Решение № 9256 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1035/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници" (АМ), чрез процесуален представител ст. юрк. Д. Дюлгерска, срещу решение 23595/14.11.2024 г. по адм. дело 2635/2023 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отменена негова заповед 539/28.02.2023 г., с която на М. Д. Н. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл и е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се потвърди оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът - М. Д. Н., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената заповед 539/28.02.2023 г. на директора на Агенция "Митници", на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на М. Д. Н., заемаща длъжност инспектор в Териториална дирекция (ТД) на Агенция "Митници", ТД Митница Бургас, поради дисциплинарно уволнение за нарушение на 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Съдът е посочил, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Направил е изводи относно съответствието на заповедта с изискуемата писмена форма, при спазване на регламентираните в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗДСл изисквания относно съдържанието и задължителните реквизити на акта и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Прието е, че са спазени регламентираните в нормата на чл. 94 ЗДСл срокове и изискванията на чл. 93 ЗДСл относно изслушването и предоставянето на срок за писмени обяснения от страна на служителката. Приел е обаче, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, което съставлява основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради незаконосъобразност на същата. Счел е, че М. Н. не е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение. Въз основа на представеното експертно заключение съдът възприема, че служителката не е имала достъп до система Административно-наказателно производство, което от своя страна е възпрепятствало същата да състави АУАН на водача на пътното превозно средство, както и че не е разполагала с карта за идентификация в системата СУИД. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед дисциплинарната отговорност на М. Н. е ангажирана за извършени нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че на 21.11.2022 г., в 03:32 часа на МП Капитан Андреево, М. Н. - инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, при изпълнение на служебните си задължения на работно място: Вход товарни автомобили кантар - 3, не е измерила и регистрирала в модул ПТРР, каченото на автомобилната везна ППС с рег. [рег. номер]/[рег. номер], а е извършила това действие впоследствие, след слизане и повторно качване на заден ход на ППС на автомобилната везна - в 04:17 часа, не е спазила утвърдения със Заповед ЗТД-1000-715/12.10.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас Технологичен ред на работа трасе Входящи товарни автомобили на МП Капитан Андреево и установената организация на работа на митническия пункт. Посочено е, че липсата на някой от задължителните митнически документи, съпровождащи товара, в случая фактура, не представлява основание за отказ от измерване и регистрация в модул ПТРР. При такива обстоятелства, товарният автомобил е следвало да бъде измерен и регистриран в модул ПТРР със съответна квитанция, след което да бъде паркиран на подходящо място на линията за митническа проверка до набавянето на необходимите документи за обработка в МИСТ. На 21.11.2022 г. в 03:51 часа на МП Капитан Андреево, М. Д. Н. - инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, при изпълнение на служебните си задължения на работно място: Вход товарни автомобили кантар - 3, е анулирала квитанция 22BG001015V48752625 за ППС с рег. 07AYJ05/15PU346, която преди това е била регистрирала в модул ПТРР, с основание, че превозвачът няма задействан MRN и е отказал да направи спедиция, и като не е предприела действия за съставяне на АУАН по чл. 238г ЗМ, е нарушила утвърдения със Заповед ЗТД-1000- 715/12.10.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас Технологичен ред на работа на трасе Входящи товарни автомобили на МП Капитан Андреево. Посочено е, че контролът по ПТРР е независим от митническата обработка. Липсата на MRN за поставяне на стоките под режим транзит, не следва да бъде основание за анулиране на квитанция за осъществен контрол на ПТРР. Съгласно технологията на работа на МП Капитан Андреево, след осъществен контрол по ПТРР, на водача е следвало да бъде съставен АУАН, превозното средство да бъде паркирано на подходящо място на линията за митническа проверка до представяне на LRN за разрешаване на режим транзит. По този начин, М. Д. Н. не е изпълнила служебните си задължения по т. V.3 Обезпечава точното и правилно прилагане на нормативните и други актове, т. V.10 Прилага административно-наказателни разпоредби, като съставя актове , т. V.25 Контролира общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на преминаващите през ГКПП превозни средства, съобразно изискванията на действащите нормативни актове и т. V.28 Познава и спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител от длъжностната й характеристика, връчена на 28.09.2021 г., във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, и е нарушила разпоредбите на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл, чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС 57/02.04.2020 г., в сила от 09.05.2020 г., т. 23 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед ЗМФ-109/09.02.2016 г. на министъра на финансите, чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, и чл. 28, ал. 1 от ЗДСл. Въз основа на гореизложеното ДНО е приел, че служителят е допуснал две дисциплинарни нарушения - неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл и по т. 5 - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Цитираните разпоредби намират своето систематично място в раздел II на ЗДСл. - "Дисциплинарна отговорност" и съставляват основание по закона за търсене и реализиране на дисциплинарна отговорност на служителите. Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от същия раздел на ЗДСл повелява, че държавен служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Следователно, за да е осъществен състава на цитираните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл., следва да бъде установено, че същите са виновно извършени от служителя. В случая, както в проведеното дисциплинарно производство, така и при налагане на дисциплинарното наказание, този въпрос не е изследван. Липсват и изложени съображения в заповедта от страна на ДНО за виновно неизпълнение на служебните задължения от служителя. Настоящата съдебна инстанция намира, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, ценени в съвкупност с показанията на разпитаните по делото свидетели не установяват виновно извършено дисциплинарно нарушение от страна на служителя. Видно от експертното заключение по приетата Съдебно компютърно - техническа експертиза е, че към датите 20.11.2022 г. 21.11.2022 г. М. Н. е изготвила докладна записка с рег. 32-410055/28.11.2022 г., във връзка с анулирането на Квитанция 22BG001015V48752625. Безспорно е, че след осъществения контрол върху водача на ППС с рег. [рег. номер] / [рег. номер] е следвало да бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Въпреки това, от събраните по преписката доказателства се установява, че към датата на дежурството Н. не е разполагала с достъп до системата Административно-наказателно производство на Агенция Митници, както и не е притежавала валидна карта за достъп до Системата за удостоверяване на идентичност (СУИД). Доставчикът на удостоверителни услуги е потвърдил, че не са издавани, получавани или съхранявани електронни карти за достъп, предназначени за служители на агенцията към този период. Следователно обективно невъзможно е било за служителката да състави АУАН, тъй като необходимият достъп до съответните системи липсва. В отговор на ситуацията, Н. е предприела действия за изолиране на ППС. От материалите по преписката е видно, че водачът на товарния автомобил е проявил неподчинение, като е отказал съдействие на митническите служители. Въпреки значимостта на тези обстоятелства, нито Дисциплинарният съвет (ДС), нито дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) са събрали обяснения от заместник-отговорника на звено 1, за когото служителката Н. е посочила, че е взел решението за анулиране на квитанцията след проведен с нея разговор. Освен това, при извършената проверка, Н. е установила, че водачът на превозното средство не е притежавал фактура за товара, както и не е представил MRN (Movement Reference Number), необходим за поставяне на стоките под митнически режим транзит. Отказът му да използва спедиционна услуга допълнително е усложнил ситуацията. Поради липсата на изискуемите документи, квитанцията е била анулирана. Отделно от изложеното, липсата на MRN номер за поставяне на стоките под режим транзит е представлявала основание за докладване на случая от прекия ръководител на служителката Н. Директора на ТД Митница Бургас. От представените и преведени документи е видно, че дори не е посочен код по ТАРИК, касаещ вида на превозваните стоки, което допълнително е създало пречка за правилното обработване на товара съгласно приложимото митническо законодателство. Съдът намира, че М. Н. е изпълнила служебните си задължения в съответствие с нормативните изисквания, приложими за заеманата от нея длъжност, и с оглед на обема на притежаваните от нея правомощия към конкретния момент. Установено е също така, че тя е получила устна заповед от прекия си ръководител, съгласно която въпросното превозно средство следва да бъде обработено от следващата смяна. Това съществено обстоятелство не е било обсъдено нито от ДС, нито от ДНО. Те дори не са извършили проверка по фактите и обстоятелствата, съдържащи се в обясненията на служителката. Налице е липса на изясняване на съществени факти, имащи пряко значение за това дали е налице дисциплинарно нарушение. Въпреки това, ДНО е приел, че Н. е следвало да състави АУАН и да остави превозното средство на линията за митническа проверка до представяне на LRN. Съдът намира, че тези изводи не почиват на пълно и обективно изясняване на фактическата обстановка и противоречат на събраните по делото доказателства. Отделно от гореизложеното настоящият съдебен състав приема и, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 ЗДСл. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 от закона, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Видно от изложеното в заповедта от страна на ДНО не е извършена реална преценка за всеки от критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл за определяне вида и размера на наложеното наказание. Оспорената заповед не съдържа съображенията по чл. 91 ЗДСл за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му служебно поведение, предвид което дисциплинарнонаказващия орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание "уволнение". Буквалното възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 91 ЗДСл в оспорената заповед не съставлява мотиви и преценка на органа на визираните в същата четири кумулативно изискуеми предпоставки при определяне на наказанието и не може да обуслови извод за спазване на разпоредбата от страна на ДНО. Ето защо немотивирана остава преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания. Нарушен е принципа на съразмерност на наложеното наказание за извършеното нарушение. Следователно, дисциплинарното наказание уволнение, наложено на М. Н. е незаконосъобразно, поради което правилно е било отменено от първоинстанционният съд. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от процесуалния представител на ответната страна, на М. Д. Н. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция, но не в претендирания размер предвид своевременно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 1000 лева, съобразено с минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение