Решение № 1418 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2010 г.

Решение № 1418 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 742/25. май 2010 г. на Административен съд - Пловдив, ХVIII състав, постановено по адм. д. № 1704 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменен по жалба на Гергана Симеонова Стоянова, действаща в качеството й на ЕТ "Гергана Симеонова - 91" Ревизионен акт № 260900233/06.07.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден в обжалваната част с Решение № 595/31.08.2009 г. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С него е отказан данъчен кредит в размер на 3 689,80 лв. и прилежаща лихва в размер на 1 725,88 лева по фактури, издадени от "Ивелина 77" ЕООД - София. В полза на едноличния търговец са присъдени разноски в размер на 850 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание, предвидено в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон (чл. 6, чл. 64 ЗДДС, отм.), съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Съдебното решение съдържа общи мотиви и теоретични постановки, извън предмета на спора. Липсват мотиви спрямо реалността на доставката. Налице са несъответствия във връзка с транспорта на стоките, няма доказателства за лицата, осъществили товаро - разтоварните дейности. Във връзка с наличието на два РА, издадени на доставчика, се твърди в касационната жалба, че спорните доставки не са били предмет на изследване в тези ревизии. Не е обсъдено задълбочено заключението по ССчЕ. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Гергана Симеонова - 91" я е оспорила с доводи, изложени в подробни писмени бележки и поддържани в съдебно заседание чрез адв. Янева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото съдът е изтълкувал неправилно нормата на чл. 64 ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Административният съд е установил следното: С РА в оспорената му част е отказано правото на данъчен кредит по фактури, документиращи доставките с предмет: домати, краставици, мандарини, праз лук, грейпфрут, лимони, моркови. Фактурите са издадени от "Ивелина 77" ЕООД. Ревизията обхваща периодите м. 06.2004 г.; м. 12.2004 г.; от 01.05. до 31.07.2006 г.. На доставчика е извършена насрещна проверка по време на която са представени писмени доказателства. Дадени са обяснения, че стоките са придобити от Република Турция, превоза е извършен с транспортни средства на клиента. Плащането е осъществено по касов път. Фактурите са включени в СД и в дневника за продажби. Ревизираното лице е представило доказателства за собственост върху два камиона, приложени са и пътни листи. От Агенция "Митници" са изискани данни за влизанията и излизанията във и от територията на РБ на превозните средства, собственост на едноличния търговец. След анализ приходният орган е констатирал несъответствия. Правото на данъчен кредит е отказано, на основание чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 63 и чл. 6 ЗДДС (отм., но приложим за периодите). За оборване на тези констатации е изслушано заключение по ССчЕ, което е прието без оспорване. На доставчика "Ивелина 77" ЕООД са издадени РА № 482/04.07.06 г. за ревизия по ЗДДС, обхващаща и периода м. 12.04 г., както и РА № 050800082/22.08.08 г. на ТД на НАП - Видин, по време на които е проверен период м. 05, м. 06.2006 г.. При тези ревизии не е отказано правото на данъчен кредит и не е констатирано нередовно водене на счетоводството. При така установените факти съдът е подложил на анализ разпоредбата на чл. 64 ЗДДС (отм.). Приел е, че данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а липсата на доказателства за транспорт не е основание за извод, че липсва доставка по чл. 6 от същия закон. Установени са предходните доставчици на стоката, а едноличния търговец е с вписан предмет на дейност търговия с плодове и зеленчуци. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Неоснователни са оплакванията за излагането на общи мотиви и теоретични постановки. Съдебните мотиви са ясно разграничени, включват обсъждане на доказателствата и твърденията във връзка с валидността на РА, начисляването на данъка и реалността на доставката. Вярно е, че тези относно приложението на чл. 6 ЗДДС в случая са доста лаконични, но въпреки това не се налага пререшаване на делото с друг резултат. Обосновани са съдебните мотиви относно произхода на стоките, които са придобити чрез внос от РТурция. В подкрепа на това са представените митнически декларации. Констатирането на разминавания в датите на влизане и излизане от страната на камионите, притежавани от едноличния търговец и липсата на съответната правоспособност за управление на МПС са несъществени, тъй като е доказано придобиване на стоките от ЕТ "Гергана Симеонова - 91", както и последващото разпореждане с тях. Данъкът е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и е установено плащане по доставките. Заключението по ССчЕ не е оспорено и правилно съдът го е кредитирал, още повече че вещото лице Шиева е извършило проверка и в счетоводството на "Ивелина 77" ЕООД, констатирайки редовното му водене. Неоснователни са и оплакванията на касатора във връзка с приетото от съда по отношение на актовете, издадени на доставчика. Констатациите от тези актове са допълнително доказателство в подкрепа на установената и с други доказателства реалност на доставките. Освен това, видно е от заключението по ССчЕ (стр. 6, т. 30), че вещото лице е направило съпоставка на РА, издаден на "Ивелина 77" ЕООД при което е констатирало, че за процесните периоди не са извършвани корекции за доставките и начисления данък. Аналогични са констатациите относно АПВ № 807447/09.01.09 г., издаден след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. При това РА № 260900233/06.07.09 г. е съставен след приключването на ревизия, възложена по общия ред, а не по особения ред на чл. 122 от кодекса. С оглед на резултата по делото в полза на ЕТ "Гергана Симеонова - 91" следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение