Решение № 6563 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2016 г.

Решение № 6563 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2016 г., V о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. П. П. срещу решение № 850 от 18 април 2016 г., постановено по адм. д. № 3287/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ОСОС-179/2 юли 2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на БАБХ не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на А. П. П. срещу заповед № ОСОС-179/2 юли 2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че при издаването на оспорения пред него административен акт не са допуснати нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед № ОСОС-179/2 юли 2015 г., с която служебното правоотношение на касатора е прекратено, е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ изпълнителният директор е орган по назначаването за държавните служители в администрацията на агенция. Заповедта е издадена и в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения. Необосновано обаче е прието, че атакуваната заповед е законосъобразна, тъй като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че съответства на материалния закон и на целта на закона. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителката е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или че е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая от данните по делото е установено, че Петров е заемала длъжност "главен инспектор" в отдел КХ при ОДБХ - В., като е заемал една от общо 21 щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 1 април 2015 г. С оглед приетите изменения и допълнения на Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните изпълнителният директор на агенцията одобрява нова численост и структура на администрацията, считано от 26 юни 2015 г., като приема, че служителите следва да бъдат освободени при спазване на обективни критерии като образователна степен, придобита специалност, професионален опит, оценка за изпълнение на длъжността, дисциплинарни наказания. В този смисъл са дадените от органа указания. Въз основа на утвърденото ново длъжностно разписание на ОДБХ - В., според което бройките за длъжността "главен инспектор" в отдел КХ при ОДБХ - В. са намалени на 17, е издадена заповедта, предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на П. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от ЗДСл - съкращение на длъжността. Подбор между служителите, заемали същата длъжност, съгласно указанията на органа по назначаването, не е извършен. При тези данни следва да се приема, че служебното правоотношение на Петров е прекратено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон и на целта на закона. Разпореденото с указанията на органа по назначаването задължение за извършване на подбор е част от процедурата по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителите. Поради това, макар и непредвидено в специалния закон, това задължение, вменено с цитираните указания, е условие за законосъобразност на крайния административен акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Ето защо несъобразяването с установените процедурни задължения, както в случая, опорочава постановената заповед, тъй като придържането към предвидените от органа по назначаване изисквания е гаранция за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, в съответствие с принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес, регламентирани в чл. 6, 8 и 12 от АПК. Поради това постановената в нарушение на процедурните изисквания заповед е издадена и в противоречие с материалния закон и неговата цел - след съкращение на работа да останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява от по-малко служители. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Ето защо изводът е, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на П. е упражнено в противоречие с нормативните изисквания. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в противоречие със закона. Незаконосъобразен е извода на инстанцията по същество, че изискването за подбор се отнася само за длъжностите по трудово правоотношение. Такова разграничение не е направено, поради което следва да се приеме, че вътрешният подбор, предвиден с указанията, се отнася за всички служители, включително и тези, които заемат длъжности по служебно правоотношение. Нещо повече, в т. I от указанията, обективирани в писмо изх. № 2367-Ю/21 април 2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, изрично се сочи, че следва да се въведат обективни критерии при определяне на служителите, които ще бъдат освободени. Обстоятелството, че не са утвърдени правила за извършване на подбор, не води до извод за неприложимост на указанията на органа по назначаването. Изработването на плавила и критерии за подбор е задължение на същия орган, поради което неизпълнението на задължението не може да се тълкува в негова полза и потвърждава извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като подбор не е извършен. Решението на административния съд е и необосновано. То е постановено след преценка на събрания доказателствен материал, но изводите на съдебния състав не кореспондират с ангажираните доказателства. Изводът за липса на нарушение на процедурата по издаване на оспорената заповед е направен без да се отчете обстоятелството, че съобразно указанията на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, изрично е предвидено, че съкращението на служителите ще се извърши след подбор по определени обективни критерии. В тази насока са решенията на Върховен административен съд по адм. д. № № 1323/2016 г.; 14685/2015 г.; 6521/2016 г. и пр. С оглед горното оспореното решение на Административен съд В., като неправилно ще следва да бъде отменено, а вместо него при уславията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което заповед № ОСОС-179/2 юли 2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ ще следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора, на А. П. П. се дължат разноски по делото в размер на 1110 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,