Решение № 6663 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2016 г.

Решение № 6663 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Захариева, против решение № 2842 от 25.04.2016 г., постановено от Административен съд С. - град, В. отделение, 24 състав, по адм. д. № 29/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалния закон и необоснованост. Касационния жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива подробни съображения за законосъобразност на процесното уведомително писмо и твърди, че способите за проверка и контрол от страна на административния орган са били изчерпани и не е бил нарушен нито един от принципите на административното производство. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски в двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Л. А. М. от с. А., област С., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат Кръстанов, който в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът е изяснил релевантните факти по спора и е обсъдил доказателствата, възраженията и приложимата правна уредба. Според участващия по делото прокурор е мотивиран направения от съда извод за незаконосъобразност на процесният акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, като са изпълнени и задължителните указания дадени в решение на Върховния административен съд по адм. д. № 15131/2014 г на ВАС. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2842 от 25.04.2016 г. е отменено Уведомително писмо № 02-220-6500/102 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, с която е отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 2 157.86 лева и по Схема за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) в размер на 1 117.15 лева и е установената недопустима за подпомагане площ за БЗС 32411-2-2-1 в размер на 0.80 ха., а в частта за БЗС 00223-111-5-1, БЗС 00223-123-12-1 и БЗС 00223-148-11-1 жалбата срещу уведомителното писмо е отхвърлена. Със същото решение преписката е върната на ответника за произнасяне в едномесечен срок от съобщението за влязлото в сила решение в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на същото решение. ДФ"Земеделие"-РА, гр. С. е осъден да заплати на Л. А. М. разноски по делото в размер на 473 лева, а последният е осъден да заплати на ДФЗ-РА разноски в размер на 100 лв. За да достигне до този резултат Административният съд С. - град е приел, че е сезиран с жалба против горепосочения акт, с който е отказано финансово подпомагане по СЕПП- 2 157.86 лева и по НР2 - 1 117.15 лева по заявление с УРН 229797 по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. Земеделският производител Л. А. М. е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2012 г. с УРН 229797, с което е заявил за подпомагане парцели по СЕПП и НР2 и към заявлението е приложил Таблици на използваните парцели 2010 г., в която земеделският стопанин е описал парцелите, които ползва с посочване на културата - обработваема земя и естествени ливади. Първоинстанционният съд е преценил, че оспореният отказ на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е издаден от компетентен административен орган в рамките на делегираните му правомощия, в съответствие с изискванията на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че за заявените от жалбоподателя парцели не са извършени самолетни снимки от 2012 г., като допустимата площ е била определена въз основа на извършени теренни проверки в периода от 27 септември до 09 октомври 2012 г., въз основа на които е актуализирана цифровата ортофотокарта /ЦОФК/. Съдът е посочил, че за направените специализирани теренни проверки са съставени 6 бр. протоколи, които са приобщени като доказателства по делото. Общият размер на недопустимата площ, установен от административния орган по СЕПП и по НР2 е 2.72 ха, а процента на наддеклариране е 8.78%. Съдът е констатирал, че с приетата съдебнотехническа експертиза се установява, че БЗС 32411-2-2-1 с площ от 0.80 ха е парцел естествена ливада и за него няма установени застъпвания, като за физическия блок, в който попада парцела е извършена теренна проверка на 08.10.2012 г. по визуален метод и е съставен Протокол № S. -4-PP-3932/12.11.2012 г. от Общинска служба по "Земеделие", като в него е записано, че границата на допустимата за подпомагане площ е без промяна, а към датата на подаване на заявлението за подпомагане от земеделския стопанин в извършената от ДФЗ проверка този парцел е бил изцяло допустим за подпомагане, поради и което вещото лице е дал експертно заключение, че това БЗС 32411-2-2-1 без основание е определено като недопустимо за подпомагане за 2012 г, а недопустимата площ следва да се редуцира до 0.00 ха. Административният съд С. - град е счел, че приетите по делото писмени документи и изслушаната експертиза не потвърждават направените от административния орган изводи, като размерът на недопустимата площ, установена от вещото лице, по СЕПП и по НР2 е 1.91 ха и съответно процента на наддеклариране е 