Решение № 443 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2011 г.

Решение № 443 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Григорова, срещу решение № 2704 от 03.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1057/2011 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Наталия Анатолиевна Акимова чрез пълномощника си - адв. Христев, оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноските пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намери, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана на посочените в нея основания и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № ЗДС-4513/11.12.2010 г. на вр. н. д. началник сектор "Миграция" - СДВР, с която на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2, чл. 11, т. 10 (отм.) и чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е отказано да бъде издадено разрешение за продължаване на срока на продължително пребиваване в Република България на Наталия Анатолиевна Акимова, гражданка на Руската федерация и на Казахстан и на същата е определен 30-дневен срок за напускане на страната. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че Наталия Акимова е пребивавала на законно основание в Република България въз основа на разрешение за продължително пребиваване, със срок до 11.11.2010 г. С молба от 27.10.2010 г. чуждата гражданка е сезирала административния орган с искане за продължаване срока на пребиваването й с една година с мотив, че е управител и съдружник на търговско дружество "Скарлет" ООД, като е приложила съответни документи, включително удостоверение от ТД на НАП - София за наети по трудово правоотношение български граждани от осигурител - чуждестранно лице ведно със справка за действащите към 26.10.2010 г. трудови договори с десет лица. От събраните в хода на административното производство писмени сведения на лица, фигуриращи в справката като наети от "Скарлет" ООД по трудово правоотношение, органът е установил, че част от тях не са подписвали трудов договор с процесното дружество, а друга част са сключили такъв, но не са работили реално и не са получавали трудови възнаграждения. По допълнително представена информация от ТД на НАП от 25.11.2010 г. "Скарлет" ООД осигурява само осем лица. Пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства, че руската гражданка е съдружник и в друго търговско дружество - "Гардения ВВВ" ООД, видно от които това дружество е назначило по трудово правоотношение 68 лица. Оспорената заповед, с която е отказано да бъде удовлетворено искането на Акимова за продължаване на срока на пребиваването й в страната е обоснована с неизпълнение на условието по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, изискващо осъществяване от чужденеца на търговска дейност по законоустановения ред, в резултат на която да са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани. Отказът е мотивиран и с твърдението, че чуждата гражданка е декларирала неверни данни относно наличието на разкрити 10 работни места за български граждани от "Скарлет" ООД - основание по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 11, т. 10 (отм.) ЗЧРБ, както и с непредставянето на необходимите съгласно чл. 12, ал. 3, т. 2 и чл. 15, ал. 1, т. 3 ППЗЧРБ (отм.) документи, съдържащи доказателства за причините, които налагат срокът за пребиваване в страната да бъде продължен, респ. - документ за платени осигуровки за 10 български граждани, работещи по трудово правоотношение, ако такъв се изисква по закон - основание по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2 ЗЧРБ (в относимата към момента на издаване на заповедта редакция). При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че визираните в заповедта основания за отказ да бъде продължен срокът на пребиваване на Наталия Акимова не са налице. Счел е, че хипотезите на чл. 10, ал. 2, чл. 11, т. 10 (отм.) и чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ са неправилно приложени към правно релевантните факти. Посочил е, че сред изброените в ППЗЧРБ документи, които чужденецът следва да представи пред административния орган в зависимост от основанието и процедурата, липсва изискване за подаване на декларация за удостоверяване на обстоятелството по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ за разкрити при осъществяване на търговска дейност най-малко 10 работни места за български граждани. Съдът е съобразил, че Акимова е приложила към молбата си издадени от НАП официални документи, удостоверяващи регистрираните и действащи трудови договори, сключени от "Скарлет" ООД с десет лица - български граждани. Според съда при наличието на неоспорен по надлежния ред официален документ относно съществуването на спорното обстоятелство по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, сведенията на част от тези лица, на които се е позовал органът, сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че чужденецът е декларирал неверни данни. Решаващият съд е навел извод, че при издаване на обжалваната пред него заповед не са изследвани всички обстоятелства от значение за правилното решаване на случая с оглед данните за участие на чуждата гражданка и в друго търговско дружество ("Градения ВВВ" ООД) и броя на наетите от него лица. С тези мотиви е приел заповедта за незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, за да се издаде разрешение за продължително пребиваване на чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1, изискването е същият да "осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани". По делото не е спорно, че Наталия Акимова е осъществявала търговска дейност на територията на страната чрез участието си като съдружник в търговски дружества, регистрирани по българското законодателство. Спорът е дали в резултат на тази дейност са разкрити минимум 10 работни места за български граждани и дали чуждата гражданка е декларирала неверни данни пред административния орган относно това обстоятелство в производството по продължаване на срока на пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Правилно е прието от съда, че не са налице посочените в заповедта основания за отказ за продължаване на срока на пребиваване на Акимова. Неоснователно е твърдението на касатора, че