Решение № 4469 от 26.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Север АД гр. Варна, чрез адв. Л. Мачева-АК Велико Търново, редовно упълномощена от Адвокатско дружество Величков, Желязков и Партньори , против Решение 3803/09.06.2022 г., постановено по адм. дело 7833/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение Ж-481/02.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране гр. София. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Възразява, че неправилно съдът е приел новия собственик за ползвател на имота, след като старият собственик е бил страна по договора с дружеството и титуляр на партидата, както и че съдът неправилно е приел, че не се касае за гражданско-правен спор. Останалите доводи на касатора повтарят тези в първоинстанционната жалба. Иска отмяна на съдебния акт и на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез упълномощен адвокат, поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за двете инстанции по представен списък. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Б. Вълканов, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В депозиран писмен отговор и писмена молба чрез адв. Диловски-ВАК оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба от Електроразпределение Север АД (ЕР Север, оператора) против Решение Ж-481/02.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закон за енергетиката (ЗЕ) във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на Електроразпределение Север АД са дадени следните задължителни указания: 1. В седемдневен срок от получаване на решението ЕР Север да анулира начислените на основание Констативен протокол 5100986/07.02.2021 г. количества електрическа енергия, отразени в справка 60276_FBA5 от 08.02.2021 г. и Фактура 0106510601/09.02.2021 г., издадени на г-н Б. Вълканов за клиентски 1100080961 и абонатен 0105303007, за обект с място на потребление гр. Варна, [жк], [адрес]; 2. В седемдневен срок след извършените действия по т.1 ЕР Север да уведоми Комисията за извършените действия. От фактическа страна административният съд е приел за установено, че административното производство е започнало по подадена жалба в КЕВР от Б. Вълканов срещу Електроразпределение Север АД и ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД с твърдения, че Вълканов е бил собственик на обект, находящ се в гр. Варна, [жк], [адрес], който е продал на 24.04.2007 г. На 22.02.2021 г. при посещение на Център за обслужване на клиенти на оператора, жалбоподателят бил уведомен за задължение за консумирана електрическа енергия за горния имот в размер на 1 021,62 лв. за периода от 10.11.2020 г. до 07.02.2021 г., тъй като партидата все още се е водела на негово име и не са били предприети действия от купувача за прехвърлянето й. Вълканов оспорил пред двете дружества изисканата от него сума по фактурата с доводи, че не би могъл да бъде ползвател на мрежата, тъй като не е собственик на обекта от 24.04.2007 г. Жалбоподателят е поискал от КЕВР начислените количества електрическа енергия и издадената фактура на негово име за горепосочения имот да бъдат сторнирани и да бъдат начислени на новия собственик, тъй като последният реално е бил ползвател на електроразпределителната мрежа. След постъпване на жалбата, КЕВР на основание чл. 142, ал. 5 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. я е изпратила до електроразпределителното и електроснабдителното дружество за извършване на проверка по компетентност и становище по случая. ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД е предоставило становище, в което е посочило, че не е издавало фактура в размер на цитираната в жалбата сума, с получател Б. Вълканов. В становището на ЕР Север е посочено, че Вълканов е клиент на дружеството до 12.03.2021 г. за процесния обект, когато е депозирана промяна от нов ползвател на имота. На 07.02.2021 г. от представители на ЕР Север е била извършена проверка на обекта, при която е установено, че има неправомерно ползване на електроенергия в имота, посредством промяна в схемата на свързване, без да има измерване на консумираната електроенергия. Съставен е бил Констативен протокол 5100986 от същата дата, и на основание този протокол е била изготвена справка за корекция на сметка, издадена е била фактура 0106510601/09.02.2021 г. на стойност 1 021,62 лв., за периода от 10.11.2020 г. до 07.02.2021 г., със срок на плащане 19.02.2021 г. Вълканов е бил уведомен за направеното преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия в обекта и за издадената фактура, както и за вариантите за плащане на задълженията. След обобщаване на становищата и анализ на приложимите норми от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД (ОУДПЕЕЕМ) Комисията направила извод, че Б. Вълканов е продал обекта на 24.04.2007 г., поради което не би могъл да бъде ползвател на мрежата след тази дата и отговорността за информиране на дружеството относно смяната на собствеността е била на реалния ползвател на мрежата новия собственик на имота, поради което количествата електрическа енергия, начислени за периода от 10.11.2020 г. до 07.02.2021 г., отразени във фактура 0106510601/09.02.2021 г. на стойност 1 021,62 лв., са неправомерно начислени на Вълканов. С горните мотиви КЕВР приела, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, поради което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. дала на Електроразпределение Север АД задължителни указания за изпълнение, като и определила срок за това. При така установената от фактическа страна обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че Решение Ж-481/02.07.2021 г. е законосъобразно. Според