Решение № 15168 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2020 г.

Решение № 15168 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. от [населено място], [област] чрез процесуалния му представител адв. И. Г. срещу решение № 328/22.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1399/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против АУПДВ № 02-130-6500/3313 от 14.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който Т. С. е изключен от подпомагане и е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 4 393,51 лв., представляващо 50 % от общо изплатената сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че достигнатите от съда изводи относно законосъобразността на оспорения АУПДВ са неправилни, тъй като по делото безспорно е установена липсата на издаден индивидуален административен акт за прекратяване на ангажимента на лицето по мярка 211. В тази връзка счита, че оспореният акт е издаден без да са установени безспорно и категорично релевантните за упражненото от органа правомощие факти и обстоятелства относно възникване на вземането. В случая при липса на доказателства за прекратяване на ангажимента с влязъл в сила административен акт, според касатора, издаването на АУПДВ е в противоречие с материалния закон. На следващо място счита за неправилен и достигнатия от съда извод, обоснован с приложеното по делото заключение по съдебно – счетоводна експертиза, че процесната сума от 4 393,51 лв. не е прихваната от ДФЗ, тъй като експерта не дава ясен отговор относно наложените от органа санкции и прихващането им. Направено е доказателствено искане за допускане на нова ССчЕ. Искането е за отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в депозирано по делото писмено становище на юриск. М., я оспорва. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е законосъобразно издаден от компетентен орган, в необходимата писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, АПК, като в него са посочени правните и фактически основания за издаването му. Съдът се е позовал на приложимите разпоредби от Наредба № 11/03.04.3008 г., като е посочил, че няма спор по делото, че през първата година от ангажимента, по заявление с УИН 13.12.0612/64853, за кампания 2012 г. на земеделския производител е изплатена сумата от 8787, 02 лв. В тази връзка решаващият състав приема за доказано извършването на първо компенсаторно плащане и съответно възникването на задължение за земеделския производител за подаване на заявление за подпомагане по мярка 211 за периода на поетия ангажимент. За 2013 г. и 2014 г. са подадени заявления, съответно с рег. № 13.17.0613/71550 от 08.05.2013 г. и рег. № 13.20.0514/74017 от 09.05.2014 г. За 2015 г. не е подадено заявление за подпомагане по мярка 211, с което според съда бенефициентът не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. (Наредбата), да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в същия район през всяка година след първото компенсаторно плащане. Последица от неизпълнението на това задължение е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., съгласно която земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. По делото е изслушана и приета, като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, подробно обсъдена от първоинстанционния съд. Видно от заключението по същата, Т. С. е кандидат от 2012 г. за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания със заявления от 2012 г., 2013 г. и 2014 г.; по Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане; по Наредба № 3/23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.; по Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания; подпомагания за млечни крави, временна извънредна помощ в сектор животновъдство и извънредна помощ за приспособяване сектор животновъдство. Според изчисленията на вещото лице, прихванатите суми от оторизираните плащания са в размер на 9 861, 31 лв. Общият размер на оторизираните плащания по подадените заявления е 45 687, 36 лв. Всички дължими суми по наложени санкции според заключението на вещото лице са прихванати. Съдът приема, че прихващанията, извършени от ДФЗ по установени задължения са по други основания за плащания, по други административни актове, като нито едно от тях не е по мярка 211 и възраженията на лицето в тази насока са отхвърлени като неоснователни. С оглед изложеното и въз основа на доказателствата по делото съдът обосновава извод, че при прекратяването на ангажимента след третата година, правилно административният орган е приложил хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата и е определил сума за възстановяване в размер на 50 % от изплатеното финансово подпомагане. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея, е формирал и правните си изводи, че оспореният АУПДВ е законосъобразно издаден. Няма спор, че с подаване на заявление за подпомагане с УИН 13.12.0612/64853 от 04.05.2012 г. Т. С. е поел многогодишен ангажимент по мярка 211. Не са спорни и обстоятелствата, че за кампания 2012 г. на бенефициента е изплатена помощ в размер на 8 787, 02 лв., за кампании 2013 г. и 2014 г. оторизираната сума е в размер на 0 лв., поради констатирани от страна на органа несъответствия с изискванията за подпомагане, а за 2015 г. не е подавано заявление за подпомагане. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. вече не предвижда при неизпълнение на задължението за подаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент прекратяване на многогодишния ангажимент. С Оспореният пред първостепенния административен съд АУПДВ е издаден при приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., в който вече няма изискване административният орган първо да прекрати с индивидуален административен акт многогодишния ангажимент на земеделския стопанин и едва тогава да постанови АУПДВ за възстановяване на платените му суми за подпомагане. С чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредбата изрично се разпорежда, че кандидатът за подпомагане е задължен да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район най-малко за пет последователни години от първото компенсаторно плащане (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата), както и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район за всяка година след първото компенсаторно плащане. Следователно, с оглед установените факти и обстоятелства по делото Т. С. не е изпълнил тези императивни изисквания на Наредбата и не е подал заявление за плащане за 2015 г. В процесния случай административният орган с АУПДВ е изключил от подпомагане Т. С. на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от цитираната наредба и е определил за възстановяване на 50 % от платената сума, която в случая е в размер на 4 393, 51 лв. (от общо изплатената сума от 8 787, 02 лв. през 2012 г.). Пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция касаторът прави възражение, че неоснователно и необосновано административният орган е започнал поетапно прихващане на установените задължения със субсидиите, които лицето получава за отглеждане на животни по различни мерки за подпомагане. В тази връзка е и назначената от съда съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която правилно и обосновано е обсъдено ведно с останалите доказателства по делото. Експертът ясно посочва мерките, по които Т. С. е кандидатствал, както и оторизираните плащания по всяка конкретна мярка. Видно от заключението, дължимите суми по наложените санкции са прихванати със суми от оторизираните плащания. Санкциите, наложени от ДФЗ за 2013 г. и 2014 г., видно от приложените по делото уведомителни писма, са за бъдещ период в случаите, в които разликата между декларираните площи и установените след административни проверки и/или проверки на място надвишава 50 % от действително стопанисваните площи, в съответствие с Регламент 1122/2009 г. за Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Регламент № 65/2011 за Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). Горното идва да покаже, че наложените от органа санкции са за неизпълнение от страна на бенефициента на конкретни изисквания по схемите за подпомагане и на основание чл. 12 от Наредба № 11/03.04.2008 г. оторизираните суми за процесните периоди са 0 лв. В тази връзка, установеното с оспорения АУПДВ задължение, определено на друго основание и при други фактически констатации, не се доказва да е прихванато със субсидии на лицето по други мерки, като възражението на касатора в тази насока се явява неоснователно. Неоснователно е и възражението относно даденото от експерта заключение. В проведено открито съдебно заседание в присъствието на процесуалните представители на двете страни, същото е прието и неоспорено от същите. В тази връзка искането на касатора за назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза пред настоящата инстанция се явява неоснователно и същото следва да се отхвърли. За пълното следва да се отбележи също, че настоящата инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Предвид изложеното и с оглед забраната на чл. 220 АПК касационната инстанция да извършва нови фактически установявания назначаването на експертиза в настоящото производство се явява недопустимо. С уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 АПК по откриване на производство по издаване на АУПДВ от административния орган подробно са изложени всички факти и обстоятелства, налагащи издаването на АУПДВ, поради което преди постановяването му заявителят на помощта е бил наясно какво е основанието, поради което ще бъде издаден акта и какъв е размера на сумата, която ще подлежи на възстановяване. Доказателства за обратното Т. С. не е представил пред първоинстанционния съд. Неподаването на заявление за 2015 г. е нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. във връзка с разпоредба от чл. 14, ал. 1, т. 3 от същата наредба, която води до извод, че неизпълнението на петгодишния ангажимент води до санкциониране на получателят на помощта с изключване от подпомагане и възстановяване на получените до този момент суми. При неподаване на заявление за 2015 г., законосъобразно административният орган в оспорения АУПДВ е определил за възстановяване 50 % от получените суми за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна на ДФ "Земеделие" следва да се заплати сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, тъй като видно от оспореното решение, такова вече е присъдено в полза на ДФ "Земеделие". Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение