Решение № 5200 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6970/2012 г.

Решение № 5200 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6970/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Татяна Патаринска, в качеството й на процесуален представител на Ивелин Димитров Костадинов, управител на "Електро Стил" ЕООД, срещу решение № 984 от 12.04.2012 г. по адм. дело № 426 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу заповед № 12-110 от 9.01.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Варна относно наложена му принудителна административна мярка, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, представляваща запечатване на обект - офис, находящ се в гр. Варна, ул. "Селиолу" № 17 за срок от 15 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона при постановяването му, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна оспорва същата като неоснователна чрез депозирани писмени бележки от 11.01.2013 г. на процесуалния представител юрисконсулт Ивелина Апостолова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е била заповед № 12-110 от 9.01.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Варна. С нея на търговското дружество "Електро Стил" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, представляваща запечатване на обект - офис, находящ се в гр. Варна, ул. "Селиолу" № 17 за срок от 15 дни. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроцесуалните правила за издаването му. Направил е преценка, че той е и материално законосъобразен. Според него, предпоставка за налагането на принудителна административна мярка е установяването на административно нарушение, което с оглед на правните разпоредби, на които се е позовал административният орган, се изразява в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършени авансови плащания по договор за СМР. По повод установяването на това нарушение, съдът се е позовал на представен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, които са цитирани и в процесната заповед. Административният съд е изложил също съображения относно характера на принудителната административна мярка, както и такива относно съответствието на наложената ПАМ с целите на закона, в който е предвидена. Съдът конкретно е обсъдил фактическите и правни основания за издаване на процесния акт, като е приел, че същият се явява мотивиран, в изпълнение на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Също така съдът е обсъдил и срока на налагане на принудителната мярка - 15 дни по повод направеното възражение и с оглед на факта, че констатираното нарушение е първо. Освен това е приел, че търговското дружество - жалбоподател не е ангажирало никакви доказателства по повод твърденията и възраженията си. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Касационните възражения са насочени към неправилно приетото от съда наличие на фактически и правни основания за издаване на акта, съответно за неправилния негов извод, че същият е мотивиран, след като няма установено нарушение, както и относно неправилно определения и несъобразен с целта на закона срок на налагане на ПАМ. Същите са неоснователни. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Тази дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 от ЗАНН. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По делото е установено, че е извършена проверка на касова книга от монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП при търговското дружество в посочения офис, като за получени суми не са издадени касови бележки или бележки от кочан. По повод факта на осъществено плащане са налице документи (разписка от 18.04.2011 г. за получена сума в размер на 1 000 евро; ПКО от 7.07.2011 г. за получена сума от 1 000 лв. и служебна бележка от 2.07.2011 г. за получена сума от 1 960 лв. за материали), описани в акта за установяване на административно нарушение № 0044768 от 22.11.2011 г. и представляващи част от административната преписка, за което по делото не се спори. Не се спори също, че е налице и основание за това плащане, а именно договор за осъществяване на СМР от 30.03.2011 г., като се констатира, че на 18.04.2011 г., на 7.07.2011 г. и на 2.06.2011 г. не са отчетени обороти чрез ЕКАФП. Така в хода на административното производство са установени нарушения по чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, поради което правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на издадения акт. За тях административният орган е наложил ПАМ, като чрез осъщественото "запечатване на обекта" се цели да се предотврати или преустанови, осъществяване на нарушения като процесните след като търговското дружество е изпълнило задължението си по посочената наредба за въвеждане в обектите си на ЕКАФП. По принцип принудителната мярка "запечатване на обект" е с превантивна цел, която в случая е налице, понеже към момента на постановяването й дружеството е било в нарушение. Също така по делото се констатира, че е издадено наказателно постановление № 12-110 от 9.01.2012 г., влязло в сила, с което е наложена имуществена санкция, на основание чл. 185 от ЗДДС, като за точност следва да се отбележи, че налагането на принудителните административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС не е обвързано с издаване на наказателно постановление за нарушението. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение