Решение № 4466 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2013 г.

Решение № 4466 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Христов Кисов от гр. Угърчин, обл. Ловеч, чрез пълномощника му адв. Стоянка Тихолова, против решение № 3573 от 26.06.2012 г., поправено с решение № 818 от 7.02.2013 г., двете постановени по адм. дело № 2972/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо № 02-110-6500/2187 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган с указания по прилагането на закона или връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", редовно призовани, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 3573 от 26.06.2012 г., поправено с решение № 818 от 7.02.2013 г., двете постановени по адм. дело № 2972/2012 г. по описа на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на Йордан Христов Кисов срещу Уведомително писмо № 02-110-6500/2187 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт се обжалва само в частта, в която е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по която изцяло е отказано подпомагане. В останалата част по схемата за национални доплащания /СНДП/ уведомителното писмо не се е обжалвало. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. Жалбоподателят подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което е заявил за подпомагане по СЕПП 17 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 56.83 ха. При извършена административна проверка от страна на ДФ "Земеделие" - гр. София било установено, че 13.41 ха от тях били установени като недопустими за подпомагане, тъй като били необработваеми и не се стопанисвали от жалбоподателя. Тези попадали извън рамките на приетия "допустим за подпомагане слой", създаден в рамките на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и включващ потенциално допустимите за подпомагане земеделски земи. АССГ е развил подробни мотиви, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, тъй като недопустимост за подпомагане е установена категорично в административното производство и същата се потвърждава и от приетата по делото експертиза, установяваща недопустима за подпомагане площ от 13.38 ха. Независимо от малката разлика, това не се отразявало на законосъобразността на оспорения акт, тъй като и в двата случая наддекларирането било над 20 %, поради което искането за подпомагане било изцяло неоснователно. Обжалваното решение е правилно. Правилно административния съд е приел, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените техни площи, които са приети за недопустими за подпомагане по СЕПП /по която е жалба/, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касатора, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. В тази насока се споделят и изводите на първоинстанционния съд, поради което е безпредметно тяхното преповтаряне. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 от този закон за намаляване размера или отказ на плащанията. В случая се установява наличие на обстоятелството по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, предвид следното: От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по СЕПП е заявил искане за подпомагане по 17 броя блокове на земеделско стопанство с обща площ 56.83 ха. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Системата ИСАК съгласно Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, е създадена за извършване на автоматичен контрол и обобщава данните от няколко регистри. В нейните рамки и в изпълнение на посоченото в първоинстанционното решение европейско законодателства е създаден специализираният слой "Допустим за подпомагане". По делото е установено по категоричен начин, че при извършената административна проверка от страна на ответника е установено, че от заявените за подпомагане по СЕПП земеделски земи с обща площ 56.83 ха, част от тях в размер на 13.41 ха попадат извън приетия "допустим за подпомагане слой". За площта от 13.38 ха освен установеното при извършената автоматизирана проверка от касационния ответник и от скиците, приложени към делото, това се потвърждава и от заключението на вещото лице по първоинстанционното производство. Видно от същото, вещото лице е описало подробно всеки от заявените за подпомагане 17 имота и за всеки от него е посочило каква част от него не се обработва. Експертизата е пълна, ясна и обоснована. Същата не се оспорва и от страните. Поради това съдът няма основание да не приеме изводите на експерта, които се потвърждават и доказателствата, представени с административната преписка. Въз основа на тези доказателства се установява, че недопустими за подпомагане по СЕПП са 13.38 ха от заявените за подпомагане 56.83 ха. Или недопустимата за подпомагане площ от 13.38 ха е 30,79 % спрямо допустимата такава - 43,45 ха. Тъй като недопустимата за подпомагане площ е над 20 % от заявената, правилно и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. на касатора е отказано изцяло подпомагане по СЕПП по подаденото от него заявление. Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение поради неизвършени проверки на място. Последните са един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Но същите не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,