Решение № 440 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5977/2007 г.

Решение № 440 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5977/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 231, ал. 1, б. "а" и б. "е" ГПК (отм.). Образувано е по молба на И. И. Г. от гр. Р. за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" и "е" ГПК (отм.) на влезлите в сила решения по допускане на делбата и извършването й, постановени на 12.02.2007 г. и 14.05.2007 г. по гр. дело № 4500/2006 г. по описа на Русенския районен съд тъй като посочените две съдебни решения са неправилни понеже майка й съделителката П й е дарила собствената си 1/4 идеална част от процесния имот, а понеже е нарушено правото й на защита не е могла да го представи. Ответницата по молбата за отмяна Р. Р. Н. от гр. Р. не взема становище. Ответницата по молбата за отмяна П. А. А. от гр. Р. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа молбата с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тези три законови предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяна не се допуска. Или основанието по посочения текст могат да бъдат само новооткрити юридически или доказателствени факти, които са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, защото са съществували към дата на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила, т. е. те са били преклудирани със сила на пресъдено нещо. Обстоятелството по б. "а" трябва да е съществувало по време на процеса, да не е било известно на страните и затова не е било релевирано пред съда и не са могли да бъдат представени доказателства за него. Константна е съдебната практика, че молителите, които не са били обективно възпрепятствани да ангажират различни доказателства, а проявяват активност за това едва след влизане на решението в сила, не могат да се ползват от това свое действие при искането за отмяна по чл. 231 от ГПК. Съгласно чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Молителката е страна в делбеното производство, надлежно представлявана от определения адвокат на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за правната помощ,а депозираният нотариален акт № 1* том III, рег. № 3* дело № 625/1999 г. на Н. А. А. с район на действие в гр. Р., вписана под № 304 касае дарение между ответниците /майка и дъщеря/, при което първата/редовно призовавана лично/, ако е желала е могла да го ангажира като доказателство по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение