на протокола, респективно на некласирането на касационния ответник, и позоваването на същия в процесната заповед, обективира волята на административния орган относно подаденото заявление от Росица Кирова. С подписването на протокола от комисията и вписването, че изрично се одобрява, самият протокол става част от волята на възложителя. Повтарянето на съдържанието му в заповедта е излишно, след като протоколът е част и от самата заповед. Затова и съгласно чл. 24, ал. 5 от Наредба № 16/2000 г. в крайния акт - заповедта за класиране на кандидатите, няма изискване да бъдат посочени недопуснатите до участие кандидати. За тях, както и за мотивите за недопускането им, заповедта препраща към протокола на тръжната комисия. По тези съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице изричен административен акт, който подлежи на съдебно оспорване от страна на недопуснатата до участие заявителка. Правилен е също така изводът на административния съд, че процесната заповед, с която жалбоподателката не е допусната до участие в търга, е незаконосъобразна. Съгласно чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като може да ги продава на физически и юридически лица по парична равностойност, определена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи /приета с ПМС № 118/26.05.1998 г./. Условията и редът за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове са уредени в Наредба № 16/19.07.2000 г. В случая процесният търг е открит със заповед по чл. 17, ал. 1 от сочената наредба. Жалбоподателката е подала заявление за закупуване на имот № 833.132.341, находящ се в землището на с. Шейново, община Казанлък, като към заявлението си е приложила фотокопие от депозитарна разписка. При подадено заявление, на този етап на процедурата, кандидат за закупуване на земеделски земи може да не бъде допуснат до участие, само ако по отношение на него са налице основанията по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16/2000 г. Няма спор, че в настоящия случай такива основания не са били налице спрямо жалбоподателката. Посоченото основание да не бъде допусната до участие в търга, касае изначална липса на условия за продажба на заявения имот, което е относимо към незаконосъобразност на първоначалния акт - заповедта по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16/2000 г. за откриване на процедурата, която обаче е влязла в сила и реда за нейната отмяна може да стане по реда, установен в АПК, а не чрез недопускане до участие на подадено заявление и съответно некласиране на същото. Освен това основанието, на което Росица Кирова не е допусната до участие и не е класирана, не обуславя изключване от продажба на заявения имот. Като единствено основание е посочено, че имотът представлява "пасище" и попада в екологична мрежа "Натура 2000". Условията и реда за обявяване и защита на Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000" са регламентирани в Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. В случая, както правилно е констатирал административният съд, имотът, за който жалбоподателката е кандидатствала за закупуване, е включен в защитени зони "Централен Балкан - буфер" BG0001493 и "Централен Балкан-буфер" BG0002128. Обявяването на тeзи защитени зони е станало със заповед № РД-321/4.04.2013 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 12, ал. 6 вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗБР, след издаване на оспорената заповед. Фактът, че земеделските земи се намират в защитена зона обаче не ограничава продажбата на такива земи. Такова ограничение не се съдържа в ЗБР. Напротив - нормата на чл. 13 от този закон сочи, че обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, което означава, че няма ограничения относно собствеността на земеделската земя. Единственото ограничение в ползването на такива имоти е свързано с необходимостта по опазване на местообитания на видове по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици - за видовете птици, посочени в приложение № 2 и опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове, извън тези, посочени в приложение № 2. Но това не е основание да не се извършват разпоредителни сделки с такива имоти. Процесният имот не попада в защитени местности. Последните са обект на защита по Закона за защитените територии /ЗЗТ/. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗТ защитените територии, след които и защитените местности по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗТ, са публична държавна собственост, като разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост изключва извършването на разпоредителни сделки с тях. Но това ограничение е неприложимо за процесния имот, тъй като същият не попада в защитени местности, обявени за такива със заповед по чл. 39 от ЗЗТ на министъра на околната среда и водите. В настоящия случай процесният имот е включен в защитени зони, обявени за такива със заповед № РД-321/4.04.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Тази заповед е издадена след започване на тръжната процедура, а освен това защитата, която предоставя е свързана с фактически действия по опазване на природата в зоната, но не и с ограничения в собствеността. Ето защо не е имало законово основание да не се разглежда заявлението на жалбоподателката за закупуване на процесния имот. Оспорената заповед на директора на ОД "Земеделие" Стара Загора е незаконосъобразна в тази й част, поради което правилно е отменена. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Правните изводи на решаващия съд са обосновани и съобразени с приложимия материален закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение