Решение № 8461 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2923/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център Варна, чрез юрк. Рангелова като процесуален представител, срещу решение 1795 от 19.12.2023 г., постановено по адм. дело 1757/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед 18-7704/06.07.2023 г. на началника на Службата по геодезия картография и кадастър (СГКК) Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно - постановяване на ново по съществото на спора, с което отказът да се изменени кадастралната карта да бъде отменен, както и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът началникът на СГКК Варна не взема становище по жалбата. Ответникът Корабно машиностроене АД, чрез пълномощника си адв. Стоев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на областния управител на област с административен център Варна срещу заповед 18-7704/06.07.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1, ал. 2 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е отказано изменение в КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в отразяване на материализираната граница чрез преки геодезически измервания между имоти с идентификатори 10135.5501.123 и 10135.5501.448. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че визираното от административния орган правно основание за постановяване на отказа е чл. 54, ал. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Посочва, че административното производство е започнало по заявление за отразяване на материализираната граница между два имота съгласно извършено геодезическо заснемане и на база изработена комбинирана скица от материализираните граници по геодезически измервания и тези по регулационен план. Обосновава извод, че във внесения проект е обективирана грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, чиято поправка е поискана със заявлението до органа. Приема за законосъобразен отказа на началника на СГКК Варна да извърши такова изменение, предвид намаляването на площта на имот с идентификатор 10135.5501.448 и изричното възражение на собственика му срещу такава корекция, в съвкупност представляващи индиция за спор за материално право между страните. Решението е валидно, допустимо и правилно. Противно на твърденията в касационната жалба, искането до административния орган се основава не на явна фактическа грешка в одобрената със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на гр. Варна, а на допусната непълнота и грешка при нейното одобряване. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 ДР ЗКИР, явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 (послужили за създаването на кадастралната карта), както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Съответно според § 1, т. 16 ДР ЗКИР непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая, с оспорения отказ административният орган се произнася по искане на областния управител на област с административен център Варна за отразяване на материализираната граница между двата имота в урбанизирана територия във вида съгласно обяснителната записка, ръчна скица от геодезическо заснемане на материализирани граници и комбинирана скица между геодезическото заснемане с материализираните граници и тези на УПИ Цех-ЖБ корпуси на корабно машиностроене по плана на ЮПЗ, одобрен със заповед Р-13 от 23.01.1996 г. В обяснителната записка към заявлението са посочени взаимоизключващи се разпоредби на чл. 51, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗКИР, но предвид съдържанието на искането и представената скица-проект се касае за изменение в границите имоти с идентификатори 10135.5501.123 и 10135.5501.448 съгласно материализираната на място такава, което отговаря на искане за отстраняване на непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. В този смисъл правилно административният орган се произнася по реда на чл. 54 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че границата между двата имота в одобрената през 2008 г. кадастрална карта е отразена различно от материализираната на място ограда между имотите според означението й на ръчната скица от геодезическото заснемане на материализираните граници. Със заявеното изменение по скица-проект 15-379177/06.04.2023 г. се засяга границата на имота на ответника Корабно машиностроене АД, като се навлиза в него и площта му се намалява от 99457 на 98691 кв. м., съответно тази част от него се прибавя към имота на държавата плавателен канал. Доводите в касационната жалба за липса на формиран спор за материално право са неоснователни. Внесеният проект безспорно предвижда отнемане от площта на имот с идентификатор 10135.5501.448 за сметка на имот с идентификатор 10135.5501.123 и в хода на административното производство е направено изрично възражение от дружеството срещу поисканото изменение. В обяснителната записка към заявлението изменението в границата между двата имота се предвижда да се отрази по материализирана на място ограда, с посочване, че е изработена комбинирана скица между геодезическото заснемане, кадастралната карта и регулационния план от 1996 г., като заснетите граници не попадат в границите на УПИ "Цех-ЖБ корпуси на Корабно машиностоене". Други фактически обстоятелства не са изложени. Проектът за изменение не е мотивиран с отразяване на границата между двата имота спрямо специализиран пристанищен обект - пристан, собственост на "Сени" ЕООД, в хипотезата на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. Правилен е изводът на съда, че претендираното изменение сочи на несъотвествия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние предвид констатираното разминаване между КККР и материализираната, геодезически заснета граница, а не на допусната явна фактическа грешка. В случая такава не се установява да е налице в някоя от двете хипотези по § 1, т. 9 ДР ЗКИР. Следователно, при установено застъпване на граници и изразено несъгласие с проекта, е налице индиция за спор за материално право. Спорът за собственост съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва да се разреши от гражданския съд, чието влязло в сила решение би било основание за извършване по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР на последваща промяна в кадастралната карта и кадастралния регистър. Затова административният орган законосъобразно постановява отказ за изменение на КК до разрешаването му с влязло в сила съдебно решение на гражданския съд, в чиято компетентност е преценката за точното местоположение на границата между двата процесни имота. Изводът на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, поради което жалбата срещу него законосъобразно е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответната страна Корабно машиностроене АД за присъждане на направените за тази инстанция разноски, такива следва да бъдат присъдени в полза на дружеството в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представени фактура и платежно нареждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,