Решение № 272 от 2.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2015 г.

Решение № 272 от 2.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Касационното производство е образувано по касационна жалба, вх. № 453/13.01.2015 г., подадена от адв. С. К. - процесуален представител на ищцата Г. Т. Х. от [населено място], против въззивно решение № 629/24.11.2014 г. по гр. д. № 989/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г. к., с което е отменено решение № 1039/27.6.2014 г. по гр. д. № 8735/2013 г. по описа на Русенския районен съд, II-ри граждански състав, с което са уважени предявените от Г. Т. Х. от [населено място] против А. "М. " - С., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 КТ, и същите са отхвърлени. Въззивната инстанция е приела, че уволнението на ищцата е законно, тъй като когато служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия поради осигурителен стаж и възраст преди възстановяването му на работа от съда по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е налице решение на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 74/12.3.2014 г. по гр. д. № 998/2012 г. на IV г. о., с което е прието, че в случаите, когато към момента на възникване на трудовото правоотношение, е вече придобито и упражнено правото на пенсия, за работодателя съществува правната възможност да го прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос - "Намира ли приложение предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие в хипотезата, при която работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа и заемането на длъжността в срока по чл. 345 КТ ?". Върховният касационен съд, състав на IV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: По въпроса е налице освен съдебна практика по чл. 290 ГПК - решение № 181/17.7.2013 г. по гр. д. № 1240/2012 г. на ВКС, III г. о., и ТР № 6/2014 от 25.6.2015 г. на ВКС ОСГК, с което е прието, че "Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ не намира приложение в случаите, когато работникът или служителят е придобил правото си на пенсия и осигурителен стаж и възраст в периода от незаконното уволнение до възстановяването му работа. ". По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно правните му изводи. Твърди се, че правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е неприложима в настоящия случай, тъй като служителката не сключила трудовия си договор, по време, когато е била пенсионирана. Моли се з а отмяна на обжалваното решение в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 КТ, и тяхното уважаване. Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката - адв. К., който е представил и писмена защита. Ответникът по касационната жалба - А. "М. " - С., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, становището на процесуалния представителна касаторката, заявено с съдебно заседание, писмената му защита и на основание чл. 290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно. Видно от данните по делото към момента на прекратяване на трудовия договор касационната жалбоподателка е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст. Трудовият й договор обаче не е сключен с нея в посоченото й качество. Същата е била възстановена на работа по силата на съдебно решение и встъпила в изпълнение на служебните си задължения, след което работодателят е прекратил трудовото правоотношение на процесното основание. За да може да бъде прекратен трудов договор на процесното основание, работодателят и работникът или служителят е следвало да имат сключен трудов договор в хипотеза, при която работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В посочения смисъл са и изводите по ТР № 6/2014 от 25.6.2015 г. на ВКС ОСГК. Ето защо въззивното решение в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, като исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 КТ бъдат уважени. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски за трите инстанции в размер на 2484 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.