Решение № 10675 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2015 г.

Решение № 10675 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Административен съд - гр. Кюстендил, представляван от Председателя Галина Атанасова Стойчева, срещу решение по т. 4.2 от протокол № 26 от 20.05.2015 г. на Висшия съдебен съвет, с което е съкратена една щатната длъжност "съдия" в цитирания съд. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно поради наличието на основанията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК - неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие на материалноправни разпоредби. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Георгиева, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 36, ал. 1 АПК, от надлежна страна (в полза на жалбоподателя се приема, че е подадена от Административен съд гр. Кюстендил чрез Председателя Галина Атанасова Стойчева) и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Видно от представената по делото административна преписка производството е образувано по искане на Председателя на Административен съд - София-град вх. № 11-11-105 от 19.03.2015 г. до Комисията по предложенията и атестирането при ВСС за увеличаване на щатната численост на този съд с шест щатни бройки за длъжността "съдия". Изтъкнати са съображения за изключителна натовареност на съдиите от този съд, като е представена и справка, съпоставяща натовареността на съдиите от АССГ и средната натовареност за страната. Преди това съдия Радостин Радков е сезирал Председателя на Върховния административен съд с предложение в същия смисъл - вх. № 4126 от 13.03.2015 г. С писмо изх. № 315 от 20.04.2015 г., Председателят на Върховния административен съд е изпратил предложението на Комисията по предложенията и атестирането при ВСС за откриване на процедура и вземане на решение за увеличаване на щатната численост на Административен съд София град с шест броя за длъжността "съдия" по реда на чл. 194 ЗСВ, поради продължаваща тенденция за натовареността в цитирания съд. С решение по т. 18.1 от протокол № 22 от 21.04.2015 г. КПА е предложила на ВСС да разкрие шест длъжности за "съдия" в Административен съд - София-град, а решение по т. 18.2 е изпратила предложението на Комисия "Бюджет и финанси" по компетентност, с оглед произнасянето по финансовата обезпеченост. От справката на стр. 36 от делото, изготвена от главен експерт в отдел "ФРА" при ВСС се установява, че при съпоставка на средствата, необходими за заплати за още 6 броя съдии в АССГ за 8 месеца на текущата година се получава недостиг от 103 770 лв. и че финансово може да бъде обезпечена само една щатна бройка за съдия до края на годината. Цитираната справка е приложена към решение по т. 60 от протокол № 19 от 29.04.2015 г. на Комисия "Бюджет и финанси". С решение по т. 9.6 от протокол № 25 от 5.05.2015 г., КПА е отложила разглеждането на възможността за съкращаване на една длъжност "съдия" в Административен съд - гр. Кюстендил и разкриване на 1 длъжност "съдия" в Административен съд - София-град след запознаване със статистиката, както и обсъждане на възможността за откриване на процедури по реда на чл. 194 ЗСВ за преназначаване на магистрати от Административен съд - гр. Кърджали и Административен съд - гр. Сливен, в по-високо натоварени органи. На стр. 33 по делото се съдържа справка, изготвена от старши експерт в отдел "САОД", от която се установява, че натовареността на Административен съд - гр. Кюстендил, при щатна численост от шест съдии, е следната: брой на дела за разглеждане 13.04, при средна за страната 17.03; брой свършени дела 11.15 при средна за страната 13.41. Натовареността при щатна численост от пет съдии става както следва: брой на дела за разглеждане 15.65, при средна за страната 17.03; брой свършени дела 13.38 при средна за страната 13.41. Натовареността на съдиите от Административен съд - София-град при щатна численост от 53 съдии е следната: брой на дела за разглеждане 28.04, при средна за страната 17. 03; брой свършени дела 19.77 при средна за страната 13.41. Натовареността при щатна численост от 54 съдии става както следва: брой на дела за разглеждане 27.52, при средна за страната 17. 03; брой свършени дела 19.41 при средна за страната 13.41. Следователно се касае за значително по-голяма натовареност на съдиите от АССГ спрямо Административен съд - гр. Кюстендил, която диспропорция е следвало да бъде отстранена. Наред с това е била констатирана липса на средства по бюджета на съдебната власт за разкриване на нови щатни длъжности за "съдия" в АССГ. Така представените по делото и коментирани в тези мотиви справки не са били оспорени от жалбоподателя, поради което не е било открито и производство по чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Представените от жалбоподателя графики относно натовареността на административните съдилища не установяват източника им, както и на кой документ са приложение. С решение по т. 16.1 от протокол № 26 от 12.05.2015 г., КПА е предложила на ВСС, на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ, да съкрати една щатна длъжност "съдия" в Административен съд - гр. Кюстендил, а по т. 16.02 - да се разкрие една щатна длъжност "съдия" в Административен съд - София-град. В този смисъл КПА е изготвила и внесла във ВСС проект за решение по т. 4 от заседанието на ВСС, насрочено за 20.05.2015 г. В същото председателят на КПА е докладвал предложението. По него няма изказвания. По т. 4 от дневния ред е гласувано общо и "за" от всички членове на ВСС. Няма "против" и "въздържали се". Гласуването е явно. В разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ изрично е регламентирано правомощието на ВСС да определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, съобразно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за прокурорите и следователите - и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности. В чл. 194 ЗСВ е уредено намаляването от ВСС на числеността на длъжностите в съдилища, прокуратури и следствени органи. Съветът постановява своите