Решение № 15370 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 122/2013 г.
ВАСIII отделение20.11.2013 г.докладчик т Пенка Гетова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 649 от 19.11.2012 г. по адм. дело № 770 от 2012 г. на Административния съд - Плевен, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Синдикалния регионален съюз на КТ "Подкрепа" - Плевен, против писмо № ОСУ-92-2019-5 от 10.08.2012 г. на кмета на община Плевен и производството по делото е прекратено, както и в частта, с която община Плевен е осъдена да заплати на СРС на КТ "Подкрепа" разноски в размер на 180 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15370 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 122/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Синдикалния регионален съюз на КТ "Подкрепа" - Плевен, против решение № 649 от 19.11.2012 г. по адм. дело № 770 от 2012 г. на Административния съд - Плевен, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо № ОСУ-92-2019-5 от 10.08.2012 г. на кмета на община Плевен и производството по делото е прекратено, както и в частта му за присъдените разноски в размер на 180 лева. Изложени са съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - кметът на община Плевен, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваната част на решението съдът е оставил без разглеждане оспорването на касационния жалбоподател на писмо № ОСУ-92-2019-5 от 10.08.2012 г. на кмета на община Плевен по съображения, че същото няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Решението в тази му част с характер на определение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда за недопустимост на оспорването, тъй като няма за предмет индивидуален административен акт. По своето съдържание оспореното писмо не е акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на оспорване. Съдът, като е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК и е прекратил производството поради недопустимост на жалбата, не е допуснал съществено процесуално нарушение. Неоснователно е оплакването за неправилно определяне на разноските по делото. Съдът правилно е преценил направените от двете страни разноски с оглед Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съобразно сложността на делото и съобразно уважената жалба и тази, която е оставена без разглеждане, и е извършена компенсация съобразно чл. 78, ал. 1 - 4 ГПК. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,