Решение № 4983 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2011 г.

Решение № 4983 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Областния управител на област Търговище против решение № 36 от 11.04.2011 г., постановено по адм. д. № 1/2011 г. по описа на Административен съд гр. Търговище. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът - Ерхан Хюсеинов Ахмедов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Търговище е отменил заповед № 6/09.12.2010 г., издадена от Областния управител на област Търговище, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение с Ерхан Хюсеинов Ахмедов. За да постанови този резултат съдът е приел, че атестирането на държавния служител е извършено в нарушение на материалноправните норми на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), поради което е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че работния план е изготвен в противоречие с изискванията на чл. 12, ал. 4 от НУРАСДА съгласно, който целите, определени в работния план на оценявания, трябва да са в максимална степен конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето. Описаните в работния план цели са общи, неизмерими и не са ориентирани към конкретни резултати. Така например първата цел - "актуализиране на системата за финансово управление и контрол - при промяна на нормативната уредба, слабости, грешки и пропуски" е обща, неизмерима и не е ориентирана към определен резултат. Такава е и втората цел изразяваща се в адаптиране на системата за финансово управление и контрол съобразно с целите на областната администрация, а същото се отнася и за останалите две цели на работния план. Правилото на чл. 12, ал. 1, изр. 2 от НУРАСДА регламентира, че работният план отчита основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, регламентирани в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания, което в случая не е спазено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на проведената междинна среща, както и на заключителната. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА, първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Това нарушение също е основание за незаконосъобразност на оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Ерхан Ахмедов. При извършеното атестиране не са отчетени и показателите за компетентности съгласно изискванията на чл. 20 от НУРАСДА. Така например по първия показател - аналитична компетентност оценяващия ръководител е отбелязал "наличие на значителни непълноти в работата, непознаване на нормативната уредба, което води до грешки при обработка на документите, по които работи". Правилото на чл. 20, ал. 1, т. 1 от НУРАСДА изисква при този показател да се преценят - умения за анализиране и разглеждане на проблемите в дълбочина и за ориентиране в тяхната структура и причинност; познаване и ползване на нормативните актове, свързани с дейността на служителя; умения за събиране и отчитане на разнообразна по обем, тип и произход информация, използвайки необходимите компютърни умения и информационни технологии, както и за рационална преценка на нейната достоверност, за положителните и отрицателните страни на възможните варианти за решение; умения за интерпретиране и точен анализ на числова и словесна информация и за пропуските в аргументите, засягащи дадена теза; умения за целенасочени проучвания за установяване на релевантни факти, недостъпни до момента; умения за аргументиране на предложения. Цитираното изискване за този показател, очевидно в случая не е спазено, като това нарушение е допуснато и при оценка на останалите показатели за компетентности. Ето защо законосъобразно съдът е приел, че в атестационният формуляр липсват мотиви, обосноваващи поставените оценки по всеки един от показателите. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от който е и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии (чл. 20 от НУРАСДА), като разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА императивно разпорежда, че оценяващият ръководител е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от раздел III на формуляра за оценка. В случая изложените мотиви са формални и не отговарят на изискванията на закона. Допуснатите нарушения на НУРАСДА опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването и изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като е направил извод в този смисъл първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Доводите на касатора, че съдът е осъществил контрол относно правилността на оценяването, са неоснователни. Съдът е проверил съответствието на отделните етапи на оценяването с изискванията на закона, но не и правилността на поставените оценки, което в случая дори и да бе допустимо е невъзможно да бъде извършено с оглед липсата на конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи поставените оценки. Обжалваното решение е обосновано. Направените от съда изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,