чуждата гражданка не е представила документ за платени осигуровки за 10 български граждани, работещи по трудово правоотношение, каквото изискване поставя чл. 15, ал. 1, т. 3 ППЗЧРБ (отм.). Към молбата й до компетентния орган същата е приложила следните удостоверения от ТД на НАП - София: за липса на задължения, издадено на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК; за наетите по трудово правоотношение български граждани с приложени обобщена справка за работодател и справка за брой осигурени лица по месеци; за декларирани финансови резултати и платени данъци. В случай, че е констатирал непълнота на приложените от Акимова документи, органът е следвало да изпълни задължението си по чл. 30, ал. 2 АПК и да уведоми заявителката да отстрани в определен срок нередовностите като представи необходимите документи. Като не е сторил това, а директно е отказал да удовлетвори молбата на руската гражданка, органът е допуснал нарушение на процесуалните правила и на принципите на истинност и на служебно начало, регламентирани в чл. 7 и чл. 9 АПК. С оглед изложеното, изводите му за наличие на пречка по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2 ЗЧРБ за продължаване на срока на пребиваване се явяват незаконосъобразни, както правилно е счел административният съд. Обоснована и съответна на закона е преценката на съда за липса на деклариране на неверни данни по смисъла на чл. 11, т. 10 (отм.) ЗЧРБ от страна на чужденката. В молбата й до компетентния орган не се съдържат неверни твърдения. Посоченото от нея като причина за искането й обстоятелство, че е съдружник и управител на "Скарлет" ООД, отговаря на действителността и се доказва от приложеното удостоверение от Агенцията по вписванията. Данни относно броя на наетите на работа от дружеството български граждани Акимова не е декларирала. Такива данни се съдържат в приложените към молбата й удостоверения от ТД на НАП - София, представляващи официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, които се ползват с материална доказателствена сила спрямо всички, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. От процесните удостоверения, издадени на 26.10.2010 г., е видно, че към тази дата са налице 10 броя работни места за български граждани, открити от "Скарлет" ООД. Ето защо позоваването на касатора на писмените сведения на петима от посочените в удостоверенията на ТД на НАП - София лица и на последващи данни от същия орган (25.11.2010 г.), според които броят на наетите от дружеството по трудов договор лица е под 10, по никакъв начин не води на извод, че Акимова е декларирала неверни данни, респективно - че е осъществен съставът на чл. 11, т. 10 (отм.) ЗЧРБ. Следователно съдът правилно е приел, че установените факти не попадат в хипотезата чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 11, т. 10 (отм.) ЗЧРБ, послужила за основание на отказа. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в нарушение на чл. 34 и чл. 35 АПК органът е издал акта, без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да предостави възможност на заинтересованото лице да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на искането си. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ не поставя ограничение за осъществяване на търговска дейност само чрез едно търговско дружество, което да е разкрило 10 работни места за български граждани. Формулировката на нормата предпоставя развиване на стопанска дейност в страната чрез едно или повече предприятия, представляващи търговец по смисъла на ТЗ, в рамките на която дейност да са ангажирани на работа най-малко 10 български граждани. В тази връзка, по делото са налице доказателства, че молителката освен в "Скарлет" ООД е съдружник и в "Гардения ВВВ" ООД. Сам касационният жалбоподател твърди, че в хода на обжалването по административен ред на процесната заповед са му станали известни данните за участие на Наталия Акимова и в друго търговско дружество, което по справка от ТД на НАП - София има назначени по трудово правоотношение 68 български граждани. При това положение твърдението на касатора, че заявителката не покрива изискванията по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ не кореспондира на събраните по делото доказателства. Обективираното в заповедта волеизявление е формирано, без да са изяснени и взети предвид всички правнорелевантни факти. Неоснователно е в тази връзка позоваването в касационната жалба на водено досъдебно производство ЗМ № 15408/2010 г. по описа на 04 РУП - СДВР, пр. № 54824/2010 г. по описа на СРП срещу Вячеслав Левушкин, брат на Наталия Акимова и съдружник в "Гардения ВВВ" ООД за извършено престъпление по чл. 316 НК. Пред настоящата инстанция е представено удостоверение № 54824/05.12.2011 г. от СРП, видно от което горепосоченото досъдебно производство е прекратено срещу Вячеслав Левушкин за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 НК и същото е спряно срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, като обвинение спрямо Акимова не е повдигано. С други думи наказателно производство срещу чуждата гражданка не е образувано, а доводите на касатора, свързани с досъдебно производство ЗМ № 15408/2010 г. по описа на 04 РУП - СДВР, пр. № 54824/2010 г. по описа на СРП, не опровергават извода, че към релевантния за спора момент същата има качеството на съдружник в "Гардения ВВВ" ООД, видно от приложеното удостоверение от Агенцията по вписванията. Няма данни руската гражданка да е заличена като съдружник в "Гардения ВВВ" ООД и понастоящем. По делото не са представени доказателства, които по несъмнен начин и по надлежния ред да установяват незаконно придобиване на дружествен дял от страна на Акимова, респ. - да изключват участието й в дружеството. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза, искането на ответната страна за присъждане на деловодните разноски, направени в настоящата инстанция, следва да бъде уважено изцяло (при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК), като се осъди СДВР да заплати на Наталия Акимова сумата от 997,48 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие и фактура № 0000002647 от 12.10.2011 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - седмо отделение,