Решение № 5644 от 9.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалби на Министерски съвет на Република България, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Агенция "Пътна инфраструктура" срещу Решение 100 от 15.02.2022 година на Административен съд Хасково по адм.д. 1161 по описа на съда за 2021 година. В жалбите се твърди, че решението е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т.3 от АПК. В жалбата на Министерски съвет на Република България се твърди, че съдът не е взел предвид действащата към момента на отчуждаването редакция на чл. 39 ал.1 от ЗДС. В хода на производството не били конституирани наследниците на другия съсобственик. Твърди се, че имота е собственост на държавата по силата на давностно владение за период повече от 10 години. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В жалбата на Министъра на регионалното развитие и благоустройство се твърди, че не е съобразена разпоредбата на чл. 39 ал. 4 и на ал. 6 от ЗДС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Аналогични на описаните са и доводите, изтъкнати в жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура". Ответната по касационната жалба страна - Министъра на финансите, намира жалбите за основателни. Ответникът Г. Старчев, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбите. Претендира присъждане на разноски по списък. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбите за неоснователни и излага подробно становище по същество. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на Г. Старчев срещу Решение 536 от 15.07.2011г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ Марица Оризово - Капитан Андреево от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел.кабел 20 kV, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на Община Свиленград, област Хасково, в частта относно отчуждаването на поземлен имот с 331012. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, оспорения акт е отменен изцяло. За да се произнесе първоинстанционният съдебен състав е приел за установено, че в хода на производството е останало безспорно обстоятелството, че В. Козалиев и Г. Старчев са съсобственици на имот с пл. 331012, намиращ се в землището на [населено място], община Свиленград, местност Саксон Алча, с обща площ 14 548 дка. С Решение 536 от 15.07.2011 година на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ Марица Оризово - Капитан Андреево от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 kV, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община Свиленград, област Хасково, e отчуждена част от процесния недвижим имот с пл. 033012 в землището на [населено място], община Свиленград, с площ 2393 кв.м. По делото е представено и прието съдебно решение Решение 15805/21.12.2009г. по адм.д. 112/2008г. по описа на Върховен административен съд, с което е изменен размера на първоначално дължимото парично обезщетение, определено с Решение 779/30.11.2007г. на МС на РБ за отчуждаване, като за отчуждена част с площ от 10 843 кв.м. от процесния имот 331012 е увеличено от 22 732 лева на 288 315 лева. След изменение в регистъра на одобрения и действащ към настоящия момент ПУП-ПП, обезпечаващ теренно реализацията на обекта, отчуждената с Решението на МС с 536/2011г. част е 2,393 дка от имот 331012. Определеното за тази част обезщетение е в размер на 479 лева. На 04.08.2011г. с писмо 3590, Агенция Пътна инфраструктура указва на Банка ДСК ЕАД да бъде преведена сумата от 77 155 лева по банковата сметка на Областна администрация Хасково за изплащане на дължими обезщетения във връзка с отчуждителното мероприятие на процесното решение на МС. На 05.08.2011г. сумата е била преведена на Областната администрация Хасково. На същата дата във вестник Пари и вестник Старият мост е публикувано съобщение за изплащането на обезщетенията на собствениците на отчуждените имоти с Решение 536 от 15.07.2011 година на МС. Пред първоинстанционният съд е представено писмо без номер и дата, на Областен управител на Област Хасково, адресирано до Г. Старчев, с което лицето се уведомява какви документи следва да бъдат представени в администрацията, за да получи обезщетението за отчуждената част от имота. Видно от Известие за доставяне, на 20.02.2014г. Старчев е получил писмо ИА ДС-24-17/19.02.2014 г. Установено по делото е, че искането на жалбоподателя за отмяна на отчуждаването на съсобствения му имот е депозирано пред съда на 14.10.2021г. Според действащата към момента на отчуждаването разпоредба на чл. 39 ал. 3 от ЗДС, ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл.34, ал.2 или съответно на решението по чл.34а, ал.1, или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че е налице основание за отмяна на отчуждаването, тъй като съсобственикът на отчуждения имот не е бил обезщетен съобразно своя дял в съсобствеността, в законовия срок. Жалбите са подадени от участници в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за тях акт и в сроковете по АПК, поради което са процесуално допустими. По същество е неоснователна. За да се произнесе, съдебният състав е обследвал относимите към производството факти и обстоятелства, като е извел адекватни на тях изводи за неизпълнение от страна на отчуждаващия орган на вменените му от законодателя задължения за изплащане на определеното със решението обезщетение в законовия срок. С разпоредбата на чл.39 ал. 3 от ЗДС, в редакцията му към момента на постановяване на решението на Министерски съвет 15.07.2011г., е определен 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл.34, ал.2 или съответно на решението по чл.34а, ал.1, или на съдебното решение за обезщетяване на собственик на отчужден по реда на този закон имот. Ако този срок не бъде спазен, по искане на заинтересования, административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването. Несъстоятелно е твърдението, че съдът не е съобразил приложимата редакция на текста на чл. 39 ал. 1 от ЗДС към момента на отчуждаването. Второто изречение, на което се позовава жалбоподателя е прието с изменение на закона, обнародвано в ДВ, бр. 65 от 2013 г. и е редакцията в тази ѝ част е обявена за противоконституционна с Решение 6 на КС на РБ. В хода на настоящото производство е недопустимо решаването на въпроси, свързани с промяна на собствеността върху имота на основания, различни от третираните в Решението за отчуждаване на Министерски съвет, касаещо процесния имот. При претенция в тази насока, следва да се предприемат действия по гражданскоправен ред. Неконституирането на наследниците на съсобственика на процесния имот В. Козалиев не следва да се определи като съществено нарушение на процесуалните правила. Предприетите от Г. Старчев действия по оспорване на решението за отчуждаване на имота ги ползват изцяло и са насочени в защита на техните законни права и интереси. В този смисъл липсват данни за нарушаване правото им на защита или участие в производството, което да е основание за определяне на действията на съда като незаконосъобразни. При съобразяване с действащата към процесния момент правна регламентация, правилно и обосновано е определено, че така предвидения за получаване на обезщетението 6 месечен срок, е изтекъл на 11.02.2012 година, тъй като решението за отчуждаване е публикувано в ДВ на 26.07.2011г. и след като не е било обжалвано, е влязло в сила на 10.08.2011г. Настоящият съдебен състав споделя напълно формулирания в оспореното решение извод, че по силата на закона, вещноправния ефект на отчуждаването настъпва на датата, на която паричното обезщетение е преведено по сметка на лицето, от което се отчуждава имота, а в случая липсват данни за наличието на завършена в този смисъл процедура. Правилно е преценено като неотносимо обстоятелството, че за изплащане на обезщетения на собственици на отчуждени с решението на Министерски съвет имоти, от АПИ към Банка ДСК и по сметка на Областна управа Хасково е преведена една обща сума. При липсата на доказателства, че дължимата на Г. Старчев е постъпила по негова сметка, или му е предоставена по друг начин, даващ му възможността за свободно разпореждане с нея, правилно е прието, че отчуждителния ефект не настъпил по отношение на процесния имот. Цитираните в жалбата на Министъра на регионалното развитие и благоустройство разпоредби на чл. 39 ал. 4 и ал. 6 от ЗДС не изключват задължението на инвеститора да преведе сумата за обезщетяване по сметка на правоимащия, а определят правилата за обявяване на информация към заинтересованите лица, без да ги задължава да предприемат конкретни действия за получаване на обезщетението. По делото не са представени доказателства, че неизпълнението на задължението на отчуждаващия орган не е изпълнено по вина на собственика на отчуждения имот. По делото е представено писмо без номер и дата, което, както правилно е приел съдът, не доказва, че е посоченото в известието за доставяне. С така представените от ответната по първоинстанционната жалба страна доказателства, не може да се установи изпълнението на задължението за надлежното поканване на Г. Старчев да получи предвидената за обезщетяване сума, съответно за релевантно за настоящото производство бездействие от негова страна за получаването му. Решението на Административен съд Хасково не страда от твърдяните в касационните жалби пороци, поради което следва да се потвърди изцяло. Предвид изхода на производството, исканията на жалбоподателите за присъждане на разноски са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Основателна е претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника Старчев. Представени са доказателства за заплатено от лицето адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и при липса на възражение за прекомерност следва да се присъди изцяло. Предвид горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение