Решение № 15561 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7497/2011 г.

Решение № 15561 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7497/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба от Гергана Петкова Христова от гр. София против решение № 1545/01.04.2011 г., постановено по адм. дело № 579/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 708/27.12.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторката моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Гергана Петкова Христова против решение № 708/27.12.2010 г. на директора на СУСО, с което е отменено разпореждане № РВ-ПОВН-1029/08.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е постановено Гергана Петкова Христова да възстанови полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 23.09.2009 г. до 22.02.2010 г. в размер на 1142,86 лв. главница и 452,95 лв. лихва, или общо - 1595,81 лв., като вместо това е постановил същата да възстанови полученото обезщетение за периода от 12.09.2008 г. до 22.02.2009 г. в размер на 1205,71 лв. главница и 481,48 лв. лихва, или общо - 1687,19 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Мартин Георгиев Христов, родено на 22.02.2007 г., тъй като през посочения в решението на директора на РУСО период детето е било настанено в детско заведение. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена проверка от контролния орган по разходите на ДОО, извършена в Столична община, район "Искър", резултатите от която са обективирани в констативен протокол вх. № 193/26.10.2010 г. по описа на СУСО. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което за периода, през който детето е било настанено в детско заведение майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: Първоинстанционният съд обосновано е приел за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че детето на жалбоподателката - Мартин Георгиев Христов, родено на 22.02.2007 г., е настанено в детско заведение - ОДЗ № 85 "Звездичка" в гр. София, район "Искър", считано от 12.09.2008 г. до 22.02.2009 г. Това обстоятелство не е декларирано от майката, която е продължила да ползва отпуск за отглеждане на малко дете и съответно е получила парично обезщетение за този период. В подадената от майката декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските до директора на СУСО изрично е декларирано, че детето не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от промяната. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Не могат да бъдат споделени наведените в тази връзка възражения и доводи в касационната жалба, че "настаняване на дете в детско заведение" не е равнозначно на "приемане на дете в детска ясла". Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този спорен въпрос. Според действащата през процесния период редакция на чл. 53, ал. 4 КСО, парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че ОДЗ № 85 в гр. София е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текста на разпоредбата е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. Освен това, дали и доколко редовно детето е посещавало детското заведение е въпрос, който е ирелевантен за преценката дали то е било настанено по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО в детското заведение. За изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение от съществено значение е, че детето е било прието през процесния период и не е било изписано от съответното детско заведение. След като по делото е установено от събраните доказателства, че синът на жалбоподателката е бил приет и не е бил отписан през посочения период от ОДЗ № 85 гр. София, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият съдебен състав е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. Тези съображения и изводи съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на ВАС по подобни правни спорове. По изложените съображения, изводите на съда са правилни за това, че жалбоподателката следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение за отглеждане на малко дете за периода, през който детето е било настанено в детско заведение. Това обаче се отнася само за размера на сумата, за които е постановено връщане на обезщетението с първоначалния административен акт - разпореждане № РВ-ПОВН-1029/08.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО - за възстановяване на полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 23.09.2008 г. до 22.02.2009 г. в размер на 1142,86 лв. главница и 452,95 лв. лихва, или общо - 1595,81 лв. По-горестоящият административен орган - СУСО, който е бил сезиран с жалба от засегнатото лице против този акт, няма правомощието да постановява акт във вреда на оспорващия, което произтича от общия принцип на правото, забраняващ да се утежнява положението на обжалващия. Наред с това, в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК също не е предвидена възможност по-горестоящият административен орган да измени оспорения пред него административен акт във вреда на оспорващия. Такова правомощие не е предвидено и в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО. Правомощието на ръководителя на териториалното поделение да отмени обжалваното разпореждане и да реши жалбата или искането по същество, несъмнено следва да се тълкува в съответствие с общите принципи на правото, и в частност на принципа да не се утежнява положението на обжалващия. Предвид изложеното, неправилно с решението на директора на СУСО е увеличена сумата, която следва да бъде възстановена от Гергана Христова. Не може да бъде споделено изразеното становище в същото решение, че се касае за техническа грешка, тъй като с решението е увеличен както периода, за който се претендира възстановяване на обезщетението /прието е, че детото е настанено на 12.09.2008 г., а не на 23.09.2008г, . както е прието с разпореждането/, така и размера на сумата. Техническа грешка представлява единствено погрешното посочване в диспозитива на разпореждането на годините от датите - вместо "23.09.2008 г." е посочено "23.09.2009 г." и вместо "22.02.2009 г." е посочено "22.02.2010 г." и в този смисъл извършената поправка с решението на СУСО не уврежда обжалващия. В съответствие с изложените съображения, решението на главния директор на СУСО следва да бъде отменено в частта, с която е постановено възстановяване на сумата 1205,71 лв. главница и 481,48 лв. лихва, или общо - 1687,19 лв. за периода 12.09.2008 г. до 22.02.2009 г. и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде постановено възстановяване на сумата 1142,86 лв. главница и 452,95 лв. лихва, или общо - 1595,81 лв. за периода от 23.09.2008 г. до 22.02.2009 г. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., при положение, че условията по посочените разпоредби бъдат изпълнени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,