съда КЕВР правилно е приложил и относимите към случая материалноправни разпоредби, тъй като лицето не е бил ползвател на имота по смисъла на Общите условия, такъв е бил новият собственик на имота, и неправомерно на предишния собственик е било начислено количеството енергия. Приел е, че решението е постановено от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. По възраженията на жалбоподателя е изложил, че няма намеса в гражданскоправни отношения, тъй като неправомерното начисляване на енергия е в нарушение на Общите условия, и дадените задължителни указания са по прилагане на закона във връзка с издадения на ЕР Север лиценз чл. 22 от ЗЕ. В заключение съдът посочил, че КЕВР правилно е уважила жалбата на Вълканов и правилно е дала указания, които следва да се изпълнят в указания срок, поради което жалбата на ЕР Север против Решение Ж-481/02.07.2021 г. е неоснователна, на което и основание е отхвърлена. Също така жалбоподателят е бил осъден да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 100 лв. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неспазване на разпоредбите на приложимите законови норми. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело е правен и е свързан с това дали Б. Вълканов е имал качеството потребител за периода 10.11.2020 г. - 07.02.2021 г., за който са му начислени изразходени количества ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, [жк], [адрес]. В оспореното решение административният съд е отговорил правилно на този въпрос, след като е приел, че Вълканов не е имал такова качество и неправомерно му е било начислено количеството енергия. По делото е безспорно установено, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 94/24.04.2007 г., том II, peг. 5231, дело 268 от 2007 г., Б. Вълканов и А. Вълкановова са продали на П. Славова жилище в сградата на етажна собственост в гр. Варна, [жк], [адрес]. Вълканов е притежавал клиентски 1100080961 и абонатен 0105303007 към Електроразпределение-Варна АД (ЕРВ, сега ЕР Север). Към датата на покупко-продажбата на имота, са действали Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Електроразпределение-Варна АД (ОУДПЕЕ), приети от Съвета на директорите на ЕРВ и одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУДПЕЕ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕРВ, който ползва ел. енергия за домакинството си. В ал. 3 от същия член изрично е посочено, че титуляр на партидата е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал.1 и ал.2 и всички фактури се издават на негово име. В чл. 17, т. 8 от ОУДПЕЕ е изведено задължение за потребителя да съобщава в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните, както и за промени, свързани със собствеността. С Решение 0У-060 от 07.11.2007 г., изменено и допълнено с Решение 0У-004 от 06.04.2009 г., ДКЕВР е одобрила Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД. Съгласно чл. 4, т. 7 от ОУДПЕЕЕМ Ползвател на мрежата е физическо или юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния снабдител. В чл. 16, т. 7 от ОУДПЕЕЕМ е въведено задължение за ползвателя да съобщава в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл. 11, ал. 1 от Общите условия, както и за промени свързани със собствеността. В съответствие с горното правилен е изводът на Административен съд София-град, че с факта на продажба на имота на 24.04.2007 г., Вълканов е изгубил качеството потребител на мрежата на ЕРВ, и такъв е станал новият собственик на снабдения с ел. енергия имот, по силата на чл. 3, ал. 1 от ОУДПЕЕ. Именно за последния е било в сила задължението по чл. 17, т. 8 от ОУДПЕЕ да уведоми дружеството за промяната на собствеността, за да бъде отбелязан като титуляр на партидата и на негово име да бъдат издавани фактурите (чл. 3, ал. 3 от Общите условия). Качеството потребител / ползвател Вълканов не е имал и по новите ОУДПЕЕЕМ на ЕР Север, отново във връзка с промяната на собствеността на имота. След продажбата на апартамента на 24.04.2007 г., той не би могъл да бъде ползвател на мрежата и да потребява в имота ел. енергия, след като този имот се снабдява с ел. енергия за нуждите на лицето, което го притежава/владее, а това безспорно след посочената дата не може да е Б. Вълканов. Всички задължения на ползвателя по чл. 16 от Общите условия могат за бъдат изпълнявани само ако той е собственик на имота. В задължение на новия собственик е било и да съобщи за промяната на собствеността в срока по чл. 16, ал. 7 от ОУДПЕЕЕМ, като ползвател по смисъла на Общите условия. Следователно законосъобразни са изводите в оспореното съдебно решение, че количествата електрическа енергия, начислени за периода от 10.11.2020 г. до 07.02.2021 г., отразени във Фактура 0106510601 от 09.02.2021 г., на стойност 1 021,62 лв., са неправомерно начислени като задължение на Б. Вълканов, и правилно КЕВР е дала задължителни указания на ЕР Север да анулира тези количества. Неоснователни са възраженията на касатора, че в оспореното решение на Административен съд София-град не е съобразено обстоятелството, че от КЕВР са дадени указания, които по своята същност са принудителна административна мярка, а редът за налагане на ПАМ не е спазен. Пред КЕВР е проведено производство по чл. 22, ал. 1 от ЗЕ по разглеждане на жалба срещу електроразпределителното дружество, а не производство по налагане на ПАМ по чл. 201-204 от ЗЕ. Никъде в административния акт не е посочено, че КЕВР провежда процедура по налагане на ПАМ. В случая последната процедура е неотносима. Вълканов е подал жалба в качеството му на бивш потребител на електрическа енергия и абонат на ЕР Север за процесния имот, с оплаквания относно неправилно начислени суми за използвана електрическа енергия в нарушение на общите условия за продажба. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, КЕВР провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия, като видовете такъв и функции по осъществяването му са регламентирани в чл. 76 от същия закон. По силата на чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба 3 от 21.03.2013 г., Общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените Общи условия. Елемент от тези условия е начисляването на изразходената ел. енергия, респективно дължимите от клиента суми въз основа на данните от измерването. В този смисъл дадените от КЕВР указания в спорното решение са в изпълнение на правомощието й по чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ и по същество са такива по прилагането на закона при констатирано нарушение на Общите условия на ЕР Север, а не по прилагане на ПАМ при установени нарушения на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията. Целта на процедурата, уредена в чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ е решаване на спорове на клиенти с доставчици на енергия, и в случая тази цел е спазена. Неоснователни са доводите на касатора, че решението е постановено в противоречие с процесуалния закон и е необосновано. Видно от изложените фактически обстоятелства и направени правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и в производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до неправилност на решението. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт, но ги е приел за неоснователни, за което е изложил обосновани мотиви. Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател, че е налице гражданскоправен спор, който КЕВР не е имала компетентност да решава, и това не е било съобразено от първоинстанционния съд. Този въпрос е бил обсъден от съда, който тълкувайки правната регламентация относно компетентността на административния орган, е стигнал до обоснован извод за наличие на правомощие на комисията да даде задължителни указания по прилагането на закона при основателност на жалбата. В случая административният орган се е произнесъл по изпълнението на произтичащите от закона задължения на оператора на електроразпределителната мрежа, свързани с прилагането на административноправни норми. Независимо че в случая има влязло в сила решение на граждански съд, с което също е приета недължимост на начислените на настоящия ответник суми за изразходена ел. енергия, с подаването на жалба пред КЕВР Б. Вълканов е избрал и друг път за защита на своите права и законни интереси, като е поискал от административния орган да издаде административен акт със задължителни указания към оператора на електроразпределителната мрежа, с което да осъществи регулация на спорните административни отношения. Съобразно установените в административното производство обстоятелства комисията е разпоредила дължимото поведение от страна на оператора, като е посочила подкрепящите приетото от нея решение фактически и правни основания. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 75, ал. 2, чл. 76 от ЗЕ, и чл. 142 и сл. от Наредба 3/21.03.2013 г. По силата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 от ЗЕ Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба 3/21.03.2013г. е предвидено, че Общите условия са неразделна част от лицензията. Практиката на ВАС константно приема, че произнасянето с подобен род актове от КЕВР е в рамките на материалната компетентност на комисията. Това е така, защото се касае за специфичен вид обществени услуги, които са изведени от свободния граждански оборот и са предмет на регулиран пазар. Регулаторните функции на КЕВР включват задължението да разглежда жалби на клиенти по повод изпълнение на задълженията на доставчици на ел. енергия, в т.ч. и тези задължения, които са предвидени в Общите условия. Предвид разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от Наредба 3/21.03.2013 г., подсъдността по споровете по чл. 142 от наредбата е законодателно уредена. В кръга на правомощията на КЕВР при осъществяване на регулацията, с процесното решение са дадени задължителни указания на електроразпределителното дружество да анулира начислените количества електрическа енергия на Б. Вълканов, след като това начисляване е направено в нарушение на Общите условия към лицензията. На последно място неоснователни са и възраженията на касатора, че КЕВР е постановила решението си в нарушение на административно-производствените правила. Съгласно чл. 7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, който урежда производството по чл. 22 от ЗЕ, комисията проверява заявените данни и факти служебно. Тя пристъпва към решаването на преписката, когато счете всички факти и обстоятелства от значение за случая за изяснени и след като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В случая тези изисквания са спазени, както правилно е констатирал и административния съд. По отношение на цитираната от касатора практика на ВАС настоящият състав следва да отбележи, че и четирите решения са постановени при различна фактическа обстановка и касаят казуси, които не са аналогични на настоящия, поради което същата е неотносима към процесния спор. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски. На ответника КЕВР, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. На ответника Б. Вълканов следва да се присъдят направените, своевременно поискани и доказани разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно представения Договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение