Решение № 3846 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8663/2016 г.

Решение № 3846 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8663/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. Г. С. е подал касационна жалба срещу решение № 3666 от 30.05.2016 г. по адм. дело № 3607/2016 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1267/16.03.2016 г. на изпълняващия длъжността председател на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е оспорил касационната жалба и е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № 2945/27.04.2015 г., подадена до председателя на Държавната агенция за бежанците, А. Г. С., гражданин на Иран, поискал предоставянето на закрила. В проведените интервюта чужденецът е заявил, че е напуснал Иран през месец юни 2012 г. легално с паспорт, в посока Р. Т., където останал до май 2015 г., когато влязъл на територията на Р. Б. Като причини за напускането на Иран и нежеланието му за завръщане А. Г. С. посочил причини от религиозен характер, свързани с изповядваната от него християнска религия, както и проблеми с тайните служби на страната, които през 2012 г. задържали два пъти заради копирани от него секретни документи, както и по обвинения, че разпространявал материали срещу управляващия режим. С решение № 1267/16.03.2016 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут по молбата на А. Г. С. Въз основа на данните от проведените интервюта и справките за ситуацията в Иран, административният орган извел заключение, че историята на чужденеца е противоречива и нелогична, поради което се оценява като недостоверна. Според мотивите на решението, дори да се приеме, че историята е достоверна, не се обосновавала необходимост от търсената закрила. Твърденията на кандидата, че за него съществували пречки за изповядване на християнската вяра, се опровергавали от фактите, че той живял безпроблемно в Иран в продължение на 30 години, завършил е висше образование и е работил десет година в държавата след това. Семейството му, което също изповядвало християнството, продължавало и днес безпроблемно да живее в Иран. Християнската религия била сред официално признатите религии в страната и християните по рождение безпрепятствено следвали религиозните си убеждения. Ако кандидатът за статут наистина е в обсега на интерес от страна на тайните служби и е имал издадена присъда, той не би могъл да напусне страната по легален начин. Не били кредитирани и твърденията, че властите имали за цел физическото му отстраняване, тъй като не биха го освободили и допуснати условното му осъждане, ако наистина е бил обект на застрашаващо живота и свободата му преследване. От правна страна административният съд приел, че административният акт е законосъобразен. Съдът изтъкнал, че фактите от бежанската история не сочели наличието на сериозни опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства, поради което липсвала необходимост от предоставяне на търсената закрила по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. В държавата Иран не съществувал вътрешен въоръжен конфликт, както и ситуация на безогледно насилие, за да се предостави хуманитарен статут по тази причина. Тъй като не констатирал отменителни основания, съдът отхвърлил жалбата на А. Г. С. срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за липса на нормативните предпоставки за предоставяне на закрила на иранския гражданин. Съдът е основал решението си на цялостен анализ на твърденията на чужденеца и на установените по делото факти, като е споделил преценката на административния орган. Констатирал е наличието на противоречия в изявленията на жалбоподателя и тяхната неубедителност, поради което е подходил критично към сочените причини за напускането на страната. Правилно е изразеното в мотивите на решението убеждение, че чужденецът не се нуждае от търсената закрила. Не би могло да се приеме, че за него съществуват основателни опасения от преследване поради религиозни или политически убеждения. Не се изтъкват факти, които да разкриват наличието на действителни пречки той да изповядва християнската вяра. Състоянието на религиозните свободи в И. Р. И., както и нетолерантното отношение към изповядването на християнството, само по себе си не е основание за предоставяне на статут, ако не се установи, че лицето е напуснало държавата по произход поради основателен страх от преследване. А. С. е заловен на територията на Р. Б. на 30.05.2015 г. при опит нелегално да премине в Р. С. на път за Франция и подаването на молбата за закрила може да се свърже именно с това обстоятелство. Кандидатът не е обосновал и преследване поради политически убеждения. Посочил е, че не е членувал в политическа организация и не се занимавал с политическа дейност, но същевременно е съобщил за осъждането му по обвинение, че е разпространявал материали срещу управляващия режим. Подобни изявления са лишени от логика и се нуждаят най-малкото от подробни разяснения, каквито не са били дадени. Чужденецът е заявил и проблеми с тайните служби, тъй като, без да знае, копирал секретни документи. Дори твърденията му да бъдат възприети като достоверни, не може да се допусне, че за него съществува реална опасност от тежки посегателства, ако се завърне в държавата по произход, след като е заявил, че сключил споразумение, приел е да стане сътрудник на тайните служби и затова получил условна присъда и бил освободен, след което безпрепятствано напуснал страната. Както е посочено в изготвената от Дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците справка от 11.12.2015 г., легалното напускане на Ислямска република Иран е възможно само след получаване на изходна виза и ако лицето няма проблеми с официалните власти. Нелогични и противоречиви изявления бяха направени и в хода на касационното производство. Под формата на свободен разказ жалбоподателят заяви, че след като напуснал Иран, живял три години в Турция. Там се оженил, като бракът бил регистриран в посолството на Иран. След време обаче при него дошли хора от тайните служби и затова взел решение да напусне Турция. Съпругата му получила бежански статут и в момента пребивавала в Съединените щати. По повод на тези изявления следва да се отбележи, че след като е посещавал посолството на Иран в Турция, иранският гражданин е обявил местонахождението си и очевидно не е имал опасения, че може да бъде задържан и върнат в страната. Затова сочените обстоятелства не могат да се интерпретират като последващо възникнала за личността му сериозна заплаха от посегателства и да подкрепят искането му за получаване на статут. При отсъствието на сочените в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд