Решение № 9251 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2009 г.

Решение № 9251 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Медия - Борса - имоти" ООД моли да бъде отменено решение № 74/19.01.2009 г. по ахд. № 1860/2007 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № К-237-1/23.07.2007 г. на ТД - Пазарджик. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли да му бъдат присъдени разноски. . Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Пловдив, редовно призован не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Медия - Борса - имоти" ООД против РА № К-237-1/23.07.2007 г. на ТД - Пазарджик. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, определен със заповед за определяне на компетентен орган. като при ревизията не са допуснати процесуални нарушения. С ревизионният акт не е признат данъчен кредит по фактури на четири фирми в периода м. 5-6, 11-12.2005 г. в общ размер 16 656, 30 лв. и е начислен допълнително ДДС 4479, 07 лв. за м. 5.2005 г. Преразказал е констатациите в РА, приел е, че не са оборени от събраните в съдебното производство доказателства, не е възприел заключението на вещото лице, тъй като не е извършило проверки в счетоводствата на доставчиците и е отхвърлил жалбата против ревизионния акт. Изводът на съда, че ревизионният акт е издаден от овластен орган по заповед за определяне на компетентен орган е необоснован. В РА е посочено, че се издава от Мариана Ичева на основание Заповед за определяне на компетентен орган № К-237-1/17.05.2007 г., която не е приложена в преписката и по делото. Видно от ревизионния доклад бил е издаден ДАПВ № 3685/22.12.2005 г. за ефективно възстановени 22 143, 11 лв. след приключила процедура на приспадане, който е цитиран в констатациите за м. 5 и 6.2005 г., за които по справките-декларации дружеството е декларирало ДДС за внасяне. Делото е останало неизяснено относно обстоятелство с цитираният ДАПВ извършени ли са прихващания и възстановявания на ДДС с декларирани за процесните периоди суми. Данъчните актове за прихващане и връщане се обхващат от понятието данъчен акт по чл. 115 ал. 1 ДПК (отм.), тъй като с тях се определят данъчни задължения и вземания. Изменение на установените с ДАПВ права на дружеството може да се извърши само при условията на чл. 133 ДОПК. Съгласно чл. 134 ал. 1 ДОПК в случаите на чл. 133 ал. 2 ДОПК нова данъчна ревизия се възлага от териториалният директор, който определя и компетентния да я извърши данъчен орган. Съдът следваше да приложи цитирания ДАПВ, които е част от преписката, щом е цитиран в ревизионния акт. Предвид обема на служебната проверка по чл. 160 ал. 2 ДОПК съдът следваше да провери цитираният ДАПВ съдържа ли констатации, касаещи процесните задължения и периоди и да се произнесе по валидността на ревизионният акт, преди да разгледа спора по същество. Съдът следваше на основание чл. 171 ал. 4 АПК да укаже на ответника, да представи цитираните в РА и РД заповед за определяне на компетентен орган и ДАПВ. Като не е направил това съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на необосновано решение относно валидността на ревизионния акт. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 и чл. 222 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,