Решение № 5892 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15529/2008 г.

Решение № 5892 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15529/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1006 от 17.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1136/2007 г. Пловдивският административен съд, девети състав, е потвърдил Ревизионен акт № 1604745/9.03.2007 г., издаден от ръководител екип при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 467 от 14.05.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, в обжалваната част, с която допълнително е установен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 87 043, 98 лв. и са начислени лихви в размер на 10 742, 12 лв. на "Виктори М" - ЕООД - гр. Пловдив и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 2 295, 84 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 40 лв. държавна такса. Срещу така постановеното решение е подадена касационната жалба от "Виктори М" - ЕООД, представлявано от управителя Иван Тодоров Перпелиев. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния окръжен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Пловдивският административен съд е потвърдил Ревизионен акт № 1604745/9.03.2007 г., издаден от ръководител екип при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 467 от 14.05.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, в обжалваната част, с която допълнително е установен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 87 043, 98 лв. и са начислени лихви в размер на 10 742,12 лв. на "Виктори М" - ЕООД - гр. Пловдив. Първоинстанционният съд е описал подробно цялата фактическа обстановка по спора, основанията на органа по приходите, които са послужили за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за ревизирания период на осн. чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) и за определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава, възраженията на жалбоподателя, след което съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по спора. Изложени са мотиви, че по делото е установено, че с влязло в сила постановление на съдия-изпълнител при Районен съд - гр. Асеновград е извършена продажба на недвижим имот, собственост на дружеството, като част от продажната цена е послужила за погасяване на задължения на дружеството, а останалата му е преведена по банкова сметка, който остатък е бил осчетоводен по сметка 412 - "клиенти по аванси", а не като приход от извършена продажба. Съдът е изложил много подробни мотиви защо възприема тезата на органа по приходите относно правилния начин на осчетоводяване на тази сума, съставляваща положителна разлика между приходите и разходите, посочено е, че възраженията на жалбоподателя относно идентификацията и оценката на имота, както и правилността на действията на съдия-изпълнителя, не могат да бъдат разглеждани и обсъждани в това производство и са неотносими към спора. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно, независимо, че диспозитивът на съдебния акт е неточен, тъй като съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК правилният диспозитив е "отхвърля жалбата", а не "потвърждава РА". В касационната жалба няма дадена точна квалификация на пороците на обжалваното първоинстанционно решение, но от оплакванията може да бъде направен изводът, че се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението, както и за съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане на всички доводи и обстоятелства по делото. Така се посочва, че съдът не е обсъдил становището на представителя на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, не е съобразил заключенията на вещите лице по съдебно-икономическата и съдебно техническата експертизи, не е съобразил останалите доводи на жалбоподателя, като на практика на няколко места в решението е възпроизведена само тезата на органа по приходите. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Вярно е, че в мотивите има при повтаряне на отделни моменти от спора, но това по-скоро е стил на изразяване на съдията-докладчик, а не съществено процесуално нарушение. Становището на представителя на прокуратурата не обвързва съда и не отразяването му в мотивите на решението не може да бъде разглеждано като порок на съдебния акт. В хода на съдебното производство е установен един безспорен и несъмнен факт - че по изп. д. № 33/2004 г. на Районен съд - гр. Асеновград е извършена публична продан на недвижим имот, собственост на "Виктори М" - ЕООД, като с постановление на съдия-изпълнител този имот е възложен на физическо лице, което е извършило заплащане на сумата 715 010 лв. Въпросното постановление е било атакувано пред Пловдивския окръжен съд, който със свои решения (цитирани в мотивите на съдебното решение) е оставил без уважение жалбата на длъжника "Виктори М" - ЕООД против действията на съдия изпълнителя. След привеждане на дължимите суми на взискателите общо в размер на 237 730, 00 лв., като по банковата сметка на "Виктори М" - ЕООД в ТБ "Булбанк" - АД на 19.10.2005 г. е преведена сумата 372 766, 02 лв., която е осчетоводена по сметка 412 "Клиенти по аванси". Органът по приходите е приел, че влязлото в сила постановление за възлагане на имота по чл. 384, ал. 2 от ГПК (отм.) по своето естество представлява прехвърляне на имота, поради което за процесната 2005 г. е следвало да бъдат отчетени приходи в размер на 645 210 лв. В касационната жалба се посочва, че по начало не се оспорва действието на публичната продажба, но в същото време почти всички доводи на касатора са свързани с допуснати пороци при извършване на същата. В тази връзка административният съд правилно е посочил, че тези възражения са свързани с въпроси, които не могат да бъдат разглеждани в това производство, още повече, че те вече са разрешени с влязъл в сила съдебен акт. Все на тази плоскост правилно административният съд не се е занимал с обсъждането на тези доказателства (като например двете експертизи - икономически и техническа), които са свързани с тези възражения на касатора. Някои относими към спора възражения действително не са разгледани, като например възраженията, че дружеството не е разполагало с документи от съдия-изпълнителя относно извършените преводи по сметките му, но то е неоснователни, доколкото при проявата на необходимата грижа дружеството е могло да се снабди със същите. Другото относимо към спора възражение - за незачитане на извършени разходи от дружеството с въпросните суми - също е неоснователно, тъй като то не е свързано със спора за начина на отчитане на преведените суми от съдия-изпълнителя, съставляващи разлика между продажната цена и погасените задължения към взискателите. В мотивите на решението подробно е посочено правното основание, поради което въпросната разлика е следвало да бъде отчетена като приход, неизпълнението на което покрива хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) за преобразуване на финансовия резултат, оплаквания против тази част от съдебния акт не са направени в жалбата, поради което не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Тъй като Д "ОУИ" - гр. Пловдив не е представлявана от юрисконсулт в касационната инстанция не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,