Решение № 7855 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3493/2010 г.

Решение № 7855 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3493/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитър Иванчев Костов чрез процесуален представител срещу решение № 101/15.01.2010 г. по административно дело № 3176 по описа за 2009 г. на Административен съд гр. Варна. Релевирани са подробни доводи във връзка с наведените в жалбата съобразно чл. 209 АПК касационни оплаквания - за нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - Директора на ОД на МВР - Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на касатора против Заповед № К-715/5.11.2009 г. на Директора на ОД на МВР - Варна, с която на осн. чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на осн. чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като полицай категория Е-III степен Ч младши автоконтрольор I степен в група "Пътен контрол, организация на движението и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" от отдел "Опазване на обществения ред и превенция" при ОД на МВР - Варна. Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материално - правните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява извършено тежко дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "Уволнение". Решението е правилно. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са представени и са събирани доказателства за изясняване на релевантните за спора факти, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията обосноват извод за неоснователност на жалбата. Първостепенният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обстоятелствено и задълбочено е обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. Анализа на протеклото дисциплинарно-наказателно производство налага извода, че са спазени правилата за установяване на нарушението, нарушителя, вината му и налагане на наказанието. Оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно. С решението си съдът е отхвърлил жалбата, приемайки че заповедта е постановена в съответствие с приложимия материален закон, издадена е от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени и след обоснована преценка на годността на гласните доказателства, съдът е направил извод за доказаност на вмененото тежко нарушение на служебната дисциплина - неизпълнение на служебните му задължения да упражнява контрол за безопасността на движението по пътищата съгл. чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, при чието извършване Димитър Костов е използвал служебното си положение за облага на Пламен Атанасов по см. чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР и е злоупотребил с предоставената му власт и с оказаното му доверие по см т. 8 на същия текст, за което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Последица на същото е и императивно предвиденото с чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР прекратяване на служебното му правомощие, предприето от административния орган с процесната заповед - поради това съдът намира, че и това произнасяне е материалноправно законосъобразно, и не са налице основания за ревизията му. При тази фактическа установеност, единствения възможен резултат е съответстващото се и наложено понастоящем дисциплинарно наказание. Така постановеното решение е обосновано и като такова - правилно, постановено въз основа на правилен анализ на установените по делото правнозначими факти. Процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствата е извършена изцяло въз основа на принципите на правната логика, като по отношение на установените релевантни факти е приложена правилно относимата правна норма. Формулираните в касационната жалба твърдения в обратна посока са неоснователни. Вмененото на жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина дефинирано в чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗМВР представлява действие, положителен юридически факт, чието осъществяване подлежи на доказване. Доказателствената тежест, както в рамките на административното производство, така и в съдебната фаза е била изцяло върху административния орган съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 4 ЗМВР. Използването на служебното положение за лична облага е установявано чрез доказване факта на използване на служебното положение, т. е. че именно в качеството си на служител е извършил действия, които не са свързани със служебните му задължения и от които може да извлече облага за себе си или другиго. Представените доказателства в тази насока от страна на дисциплинарно наказващия орган, в хода на административното производство и ангажирани пред съда ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствения и категоричен извод, че е извършено именно това нарушение. При това положение първоинстанционния съд след задълбочено обсъждане на фактите и приложимото право е стигнал до единствения правилен извод е за доказаност на нарушенията по чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗМВР, за което задължително се налага наказание уволнение. След като е установено от фактическа страна извършването на нарушение, което попада в хипотезата на цитираната разпоредба, за дисциплинарно наказващия орган е предвидена единствената възможност да наложи наказание уволнение. При проведеното дисциплинарно производство е установено извършването на нарушението и първоинстанционният състав на съда правилно е преценил, че от събраните по делото доказателства се подкрепят изводите на дисциплинарно наказващия орган за съставомерността на нарушението. Фактически оплакванията направени в касационната жалба повтарят тези които са били направени с жалбата срещу заповедта пред първоинстанционния съд и по които оплаквания е отговорил изчерпателно в мотивите на решението. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,