6.01 % . При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяване на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни оронвания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение правилно е установено, че при издаване на процесния отказ не са изпълнени императивните изисквания по Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /Наредба № 5/ . Нарушен е и чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, указващ, че при направени при административната проверка констатации за несъответствие на заявените за подпомагане площи със специализирания слой "Допустими за подпомагане площи" могат да бъдат последвани от други подходящи административни действия и при възможност - от проверка на място, с което са нарушени и общите изисквания по чл. 34 - чл. 36 от АПК, регламентиращи право на заявителя да се запознае с констатациите на органа и да представи допълнителни доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че установеното нарушение в случая е съществено, защото то е довело до издаване на оспорения отказ при неизяснени фактически обстоятелства и до нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е анализирал специализирания слой "Допустими за подпомагане площи" и правилно е преценил, че същият не освобождава административният орган от задължението му да извърши съответните проверки, включително и проверки на място, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Този слой е съставен от площите, за които се приема, че отговарят на изискванията за подпомагане и се променя чрез използване на сателитни или самолетни изображения, от които е изготвена цифровата ортофотокарта, както и след отразяване на резултатите от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. В. е изводът на Административен съд С. - град, че базата данни за "Площите, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2012 г." не е задължителна, а се ползва с цел подпомагане на извършването на кръстосаните проверки, което не освобождава административният орган от задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление и в случай, че се установят несъответствия да назначи допълнителни проверки, с които да установи обективните факти. Като не е изпълнил това си задължение издателят на процесния отказ за подпомагане е допуснал значително отклонение от процесуалните правила. В този смисъл е и регламентираната процедурата в чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., с който е отменен Регламент (EO) № 726/2004 г. /съдържащ аналогичен текст чл. 24, ал. 2/. По силата на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно, от проверка на място. В настоящия случай очевидно при осъществената теренна проверка са открити нередности /непосочени в оспореното уведомително писмо/, поради което е следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки за да се установят действителните факти, относими към декларираните от жалбоподателя площи в общото заявление за подпомагане за 2012 г. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че по отношение на БЗС 32411-2-2-1 е съставен Протокол № S. -4-PP-3932/12.11.2012 г., от който е видно, че границата на допустимата за подпомагане площ е без промяна, а към датата на подаване на заявлението за подпомагане от жалбоподателя в извършената от Д. фонд "Земеделие" проверка този парцел е бил изцяло допустим за подпомагане. От приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че БЗС 32411-2-2-1 с площ от 0.80 ха естествена ливада и за него няма установени застъпвания, както и че не е правена проверка в югоизточната част на ФБ 32411-2, където се намира това БЗС, като са направени снимки, които не покриват парцела или участъци от него. Обосновано е заключението на съда, че за БЗС 32411-2-2-1 няма основание за бъде определено за недопустимо за подпомагане за 2012 г., какъвто е извода и на вещото лице, че недопустимата площ в размер на 0.80 ха е неправилно определена и отразена в уведомителното писмо и същата следва да се редуцира до 0.00 ха. Правнорелевантните обстоятелства, не са били изяснени от административния орган, което е в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. След законосъобразно постановената от съда отмяна на уведомителното писмо и връщане на преписката за ново разглеждане, административният орган следва да отстрани грешките при изчисляване на допустимата за подпомагане площ, което от своя страна ще доведе преизчисляване и на санкционираната площ и намаляването й в съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 400 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото то е съответстващо на действителната фактическа и правна сложност на процесния правен спор. Следва да се има предвид също, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които са без определен материален интерес, е 500 лева, поради което претендирания размер от 400 лева не само, че не е прекомерен, а е и под установения минимум. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,