актове в условията на оперативна самостоятелност, без да има нормативно установено задължение да се съобразява с отправените до него мнения на административните ръководители, като тази оперативна самостоятелност в случая е упражнена съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК - с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта, в случая не е било възможно решение, по-малко обременително за трети лица или осъществимо с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време). Неправилно се тълкува в тази връзка от жалбоподателя употребеният термин в закона "съгласуване". Целта на законодателя очевидно не е била да обвърже упражняването от ВСС на предоставеното му с нормата на чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗСВ правомощие с предварителното съгласие на съответните административни ръководители на органите на съдебната власт. Действията и решенията на ВСС не са обвързани с мнението на административния ръководител. Това е така, защото определянето на броя на съдиите, както и разкриването и съкращаването на съдебни длъжности е изключително правомощие на ВСС. Настоящият състав не споделя становището на жалбоподателя, че липсата на предварително съгласуване с административния ръководител съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Вярно е, че в разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ е използван израза "след съгласуване с административните ръководители", както и че етимологията на думата "съгласуване" произтича от даване на съгласие. Същевременно е вярно, че понятието "съгласуване" се използва, като синоним на "координира". Ако се възприеме буквалното тълкуване, това би означавало значително да се ограничи правомощието на ВСС да взима решения по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ, което от своя страна би препятствало изпълнението на основното му правомощие и задължение да определя организация на работата на съдебната власт и да осъществява управление на дейността й. В този смисъл са решение № 389 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12487/2013 г., VI отделение, решение № 1379 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12501/2013 г., VI отделение. В правната теория и практиката на ВАС е утвърдено становището, че неспазването на дадено изискване на административнопроизводствените правила е съществено, когато при спазването му би се стигнало до различен резултат по случая. В процесния такъв не би се стигнало до друг резултат, ако КПА бе съгласувала своето предложение с Председателя на Административен съд гр. Кюстендил, тъй като са били налице обективни предпоставки за съкращаване на 1 длъжност "съдия" - по-малката степен на натовареност на този съд и потребността на друг съд с висока натовареност от разкриване на нови щатни бройки, както и липсата на средства за кадрова обезпеченост на АССГ. Резултатът от вота на ВСС е израз на свободната преценка на персоналния състав на колективния орган, в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт и не сочи на превратното й упражняване. При постановяване на решението си кадровия орган на съдебната власт е преценил степента на натовареност на Административен съд гр. Кюстендил, с което е спазил изискването на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Степента на натовареност на органа на съдебната власт е изследвана по критериите: брой дела за разглеждане при среден за страната, брой свършени дела при среден брой за страната. Тези критерии са обективни и се прилагат от ВСС по отношение на всички съдилища. По делото няма данни, а и такива твърдения не са наведени от жалбоподателя, че Административен съд - гр. Кюстендил разглежда и решава дела с по-голяма тежест и сложност от останалите равни по степен съдилища в страната. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото фактическите основания за издаването му могат да бъдат изведени от асоциираните към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Съображенията на ВСС за за необходимостта от съкращаването на една щатна длъжност "съдия" в Административен съд - гр. Кюстендил, се съдържат в предхождащата вота документация, която е обсъдена по-горе в тези мотиви. А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. В този смисъл са Решение № 1024 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2008 г., VII отделение, решение № 13625 от 13.11.2009 г. по адм. д. № 9378/2009 г. на ВАС, петчленен състав, решение № 1546 от 5.02.2010 г. по адм. д. № 132827/2009 г. на ВАС, петчленен състав, решение № 12560/2014 г. по адм. д. № 5827/2014 г. на ВАС, VI отделение. Процесното решение на Висшия съдебен съвет е взето след проведено явно гласуване при наличие на необходимия кворум за заседаване и нужното за вземане на легитимно решение мнозинство при гласуването. Намаляването на щатната численост на съда с една щатна бройка за длъжността "съдия" не се отразява на правото на гражданите и организациите да получат адекватно административно правораздаване в съответния регион, пред вид оставащите пет съдии в Административен съд - гр. Кюстендил, а що се касае до невъзможността да се формира втори касационен състав в този съд, то тези случаи са изолирани и се разрешават по реда на чл. 133, ал. 3 АПК. При извършената проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 и чл. 169 във връзка с чл. 146 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че същият е издаден от компетентен по смисъла на ЗСВ орган при осъществяване на законоустановените му правомощия по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, в предвидената от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за съдебната власт. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесното решение на Висшия съдебен съвет, поради което оспорването по жалбата срещу него не следва да бъде уважено. Предвид изхода на спора основателно се явява заявеното от ответника по жалбата искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което настоящият тричленен състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,