Решение № 263 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2011 г.
ВАСVII отделение09.01.2012 г.докладчик т Юлия Ковачева
Диспозитив
Обезсилва решение № 205 от 08.07.2011 г. по адм. дело № 132/2011 г. на Административен съд - Смолян. Прекратява съдебното производство по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 263 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Смолян срещу решение № 205 от 8.07.2011 г. по адм. дело № 132/2011 г. на Административен съд - Смолян. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Смолян е обявил за нищожен отказа на директора на ОД на МВР - Смолян за подмяна на свидетелство на управление на МПС на Йордан Петров Стоянов, обективиран с писмо рег. № РЯ-14731/16.12.2010 г. и е изпратил преписката на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Смолян за произнасяне по искането на жалбоподателя, направено с жалба от 2.12.2010 г. По делото са установени следните фактически обстоятелства: С жалба рег. № ЖГ-124/2.12.2010 г. подадена от Йордан Петров Стоянов до директора на ОД на МВР - Смолян, жалбоподателят е сезирал административния орган за това, че на 1.11.2010 г. в КАТ - ПП гр. Смолян е поискал да подаде заявление за подмяна на свидетелството му за управление на МПС, но служителите отказали да приемат същото с приложените документите с мотив, че СУМПС не е налично в КАТ - Смолян. Служителите му обяснили, че в службата е изпратена само справка от КАТ - ПП при СДВР, към която се е водил на отчет водача преди промяната на постоянния му адрес, въз основа на която нямат възможност да извършат исканата услуга. С жалба си Йордан Петров Стоянов е поискал директорът на ОД на МВР - Смолян да извърши проверка по този отказ и му отговори: Защо свидетелството за управление не се намира в КАТ ПП-Смолян, каква е причината, поради която е лишен от удостоверителен документ за правоспособност и му е отказана подмяна на същото. С оспореното писмо рег. № РЯ-14731/16.12.2010 г. директорът на ОД на МВР - Смолян е уведомил жалбоподателя, че на 27.08.2008 г. с молба № ПП-РЯ-3069/27.08.2008 г. чрез сектор "пътна Полиция" - Смолян до СДВР е изискано досието му като водач на МПС и на 15.09.2008 г. е получен личният му картон и справка за извършените нарушения по Закона за движение по пътищата. В личния му картон са отразени 74 наказателни постановления, издадени от различни поделения на МВР в страната, с общо отнети 106 бр. контролни точки, като отнетите точки с връчени наказателни постановления са 97 бр. Поради това са анулирани притежаваните от жалбоподателя категории за водач на МПС и на основание чл. 171, т. 4 вр. чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е издадена заповед № 82893/19.04.2005 г. за прилагане на принудителна административна мярка. На 20.04.2005 г. на Петров е съставен акт за установяване на административни нарушения бл. № 019690 и е иззето свидетелството му за управление № 270139834 със срок на валидност 20.10.2010 г. на основание издадената заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В писмото е отразено също, че от 14.03.2006 г. свидетелството за управление на МПС е със статус "отнет иззет"; до този момент жалбоподателят не е възстановил правата си за водач на МПС и следователно не може да му бъде издадено СУМПС; такова може да бъде издадено след успешно положен изпит за придобиване на правоспособност пред съответните органи на основание чл. 157, ал. 5 от ЗДвП и заплащане на дължимите глоби по наказателните постановления за нарушения по ЗДвП. Уточнено е, че към този момент в КАТ - ПП гр. Смолян се намират само личният картон на жалбоподателя за водач на МПС и разпечатка за нарушенията по ЗДвП. По делото е приложена заповед № АЙ1362 от 19.04.2005 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП на Йордан Петров Стоянов с отбелязване, че свидетелството за управление на МПС е иззето по акт № 019690 на 20.04.2005 г. Представен е също АУАН № АЙ1362 (бл. № 019690) от 20.04.2005 г., с които е иззето СУМПС на жалбоподателя, с резолюция "ЗПАМ № 82893/4.10.2004 г . чл. 171, т. 4 ЗДвП". Изписаните на този екземпляр на АУАН - " № АЙ1362" и резолюцията не фигурират на представения такъв от жалбоподателя, както е констатирал съдът по искане на страната. С жалбата си до съда Йордан Петров Стоянов е оспорил писмото на директора на ОД на МВР - Смолян като отказ за подмяна на свидетелството за управление на МПС, поискал да се отмени същия и се разпореди подмяна на свидетелството му за управление на МПС. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган. В тази насока е изложил съображения, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за българските лични документи и чл. 33 от Правилника за издаване на българските лични документи, свидетелството за управление на МПС се издава и подменя въз основа на заявление по образец в звената "Пътна полиция" на СДВР/ОД на МВР по постоянен адрес на заявителя. При това положение, съдът е приел, че компетентен да се произнесе по заявлението на жалбоподателя е началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Смолян. Отказът на директора на ОД на МВР - Смолян, изразен в писмото от 16.12.2010 г. е нищожен поради липса на компетентност на издателя му. На основание чл. 173, ал. 4 от АПК съдът е счел, че преписката следва да се изпрати на компетентния орган за произнасяне по жалбата/заявление на Йордан Петров Стоянов от 2.12.2010 г. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба, а при преценка за допустимост излага доводи за неправилност. Сочи, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, поради което съдът неправилно е разгледал жалбата на Стоянов срещу същото. Твърди, че ако се възприеме извода на съда за наличие на годен за обжалване административен акт, правилно административният орган е приел, че липсват фактически и правни основания за подмяна на свидетелството за управление на жалбоподателя (сега ответник по касация). Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 33, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, свидетелство за управление на МПС се издава след придобиване на правоспособност по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а в чл. 12 от Наредба № I-157 на МВР от 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина са разписани конкретните хипотези, в т. ч. - при подмяна поради изтичане срока на валидност. Свидетелство за управление на МПС се издава и подменя въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено лично в звената "Пътна полиция" на СДВР/ОД на МВР по постоянния адрес на заявителя и след представяне на лична карта или паспорт. При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и: 1. документ за платена държавна такса; 2. предходното свидетелство за управление на МПС - при подмяна; 3. при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС - декларация за съответното обстоятелство по чл. 17, ал. 1 - чл. 35 с. з. Длъжностното лице отказва да приеме заявлението за издаване на български личен документ в случаите по чл. 11 от ПИБЛД: 1. когато не е попълнено съгласно изискванията на чл. 5 и 6 или е с поправки, зачертаване или изтриване; 2. в случаите по чл. 7, ал. 3; 3. когато приложената снимка не отговаря на изискванията; 4. при явно несъответствие на образа на лицето с образа от снимката. При приемане на заявление за издаване на български личен документ длъжностното лице го завежда в регистър. На заявителя се връчва талон за приетото заявление. При получаване на български личен документ или при отказ да бъде издаден такъв документ заявителят или упълномощен от него представител попълва собственоръчно на указаното място в заявлението имената си, дата и място на получаване на документа или отказа и полага подпис пред длъжностното лице - чл. 10, ал. 8 от ПИБЛД. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, възражението на касатора относно приетото от съда, че подадената жалба на 2.12.2010 г. от Стоянов до директора на ОД на МВР - Смолян има характер на заявление за подновяване на СУМПС, по което органът се е произнесъл извън компетентността си, е основателно. Съдът неправилно е счел, че писмото на директора на ОД на МВР обективира отказ да се издаде свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя (ответник по касация). Прегледът на приложимата нормативна уредба сочи, че процедурата по издаване на български лични документи протича на два етапа: 1) подаване на заявление от заинтересованото лице, което подлежи на проверка от оправомощен служител отговаря ли на законовите изисквания и приключва с приемането му или отказ да бъде прието и 2) проверка на условията за издаване на искания документ, който завършва с издаване на документа или отказ да се издаде същия от компетентния административен орган. Всеки от финализиращите актове, с който се засяга неблагоприятно правната сфера на адресата може да бъде оспорен по съответния процесуален ред. Заявлението за издаване на български личен документ е по образец, притежава конкретно посочени в нормативната уредба реквизити и е недопустимо заместването му с друг документ, респ. приравняването на такъв като заявление, с което се слага началото на административната процедура по чл. 33 и сл. от ПИБЛД. По делото не е приложено заявлението, за което Йордан Петров Стоянов твърди, че е отказано да бъде прието от служител на КАТ - ПП гр. Смолян, но доколкото страните не спорят по описаната от Стоянов фактическа обстановка, правилно е кредитирана като достоверна от съда. Според възприетата фактическа обстановка, не е налице изричен отказ на компетентния административен орган да започне административно производство за подновяване на СУМПС на жалбоподателя. Отказът на служителя да приеме заявлението обективира фактическия състав на чл. 256 от АПК, съгласно който неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му по съдебен ред. Предвидената с разпоредбата защита е срещу всякакви фактически действия на администрацията, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на такива актове. В АПК не е предвидена процедура за обжалването им по административен ред пред по-горестоящия административен орган. Извършената проверка от директора на ОД на МВР - Смолян по жалбата на Стоянов срещу отказа на служителя да приеме заявлението му за подновяване на СУМПС е по пътя на вътрешнослужебния контрол. Писмото, в което са отразени констатациите от нея има информативен характер, т. е. не притежава белезите на индивидуален административен акт и не може да бъде предмет на съдебно оспорване. Релевираните доводи от ответника по касация за незаконосъобразност на отказ да му бъде издадено свидетелство на управление на МПС неправилно са били обсъждани от съда, тъй като липсва такъв, постановен по реда и условията на чл. 5 и сл. от ПИБЛД. Административната процедура изобщо не е преминала към етап на преценка по същество налице ли са основания за подновяване на СУМПС на водача, която приключва с издаване на искания удостоверителен документ или отказ. Ето защо подадената жалба срещу писмо рег. № РЯ-14731/16.12.2010 г. на директора на ОД на МВР - Смолян е процесуално недопустима и съдът неправилно я е разгледал по същество вместо да остави същата без разглеждане и прекрати производството по делото. Оспореното решение е недопустимо и съгласно чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили и се прекрати съдебното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,